Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с

Прощъпулникът е един от обичаните празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането на малчугана – едно по този начин дълго чакано събитие. Този миг се употребява за алегорично „ запътване ” към определена персонално от детето специалност.

Какво е значимо да знаем на ритуала?

Детето би трябвало да върви устойчиво и свободно, без никаква поддръжка. Ако желаеме да обвържем с християнския детайл, добре е да създадем прощъпулника в понеделник, сряда или неделя, това са „ положителните ” дни за всевъзможни празници. Заради питката е добре да нахраним детенцето преди ритуала, постоянно децата се хващат първо за хляба и по този начин малко се скапва смисъла на прощъпалника.

В деня се меси питка, както нормално си я месим у дома, няма специфична рецепта, само че преди да я мушнем във фурната, детето стъпва с босо краче, което би трябвало да се отпечата при печенето. На някои места я месят сладка, украсяват я с всякакви детски претекстове – слънце, плодове и така нататък, всичко е до въображението. Меси я човек с живи родители.

Предметите, които избираме, би трябвало да са относително непознати на детето, нито един да не изпъква с величина, ярки цветове или други атрактивни белези. Да не са прекомерно доста, с цел да не затрудняваме ненужно детето в този значим житейски избор. Например някои родители поставят мобилен телефон, символизиращ бизнесмен/ бизнесдама. Добре знаем слабостта на децата към тях. Може различен предмет да е по- сполучлив. Важно е предметите да бъдат орисани, т.е. авансово да се знае кое защо е, в случай че би трябвало даже да си запишем.

Как протича самия обред?

Майката взима готовата питка я носи при гостите, леко подтичвайки, с цел да е детето пъргаво и игриво. В стаята се постила бяла забрадка или прегънат натясно чаршаф, с цел да наподобява като пътечка. В края на пътечката се слагат наречените предмети, подредени в редичка, на еднообразно разстояние от детето. По нея се „ пътечката ” се търкулва питката и детето би трябвало да мине вървешком след нея до предметите. Там се оставя единствено да избере бъдещата си специалност, без интервенция от никой. Хубаво е в този ден да поканим най- околните, най- към този момент членовете от фамилията и то- в стеснен кръг – децата на тази възраст елементарно се превъзбуждат от външни лица и тълпи. Не желаеме то да плаче и да е нервно, нали?! След избора на предмет, питката се разчупва, първото залче е за най- заслужилия човек – детето, другите си ги разпределяме между тях.

Изборът, който вършим за предмети, е доста самостоятелен. В фамилии на актьори, превес имат предмети, символизиращи всички изкуства, да вземем за пример. Докато в други такава специалност тотално се пренебрегва. Някои предмети, като черпак ( за готвач ) и макара ( за шивач ), към този момент се считат за отживялост. И въпреки да има доста благоприятни условия, някои си остават „ типичен ” за прощъпалник. Ето някои от тях:

Спринцовка или различен медицински признак – лекар;

Портфейл – финансист, банкер

Фотоапарат – фотограф, кинозвезда, модел, всяка кино специалност

Книга, писалка – преподавател, академик, публицист, човек на словото

Кубче за игра – строител, проектант, инженер

Топка или различен състезателен апарат – състезател ( не безусловно футболист или съответно съгласно уреда )

Четка за изобразяване или помагало от друго изкуство – актьор

Компютърна мишка – IT експерт, програмист, всичко обвързвано с технологиите

Идеите в действителност са доста – значимото е да се знае кой предмет защо е. Да не забравим и фотоапарата в ръце и по този начин запазването на скъпия спомен е обезпечено. Какво пък, може да се окаже, че изборът на тази нежна възраст е избор за цялостен живот.