Афганистанските жени са в криза на психичното здраве заради мрачното бъдеще
„ Просто желая някой да чуе гласа ми. Изпитвам болежка и не съм единствената “ , сподели пред публицист на „ BBC “ студентка от афганистански университет, която премигва за да сдържи сълзите си.
„ Повечето от девойките в моя клас са имали мисли за самоубийство. Всички страдаме от меланхолия и тревога. Нямаме вяра. “
Младата жена , при започване на двайсетте, се пробва да постави завършек на живота си преди 4 месеца, откакто през декември предходната година талибанското държавно управление забрани на студентки да посещават университет. Сега тя се лекува при психолог. Думите ѝ оферират визия за една по-малко забележима, само че неотложна здравна рецесия, пред която е изправен Афганистан . Психологът доктор Амал изяснява:
„ Имаме пандемия от мисли за самоубийство в Афганистан. Ситуацията е най-лошата до момента и светът рядко мисли или приказва за това. “
„ Когато четете новините, четете за рецесията с глада, само че никой не приказва за психологично здраве. Сякаш хората постепенно се тровят. От ден дневно те губят вяра. “
Забележка: “BBC ” промени или задържа имената на всички интервюирани в този материал, с цел да ги отбрани. Д-р Амал ни споделя, че е получила 170 позвънявания за помощ в границите на 2 дни след известието, че на дамите ще бъде неразрешено да вървят на университет . Сега тя получава към седем до 10 нови позвънявания за помощ всеки ден. Повечето от нейните пациенти са девойки и млади дами.
В надълбоко патриархалното общество на Афганистан , износено от четири десетилетия война, Организация на обединените нации пресмята, че един на всеки двама души – множеството от тях дами – е страдал от психически дистрес още преди завладяването на талибаните през 2021 година Но специалисти разясниха пред „ BBC “, че нещата в този момент са по-лоши, от когато и да било, поради натиска на талибанското държавно управление върху свободите на дамите и икономическата рецесия в страната.
Изключително мъчно е да накараме хората да приказват за самоубийство, само че шест фамилии се съгласиха да ни опишат своите истории.
Надир е един от тях. Той ни споделя, че щерка му е протегнала ръка на живота си в първия ден от новия образователен период през март тази година. Той показа:
„ До оня ден тя вярваше, че в последна сметка учебните заведения ще отворят още веднъж за девойки. Беше сигурна в това. Но когато това не се случи, тя не можа да се оправи и посегна на живота си. Тя обичаше учебното заведение. Беше интелигентна, замислена и искаше да учи и да служи на страната ни. Когато затвориха учебните заведения, тя се разстрои извънредно доста и плачеше доста. “
Видно е, че Надир изпитва болежка, до момента в който приказва .
„ Животът ни беше погубен. Вече нищо не значи нищо за мен. Намирам се на най-ниското равнище, което в миналото съм претърпял. Жена ми е доста обезпокоена. Тя не може да понесе да бъде в дома ни, където щерка ни умря. “
Свързахме неговото семейство и други, представени в тази част, с експерт по психологично здраве.
Бащата на жена при започване на двайсетте ни описа каква съгласно него е повода за самоубийството на щерка му. Той съобщи:
„ Тя искаше да стане доктор. Когато учебните заведения бяха затворени, тя беше обезпокоена и смутена. “
„ Но откакто не ѝ беше разрешено да се яви на кандидатстудентски изпит, тогава тя загуби всякаква вяра. Това е непоносима загуба “ , прибавя той, след което прави пауза ненадейно и стартира да плаче.
Другите истории, които чуваме, са сходни – девойки и млади дами, които не могат да се оправят с живота си , и бъдещето се разпада .
Разговаряме с учителката Мехер, която ни споделя, че се е пробвала да посегне на живота си два пъти. Ето какво описа тя:
„ Талибаните затвориха университетите за дами, тъй че изгубих работата си. Преди устоях фамилията си. А в този момент не мога да поема разноските. Това в действителност ме засегна. Тъй като бях принудена да си заставам у дома, ме притискаха да се оженя. Всички проекти, които имах за бъдещето си, бяха разрушени. Чувствах се изцяло дезориентирана, без цели и вяра и по тази причина се пробвах да сложа завършек на живота си. “
Започнахме да преглеждаме тази рецесия , тъй като видяхме голям брой публикации в локални новинарски портали, съобщаващи за самоубийства от разнообразни елементи на страната.
„ Ситуацията е пагубна и сериозна. Но не ни е разрешено да записваме или да имаме достъп до статистика за самоубийства. Определено мога да кажа обаче, че надали можете да намерите някой, който да не страда от психологично заболяване “ , обобщава доктор Шан, психиатър, който работи в държавна болница в Афганистан.
Проучване, направено в провинция Херат от Афганистанския център за епидемиологични проучвания , оповестено през март тази година, сподели, че две трети от афганистанските юноши оповестяват за признаци на меланхолия . Организация на обединените нации подвигна паника за „ необятно публикувани проблеми с психологичното здраве и възходящи случаи на самоубийства “.
Талибаните споделят, че не записват броя на самоубийствата и не дадоха отговор на въпроси за повишаване на цифрите. Поради стигмата, обвързвана с това, доста фамилии не оповестяват за самоубийство. При липса на данни се опитахме да оценим мащаба на рецесията посредством диалози с десетки хора.
„ Да заставам у дома без обучение или бъдеще, това ме кара да се усещам смешно. Чувствам се изтощена и безразлична към всичко. Сякаш нищо към този момент няма значение “ , споделя ни тийнейджърка, а по лицето ѝ се стичат сълзи.
Тя е направила опит да посегне на живота си. Срещаме се с нея в наличието на нейния доктор и майка ѝ, която не изпуска щерка си от очи. Питаме ги за какво желаят да приказват с нас. Момчето признава:
„ По-лошо от това не може да се случи, по тази причина се изричам. И си помислих, че може би в случай че приказвам, нещо ще се промени. Ако талибаните ще останат на власт, мисля, че би трябвало да бъдат публично приети. Ако това се случи, имам вяра, че ще отворят още веднъж учебните заведения. “
Психологът доктор Амал споделя, че до момента в който дамите са наранени по-силно , мъжете също търпят провали. Тя споделя:
„ В Афганистан, като мъж, си учтив да вярваш, че би трябвало да си всесилен. Но сега афганистанските мъже не могат да покачат глас. Те не могат да обезпечат финансово фамилиите си. Това в действителност ги визира. “
„ И за жалост, когато мъжете имат суицидни мисли, те са по-склонни да съумеят в опитите си, в сравнение с дамите, заради метода, по който ги възнамеряват. “
В такава среда, питаме, какви препоръки дава тя на своите пациенти?
„ Най-добрият метод да помогнете на другите или на себе си е да не се изолирате. Можете да отидете и да говорите с приятелите си, да отидете и да видите съседите си, да създадете екип за поддръжка за себе си, да вземем за пример майка си, татко си, братя и сестри или другари. “
„ Питам ги кой е вашият модел за подражателство. Например, в случай че Нелсън Мандела е някой, на който се подражавате, той е прекарал 26 години в пандиза, само че с помощта на своите полезности той оцеля и направи нещо за хората. Така че по този начин се пробвам да дам те вяра и резистентност. “
