Никола Вапцаров – “Прощално”
“Прощално ” е едно от двете предсмъртни стихотворения на Вапцаров, написано е през юли 1942г., когато поетът е бил разпитван в Дирекция на полицията, а няколко часа по-късно разстрелян. Творбата остава в българската литература като едно от най-красивите и откровени любовни послания, наситена със мощен автобиографичен темперамент. Двете строфи концентрират в себе си бурята от страсти и целият вътрешен драматизъм на прекарванията на един горделив и непреклонен дух, изправен пред лицето н гибелта.
Лирическият воин се прости с обичаната, мисълта му е съсредоочена върху вероятното опазване и след гибелта на любовното възприятие. Много повече от поетическа заложба се изисква, с цел да се напише сходен текст пред лицето на смъртта- нужна е духовна резистентност по отношение на неизбежното настъпване на края.
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти извън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам –
ще те целуна и ще си отида.
Инфо:
