Прошката ни превръща в хора, но на Балканите прошка е

Прошката ни трансформира в хора, само че на Балканите амнистия е непозната дума, тъй че би трябвало да бъде преведена с транскрипция. Това споделя пред Българска телеграфна агенция режисьорът Анри Кулев във връзка фотосите на новия български филм „ Пилоти “.

Иван Бърнев , който извършва една от основните функции, цитира имитация от сюжета: „ Прошката е като войнишката чорба. Никой не знае вътре какво има в нея, обаче всеки я гълтам жадно “. Това е Божията парченце, която стои в индивида, и на която за жалост би трябвало ѝ да се случат такива неща като войната, с цел да се разсъни, разяснява артистът. По думите му без да има амнистия, войните единствено ще се мултиплицират и умножават...

Тези думи обобщават и огромната тематика на продукцията – история не толкоз за войната, що се касае за хората, които десетилетия наред носят нейните белези. В свят, в който военните спорове още веднъж наподобяват обезпокоително близо, филмът търси отговор на въпроса допустимо ли е двама тогавашни врагове да намерят път един към различен. Историята е въодушевена от действителни събития и от спомените на генерал-майор Стоян Стоянов, който е измежду българските летци, защитавали небето над София по време на бомбардировките през 1943-1944 година

„ В една война победител е самата война. Всички останали губят “, обобщава артистът Любомир Петкашев .

Мисля, че истории като тази оказват помощ на хората да се излекуват, само че им оказват помощ и схванат историята, да получат визия за нея по един реален метод, добавя американският артист Джон Ерик Бентли.

ИСТОРИЯ ЗА НАСТОЯЩЕТО, РАЗКАЗАНА ЧРЕЗ МИНАЛОТО

След десетилетия, отдадени най-вече на анимацията и авторското кино, Анри Кулев избира точно тази история, тъй като има вяра, че тя звучи обезпокоително настоящо: „ Трябва да бъде разказана тъкмо през днешния ден, тъй като обстановката по света по някой път безусловно повтаря случилото се. Човечеството като че ли не си е направило никакъв извод от кошмарите на войните “.

По думите му с годините човек естествено стартира да се обръща обратно към историята и към тези персони, които времето е оставило в давност. След кино лентата „ Имало една война “, отдаден на Сръбско-българската война, „ Пилоти “ продължава този креативен интерес към орисите на хора, останали отвън публичната памет.

Кулев акцентира, че филмът не е документална възстановка и няма за цел да постанова исторически оценки: „ Това е игрален филм. Не се опитваме да даваме присъди на случилото се, а просто да разкажем една човешка история “.

СРЕЩА МЕЖДУ ДВАМА ВРАГОВЕ, ПРЕВЪРНАЛИ съдебна експертиза В СЪБЕСЕДНИЦИ

Филмът развива две сюжетни линии. В края на 60-те години някогашният български авиатор Стоян, който след войната работи като екскурзовод в манастир, трансфорат в музей, ненадейно се среща с американеца Джон – водач от ескадрилата, взела участие в бомбардировките над София.

Преди повече от две десетилетия двамата са били съперници във въздуха. Днес ги събира диалог, в който последователно изплуват спомените за войната, изгубените другари, неизказаните думи и тежестта на претърпяното.

Именно тази намира се трансформира в основата на кино лентата. Според Анри Кулев няма по-силна драматургична насочна точка от диалога сред двама зрели мъже, претърпели войната и съумели да погледнат към нея през дистанцията на времето.

ВОЙНАТА НЯМА ПОБЕДИТЕЛИ

Главната роля е поверена на Иван Бърнев, който играе възрастния Стоян. Актьорът дефинира историята като роман за хора, носили десетилетия наред мемоари, които дълго време не са могли даже да изговорят: „ Тези хора след войната са били репресирани. Срещата с американския водач им дава опция най-сетне да си обяснят случилото се и най-много да си простят “.

За него точно прошката е огромната тематика на кино лентата: „ Ако няма амнистия, можем само да повтаряме всички тези спорове, войни и убийства “.

Стоян е показан като човек, извършил своя дълг, само че останал вечно с въпроса какво значи да стреляш по аероплан, в чиято кабина също стои човек със семейство, фантазии и живот. Именно този нежен баланс сред воинския дълг и човешкото съчувствие построява облика му.

ОБЩАТА СЪДБА ОТВЪД НАЦИОНАЛНИТЕ ГРАНИЦИ

Джон Ерик Бентли влиза в ролята на Джон, водач от именитите летци от Тъскиги, първите афроамерикански бойни водачи в американската войска.

Признава, че когато научил историята, бил мощно разчувствуван: „ Това е история за възмездие и за двамата водачи “.

Бентли не е познавал в елементи историята на бомбардировките над София, само че точно по тази причина планът го е впечатлил: „ Оставихме войната да си бъде война. А войната не е красива. Няма нищо блестящо във войната, без значение дали си победител или губещ. Губят се животи “.

Според него сходни филми не просто пазят историческата памет, а оказват помощ на хората да схванат предишното по човешки метод: „ Важно е да има истории като тази и взаимоотношения, показани по този метод на филм, с цел да можем не просто да продължим напред, а да помним достойнството и по-късно да се опитаме да не допуснем същата неточност още веднъж “.

ПРОШКАТА КАТО ЕДИНСТВЕНИЯ ВЪЗМОЖЕН ИЗХОД

За Анри Кулев тематиката за прошката е не просто значима, а наложителна: „ Прошката ни трансформира в хора “. Констатира, че на Балканите това постоянно остава мъчно постижима полезност.

Сходна е и позицията на Любомир Петкашев, който извършва ролята на механика Петьо. Най-силно го впечатлява точно срещата сред двамата тогавашни съперници: „ В една война победител е самата война. Всички останали губят “.

Според него доста от хората от двете страни на фронта са воювали по заповед, а не от ненавист, по тази причина същинското превъзмогване на предишното е допустимо само посредством амнистия и блян към мир.

ИСТОРИЯ ЗА ПАМЕТТА, А НЕ ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО

„ Пилоти “ не търси разделяне сред „ положителните “ и „ неприятните “. Според Анри Кулев огромният проблем на кино лентата е, когато положителното идва и носи гибел, и въпросът е до каква степен е положително, а когато неприятното се пробва да отбрани личните си покриви, въпросът е до каква степен е неприятно. „ Объркването е цялостно и това е най-красивото комплициране. Каква е ролята на положителното в историята и каква е ролята на злото, и по какъв начин те се преплитат едно в друго. Оценката е субективна. Зависи какъв брой си пострадал “, добавя режисьорът.

Филмът слага въпроси за паметта, изкуплението, избора и тежестта да бъдеш част от борба, която не си избирал. Болката от войната не признава национални граници, без значение от коя страна на фронта е човек, той носи личните си загуби и личната си съвест.

„ Ние се опитваме да разкажем история от ония времена, без да даваме някакви лични оценки на случилото се. Това е игрален филм. Това не е документален филм с опити да се стъпи върху аргументите и документа на войната. Ние не сме в положение да оценим случилото се – и тогава, и в този момент. Така че това са някакви наши рефлексии, които просто се опитваме да докараме до публиката в най-хубавия, в най-човешкия тип “, споделя още Кулев.

Историята демонстрира, че същинската война не се води само сред страните, а и вътре в самите хора. Именно по тази причина срещата сред Стоян и Джон се трансформира в диалог не сред победител и надвит, а сред двама мъже, които след години осъзнават, че орисите им са доста по-близки, в сравнение с в миналото са предполагали.

„ Пилоти “ е по сюжет на Андрей Кулев и Ася Кованова. Оператори са Светла Ганева и Калоян Игнатов, музиката е на Любомир Денев, художник – Пролет Георгиева, костюмите са на Марта Миронска, а звукът – на Борис Траянов. В основните функции са Иван Бърнев и американският артист Джон Ерик Бентли, а в актьорския състав вземат участие още Боян Петров, Йордан Ръсин, Александър Тонев, Димитър Баненкин, Любомир Петкашев, Елена Замяркова, Анета Иванова.



Репортер – Даниел Димитров, Марина Чертова
Оператор – Нешо Миладинов
Монтаж – Валя Ковачева