Защо ни е трудно да прощаваме?
Прошката е най-висшата форма на достойнство. Да простиш на другия – но в действителност от сърце и изцяло безкористно, е духовно съвършенство, което не всеки реализира. Всъщност доста малко са хората, които са способни на това. Или от време на време споделяме, че сме дали прошка, само че доста добре знаем вътре в душата си, че това напълно не е по този начин.
Защо е толкоз мъчно да прощаваме и за какво разрешаваме толкоз постоянно да се разпадат взаимоотношенията сред двама и повече души точно поради недаването на амнистия?
Основната спънка е Егото.
Колкото по-голямо и по-наранено е то, толкоз по-трудно е да извиним на индивида, който ни е засегнал. Разбира се, Егото е част от нас и то играе роля в построяването на личната ни еднаквост. Но когато то е толкоз голямо, че изгубваме човечност, добрина и разрушавам ценностна система, то става наш зложелател и спънка.
Представете си, че към този момент сте построили сами за себе си усещането за доста скъп, даже значим човек, за хубав или пък за доста интелигентен. Или за умен, или за хитър… А също – за богат или за безпределно почитан. Вероятно се възприемате за един единствен и несравним субект. И внезапно някой със своите дейности или думи прави, тъй че разрушава на пух и прахуляк тази ваша визия за самите себе си.
Егото ви е засегнато, даже разрушено. Много постоянно то избира да не приема истината и отхвърля да унищожи дълго градената визия. Затова се обиждате, смятате се излъгани, предадени, засегнати, излъгани, изоставени. И е мъчно, даже невероятно да дадете амнистия на индивида, който ви е предизвикал това страдалчество.
Нормално! Трудно е да простите, тъй като, в случай че дадете амнистия, ще би трябвало да приемете, че не сте били тъкмо такива, каквито сте се считали до този миг. Или че сте се подвели да вярвате на „ предателя “ – т.е. създали сте неверна преценка. Или към момента изпитвате стихия от страсти по отношение на индивида, който ви е наранил, или по отношение на събитията, които са се разиграли.
Но при всички случаи, с цел да простите, ще ви се наложи да загърбите своята горделивост, своята уникалност, своите усеща и своето Его.
Даването на амнистия изисква не просто смаляване или загърбване на Егото, само че и още нещо – отработване на отрицателните страсти, приемане на случилото се и сдобряване със обстановката. Едва когато съумеете да постигнете всички тези неща по едно и също време, тогава ще сте способни да просите същински и от сърце.
