Червените фенери на Стара Варна
Проститутките се преглеждат от градския доктор наложително по два пъти в седмицата
След Освобождението Варна първа приема Правилник за проституцията през далечната 1888 година След нея София написа правилник за практикуване на най-древния поминък през 1893 година, а Русе през 1900 година
Нещо повече Варна е може би единственият град в България, където обществените домове от края на 19 и началото на 20 в. са издигнати от самата общинска власт. Това показва в своето проучване по тематиката Светлозара Колева, организатор в Етнографския музей във Варна. През 1890 година на свое съвещание Общинският съвет приема предлагането на тогавашния кмет Кръстю Мирски за взимане на заем от 1 млн. лв. за подобрението на града. Голяма част от парите са планувани за “построяването на хотел и бани край морето, разширение на основната улица, за построяването на домове за обществените дами в размер на 100 000 лева
“Така са се появили и първите три здания, посочени хотел “Балчик”, хотел “Адрианопол” и хотел “Плевен”. Според признатия устав общинските управляващи задължавали проститутките да упражняват своя поминък единствено в “нарочно издигнатите за това от Общината домове. А съдържателите им са били длъжни да слагат по един фенер, който да се пали всяка вечер щом мръкне и да гори до часа, избран за затваряне. Дотогава трябвало да държат и вратите притворени.
В главата “Публични домове” на Правилника от 1888 година, който се пази в архива на Варненската цифрова библиотека, е записано, че стаите би трябвало да са толкоз, колкото и жриците на платената обич, а във всяка от тях би трябвало да има “по един леген, два ибрика с чиста вода и по два чисти пешкира”. Имената на проститутките, които се преглеждат от градския доктор наложително по два пъти в седмицата, се изписвали на черна дъска и против всяко едно от тях се отбелязвало здравословното й положение и последната дата на обзор.
Първите съдържатели на тези домове съгласно многочислените разгласи за отдаване чартърен са чужденци, показва Светлозара Колева. Австрийският гражданин, евреинът Йосиф Щайнкол, който държи по това време кафе-шантан със съмнителна известност в Стара Варна, е съдържателят и на хотел”Балчик”, който по-късно се ръководи от брачната половинка му.
Според Правилника на общината за обществени дами се смятат “всички моми, разведени дами или вдовици, които се занимават с проститутство и блудь като средство за поминък”. За да влязат в градския указател, те би трябвало да са навършили 18 години. Ако не показват акт за раждане, тъй като постоянно си криели годините, възрастта им се определяла от комисия. При издаване на позволение кметът или негов асистент трябвало да се опита да разубеди кандидатката да продава своята плът и да й даде два цялостни дни за размисъл. В регистъра всяка продажница се вписвала с цялостно изложение на отличителните й белези – очи, чело, нос, вежди, националност. За месец напред трябвало да заплати таксата за градско право да проституира, която през 1887 година била 16 лева и финансово се коригирала всяка година. Освен това плащала по 1 лев за постоянен обзор и за изкарване на брошура за проституция.
“Жените в обществените домове обслужват разнообразни обществени пластове, само че през първите десетилетия на 20 в. се вижда, че интелигенцията и политическият хайлайф избират сводническите домове или шансонетките, а обществените домове се посещават от хора “по-долна ръка”, показва Светлозара Колева. Според проучването й при започване на 20 в. стартират да се появяват от ден на ден секрети своднически домове или за тази цел да се употребяват някои от хотелите в града.
Авторката на изследването напомня забавен спомен в книгата на Веска Стоянова “Варна преди 100 години”, разказван от известния варненец Коста Парушев. С другари той постоянно посещавал хотел “Комерсиал”, в задната част на който имало незаконен обществен дом и услуги в него предложили рускини, пристигнали в града след революцията. За положителното въодушевление на клиентите се грижил балалаечен оркестър и певици. След разгулните занимания младежите се прибирали с три файтона.В първия се качвали те, във втория-латернаджия, а в третия се возили шапките и бастуните им.
След Освобождението Варна първа приема Правилник за проституцията през далечната 1888 година След нея София написа правилник за практикуване на най-древния поминък през 1893 година, а Русе през 1900 година
Нещо повече Варна е може би единственият град в България, където обществените домове от края на 19 и началото на 20 в. са издигнати от самата общинска власт. Това показва в своето проучване по тематиката Светлозара Колева, организатор в Етнографския музей във Варна. През 1890 година на свое съвещание Общинският съвет приема предлагането на тогавашния кмет Кръстю Мирски за взимане на заем от 1 млн. лв. за подобрението на града. Голяма част от парите са планувани за “построяването на хотел и бани край морето, разширение на основната улица, за построяването на домове за обществените дами в размер на 100 000 лева
“Така са се появили и първите три здания, посочени хотел “Балчик”, хотел “Адрианопол” и хотел “Плевен”. Според признатия устав общинските управляващи задължавали проститутките да упражняват своя поминък единствено в “нарочно издигнатите за това от Общината домове. А съдържателите им са били длъжни да слагат по един фенер, който да се пали всяка вечер щом мръкне и да гори до часа, избран за затваряне. Дотогава трябвало да държат и вратите притворени.
В главата “Публични домове” на Правилника от 1888 година, който се пази в архива на Варненската цифрова библиотека, е записано, че стаите би трябвало да са толкоз, колкото и жриците на платената обич, а във всяка от тях би трябвало да има “по един леген, два ибрика с чиста вода и по два чисти пешкира”. Имената на проститутките, които се преглеждат от градския доктор наложително по два пъти в седмицата, се изписвали на черна дъска и против всяко едно от тях се отбелязвало здравословното й положение и последната дата на обзор.
Първите съдържатели на тези домове съгласно многочислените разгласи за отдаване чартърен са чужденци, показва Светлозара Колева. Австрийският гражданин, евреинът Йосиф Щайнкол, който държи по това време кафе-шантан със съмнителна известност в Стара Варна, е съдържателят и на хотел”Балчик”, който по-късно се ръководи от брачната половинка му.
Според Правилника на общината за обществени дами се смятат “всички моми, разведени дами или вдовици, които се занимават с проститутство и блудь като средство за поминък”. За да влязат в градския указател, те би трябвало да са навършили 18 години. Ако не показват акт за раждане, тъй като постоянно си криели годините, възрастта им се определяла от комисия. При издаване на позволение кметът или негов асистент трябвало да се опита да разубеди кандидатката да продава своята плът и да й даде два цялостни дни за размисъл. В регистъра всяка продажница се вписвала с цялостно изложение на отличителните й белези – очи, чело, нос, вежди, националност. За месец напред трябвало да заплати таксата за градско право да проституира, която през 1887 година била 16 лева и финансово се коригирала всяка година. Освен това плащала по 1 лев за постоянен обзор и за изкарване на брошура за проституция.
“Жените в обществените домове обслужват разнообразни обществени пластове, само че през първите десетилетия на 20 в. се вижда, че интелигенцията и политическият хайлайф избират сводническите домове или шансонетките, а обществените домове се посещават от хора “по-долна ръка”, показва Светлозара Колева. Според проучването й при започване на 20 в. стартират да се появяват от ден на ден секрети своднически домове или за тази цел да се употребяват някои от хотелите в града.
Авторката на изследването напомня забавен спомен в книгата на Веска Стоянова “Варна преди 100 години”, разказван от известния варненец Коста Парушев. С другари той постоянно посещавал хотел “Комерсиал”, в задната част на който имало незаконен обществен дом и услуги в него предложили рускини, пристигнали в града след революцията. За положителното въодушевление на клиентите се грижил балалаечен оркестър и певици. След разгулните занимания младежите се прибирали с три файтона.В първия се качвали те, във втория-латернаджия, а в третия се возили шапките и бастуните им.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ