Не им зачитай, Отче, тоя мумурандум!
Прости им, Господи, тъй като не знаят какво правят! Всеки може да си мисли каквото си желае, всеки може във фантазиите си да се услажда от своите пристрастености и мераци, може да си показва вълнуващи обстановки, в които играе централна роля; всеки може даже да разисква с околните си своите копнежи, само че да пуснеш обществено, пред всички, нещо такова като МУМУРАНДУМА на „ Промяната “, това, дами и господа, моят ярък разум (както сякаш бил споделил Атанас Буров) не може да го проумее!
Това че Кирил Петков е сбъркал думата, е най-малкото – той по този начин си приказва (друг е въпросът до каква степен политически водач може да си разреши да не умее две фрази да свърже). Грешките му са комични, само че надали са съзнателни и не си заслужава да бъдат превръщани в централна тематика на публичния спор. Затова аз няма да назовавам документа „ мумурандум “ – оставям това на безбройните онлайн зевзеци. Ще си го назовавам „ меморандум “, тъй като по никакъв начин дори не е смешно.
Безумието на меморандума пролича в паническата реакция на другата страна. Мария Габриел стремително и отлично аргументирано го отхвърли. Борисов сподели, че след първото изречение въобще е отказал да го слуша. Пеевски го дефинира като безочлив опит за „ делкане “ на страната и потъпкване на конституцията. Едно е несъмнено – тези хора към този момент мъчно ще се оставят да бъдат споменавани в едно излечение с „ Промяната “, когато става дума за бъдещото ръководство на страната.
Скандалното в меморандума е чистосърдечното предложение политическото въздействие в редица основни институции да бъде поделено по равно сред „ Промяната “ и ГЕРБ. Исканията за министри, в това число и за подобен на външните работи, какъвто да стане техният (по думите на доктор Москов) притеснен молец, са единствено екзотична фалшификация към главната безочливост.
Нека напомним какво съставлява демокрацията и по какъв начин действа. При нея индивид на властта би трябвало да е „ народът “ (каквото и да значи това), само че защото народът е абстракция, то неговата овластяваща воля, изразена на правилото на вишегласието, се конкретизира чрез най-различни публични институции. Тъй като индивидът, каквото и да ви разправят поетите, е неприятен и податлив към злоупотреби, институциите са конструирани по този начин, че да се дебнат една друга при минимизирана лична интервенция от който и да било. Мъдрите хора са нарекли това „ плурализъм “ и „ разделяне на управляващите “, с цел да обрисуват една реализирана посредством конкуренция справедлива правдивост.
Какво значи да предложиш двете парламентарни сили, задоволителни да образуват болшинство, нищо че пропагандират една против друга, да си поделят поравно въздействието върху сякаш самостоятелните институции? Това значи, че нямаш никаква визия от народна власт, никаква визия от политика, никаква визия от обикновени човешки взаимоотношения в границите на огромна общественост, каквато е нацията. Това ли са възпитаниците на най-славните международни университети, жертвали звездните си кариери, с цел да се върнат тук и да ни отърват от тъмните балкански субекти, които ни яхат кръвожадно? Тези ли, дето освен че не знаят по какъв начин действа една обикновена парламентарна народна власт, ами дори не ги е и еня, втренчени в лакомията и далаверата си?
Наскоро се срещнах с другар, с който през 2020 бяхме охладили връзките. По-точно той ги беше охладил към мен, тъй като по принцип съм над тези неща. А съответните мотиви за охлаждането му бяха тези, че приятелят ми се оказа ревнив протестър, „ мутри вън “ и впрочем, до момента в който моето отношение към тези дирижирани от Радев, от Черепа и кой знае още от кого събития, неведнъж го бях споделял обществено и всички го знаеха. Онзи ден, когато седнахме на кафе с някогашния протестър, той почтено си призна (и това му прави голяма чест, по тази причина не зачертавам с лекост такива хора от листата на приятелите си!), че е сбъркал, че сега ситуацията в страната е извънредно, че е доста по-зле отпреди и че той съжалява, задето е съдействал въпреки и малко за установяването на тази власт и въобще на това невиждано състояние н сглобки, некоалиции и ротации в страната. Само да допълня, че приятелят ми работи със статистически данни…
Романтиката е неприятен консултант. Време е дефинитивно да се отърсим от заблудата, че по силата да прогресивизма всяко последващо е по-добро от предходното. Напротив, най-новата ни история учи, че всеки идващ глупак е по-голям глупак от предходния. Но идиотията не може постоянно да бъде опрощение.
Когато през 33 година бойците под Кръста хвърляха чоп, с цел да си поделят облеклата на разпнатия Христос, Той говореше: „ Отче! елементарни им, тъй като не знаят, що вършат “ (Лука 23:34). Авторите на меморандума също не знаят какво вършат, само че е рисково да им се прости, тъй като си играят със ориста на България. Има безобидна непросветеност, само че има и рискова непросветеност. Ако Бог реши, дано им елементарни, обаче ние сме слаби и неверни индивиди, които се тормозят за окаяния си живот. Не искайте от нас да прощаваме всичко. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов - Сула
Това че Кирил Петков е сбъркал думата, е най-малкото – той по този начин си приказва (друг е въпросът до каква степен политически водач може да си разреши да не умее две фрази да свърже). Грешките му са комични, само че надали са съзнателни и не си заслужава да бъдат превръщани в централна тематика на публичния спор. Затова аз няма да назовавам документа „ мумурандум “ – оставям това на безбройните онлайн зевзеци. Ще си го назовавам „ меморандум “, тъй като по никакъв начин дори не е смешно.
Безумието на меморандума пролича в паническата реакция на другата страна. Мария Габриел стремително и отлично аргументирано го отхвърли. Борисов сподели, че след първото изречение въобще е отказал да го слуша. Пеевски го дефинира като безочлив опит за „ делкане “ на страната и потъпкване на конституцията. Едно е несъмнено – тези хора към този момент мъчно ще се оставят да бъдат споменавани в едно излечение с „ Промяната “, когато става дума за бъдещото ръководство на страната.
Скандалното в меморандума е чистосърдечното предложение политическото въздействие в редица основни институции да бъде поделено по равно сред „ Промяната “ и ГЕРБ. Исканията за министри, в това число и за подобен на външните работи, какъвто да стане техният (по думите на доктор Москов) притеснен молец, са единствено екзотична фалшификация към главната безочливост.
Нека напомним какво съставлява демокрацията и по какъв начин действа. При нея индивид на властта би трябвало да е „ народът “ (каквото и да значи това), само че защото народът е абстракция, то неговата овластяваща воля, изразена на правилото на вишегласието, се конкретизира чрез най-различни публични институции. Тъй като индивидът, каквото и да ви разправят поетите, е неприятен и податлив към злоупотреби, институциите са конструирани по този начин, че да се дебнат една друга при минимизирана лична интервенция от който и да било. Мъдрите хора са нарекли това „ плурализъм “ и „ разделяне на управляващите “, с цел да обрисуват една реализирана посредством конкуренция справедлива правдивост.
Какво значи да предложиш двете парламентарни сили, задоволителни да образуват болшинство, нищо че пропагандират една против друга, да си поделят поравно въздействието върху сякаш самостоятелните институции? Това значи, че нямаш никаква визия от народна власт, никаква визия от политика, никаква визия от обикновени човешки взаимоотношения в границите на огромна общественост, каквато е нацията. Това ли са възпитаниците на най-славните международни университети, жертвали звездните си кариери, с цел да се върнат тук и да ни отърват от тъмните балкански субекти, които ни яхат кръвожадно? Тези ли, дето освен че не знаят по какъв начин действа една обикновена парламентарна народна власт, ами дори не ги е и еня, втренчени в лакомията и далаверата си?
Наскоро се срещнах с другар, с който през 2020 бяхме охладили връзките. По-точно той ги беше охладил към мен, тъй като по принцип съм над тези неща. А съответните мотиви за охлаждането му бяха тези, че приятелят ми се оказа ревнив протестър, „ мутри вън “ и впрочем, до момента в който моето отношение към тези дирижирани от Радев, от Черепа и кой знае още от кого събития, неведнъж го бях споделял обществено и всички го знаеха. Онзи ден, когато седнахме на кафе с някогашния протестър, той почтено си призна (и това му прави голяма чест, по тази причина не зачертавам с лекост такива хора от листата на приятелите си!), че е сбъркал, че сега ситуацията в страната е извънредно, че е доста по-зле отпреди и че той съжалява, задето е съдействал въпреки и малко за установяването на тази власт и въобще на това невиждано състояние н сглобки, некоалиции и ротации в страната. Само да допълня, че приятелят ми работи със статистически данни…
Романтиката е неприятен консултант. Време е дефинитивно да се отърсим от заблудата, че по силата да прогресивизма всяко последващо е по-добро от предходното. Напротив, най-новата ни история учи, че всеки идващ глупак е по-голям глупак от предходния. Но идиотията не може постоянно да бъде опрощение.
Когато през 33 година бойците под Кръста хвърляха чоп, с цел да си поделят облеклата на разпнатия Христос, Той говореше: „ Отче! елементарни им, тъй като не знаят, що вършат “ (Лука 23:34). Авторите на меморандума също не знаят какво вършат, само че е рисково да им се прости, тъй като си играят със ориста на България. Има безобидна непросветеност, само че има и рискова непросветеност. Ако Бог реши, дано им елементарни, обаче ние сме слаби и неверни индивиди, които се тормозят за окаяния си живот. Не искайте от нас да прощаваме всичко. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов - Сула
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ