Простих ти много неща, но не мога да ти простя това…
Простих ти доста неща, само че не мога да ти простя това, че ме накара да обърна тил на нещата, които обичах и които изпълваха с благополучие сърцето ми.
Простих ти доста неща, само че не мога да ти простя това, че ме накара да приема неща, които в никакъв случай не бих приела и които никоя жена не би трябвало да приема.
Простих ти доста неща, само че не мога да ти простя това, че ме накара да слага на второ място себе си, изместена не от „ ние ”, а от „ теб ”.
Простих ти доста неща, само че не мога да ти простя това, че ме накара да неистина приятелките си и по този начин да слага бариери посред ни – бариери, които ме отдалечиха от тях, с цел да ме създадат още по-зависима от теб.
Простих ти доста неща, само че не мога да ти простя това, че ме накара да се колебая във визията си за живота и да подменя разбиранията си за това какво желая с твоите разбирания – за това ти какво искаш.
Простих ти доста неща, само че не мога да ти простя това, че ме накара да изневерявям на себе си, да неистина себе си, да подценявам себе си.
Простих ти доста неща, само че не мога да ти простя това, че ме накара да не помни коя съм…
Автор:Гергана Лабова
https://dama.bg
