Прошка е! Господ да прощава, простен да си!
Прошка е! Господ да прости, простен да си!
Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя Сиропустна, именуван от народа Сирни Заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от на следващия ден, стартира Великият пост.
На този ден се напомнят Христовите думи:
„ Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви “.
Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си – близки и познати – за огорченията и обидите,
които волно или несъзнателно им е предизвикал,
както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават,
като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Прошката е мисловният нравствен и прочувствен акт на освобождение от усеща като яд, неспокойствие и възмущение,
ориентирани към различен човек , поради сторени от него нежелани дейности или нанесени обиди.
Прошката не значи угнетяване на гнева и раздразнението,
а напълното освобождение от тях посредством осъзнаване на аргументите,
довели до появяването на тези усеща, и оттова – намирането на по-рационален метод за превъзмогване на дразнителя.
Прощаването има значение най-много за прощаващия,
защото той се освобождава от отрицателните си страсти и добива още веднъж опция
за справедлива преценка на обстоятелствата, свързани с другия човек,
въпросната нанесена засегнатост или нежелано държание.
Прошката заема главно място в християнската етична система.
В Новия завет Иисус Христос, а по-късно и апостолите, неведнъж се стопират върху нейното значение.
Самият акт на прошката е изискване,
вярващият да получи достъп до плодородните блага:
„ Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш,
че брат ти има нещо срещу тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се
сдобри с брата си, и тогава дойди и принеси дара си “. (Мат. 5:23 – 24).
Христос издига на най-голям фундамент прошката: „ Защото кое е по-лесно? Да кажа: простят ти се греховете ли; или да кажа: стани и върви? “ (Мат. 9:5, Лук. 5:23)
В рамките на християнската нравственос прошката не е просто еднократен и алегоричен акт,
при който „ се одобряват или сервират извинения “ от или на някого, а повсеместен и вседействен акт,
който се разгръща върху всичко окръжаващо,
акт на вътрешно филтриране и примирение, което се отнася освен съответно към едно или друго съответно събитие,
а по отношение на всичко заобикалящо, познато или непознато.
Т.е. извиняването на някакво нравствено деяние, осъществено от различен човек, единствено по себе си не е амнистия, само че може и би трябвало да бъде част от нея.
Важно е да се означи, че актът на опрощението не изисква безусловно смирение или осъзнаване от страна на този, по отношение на който е отвеян.
По време на разпъването,
Иисус Христос се моли за своите мъчители:
„ Отче! Прости им, тъй като те не знаят какво вършат “ (Лук. 23 – 34).
Според християнската идея помилван можа да даде само Бог,
само че всеки един набожен е задължен да прости макар, или по-скоро без значение от всичко.
В църковния календар прошката се свързва с така наречен „ Неделя сиропустна “ – последния ден преди началото на Великия пост.
Идеята е, че преди началото на този най-съществен за християнството пост, човек би трябвало да е дал прошка и да е получил амнистия от ближните си.
Всъщност традицията, обвързвана със Сиропустната неделя е на първо място знак – опрощението би трябвало да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един миг.
Да прощаваш не означава…
да оправдаваш неприятната постъпка.
Всъщност Библията осъжда тези,
които настояват, че злите каузи са безобидни или приемливи;
да се преструваш, че нищо не се е случило. Бог дал прошка сериозните грехове на цар Давид, само че не го предпазил от следствията.
Той даже се погрижил греховете му да бъдат записани, с цел да се помнят и до днес;
да разрешаваш на другите да се възползват от тебе.
Представи си да вземем за пример, че даваш на някого пари назаем,
само че той ги похарчва и по-късно не може да ти ги върне, както е заречен. Той съжалява доста и ти се извинява.
Може да решиш да му простиш,
като не таиш злост, не му натякваш непрекъснато за станалото и даже му опростиш дълга. Но може да решиш и повече да не му даваш пари назаем;
да извиняваш грешките на другите без съображение.
Бог не прости на хора, които съзнателно и безсрамно правят грях и отхвърлят да признаят виновността си, да се трансформират и да изискат амнистия от тези, които са наранили.
Такива неразкайващи се хора стават врагове на Бога и той не чака от нас да прощаваме на тези, на които той не е простил;
Какво да правиш,
в случай че някой се е отнесъл грубо към тебе и отхвърля да ти се извини или даже да признае какво е направил? Библията ни поучава:
„ Отхвърли гнева и остави яростта. “
Въпреки че няма да оправдаеш постъпката на този човек, може да не разрешаваш да те обземе яд.
Разчитай на Бога, че ще му потърси сметка. Може да те утеши също Божието заричане, че ще пристигна време, когато няма да изпитваме мощната болежка, която ни изтезава днес;
да прощаваш хипотетични обиди.
Понякога вместо да мислим дали да извиним, би трябвало да признаем, че не сме имали основателна причина да се наскърбяваме. В Библията се споделя: „ Не бързай да се обиждаш в духа си, тъй като обидата почива в пазвата на безразсъдните. “
Как да прощаваш
Помни какво значи прошката.
Тя не значи да оправдаваш неправилната постъпка или да се преструваш, че нищо не се е случило, а просто да я подминеш.
Помни каква е изгодата от прошката.
Като не се гневиш и не таиш злост,
си по–спокоен, по–здрав и по–щастлив. А по–важното е, че като прощаваш на другите, Бог ще прости на тебе.
Бъди съчувствен. Всички сме несъвършени. Както желаеме другите да простят на нас, по този начин би трябвало и ние да им прощаваме.
Бъди рационален. Когато става въпрос за дребна засегнатост, може да използван следния древен съвет: „ Проявявайте толерантност един към различен. “
Действай бързо. Стреми се да простиш колкото можеш по–скоро, вместо да позволиш гневът ти да пораства.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „ Прощавай, мамо, тате.. “ – „ Господ да прости, простен да си! “, е наложителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава „ люлеене “. Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата.
Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява „ мамуляк “ /слама от царевица/ и „ черешовина “ /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Махтма Ганди споделя: „ Слабите не могат в никакъв случай да простят. Прошката е качество на мощните. Принципът “Око за око ” може единствено да докара до цялостното ослепяване на целия свят “
Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя Сиропустна, именуван от народа Сирни Заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от на следващия ден, стартира Великият пост.
На този ден се напомнят Христовите думи:
„ Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви “.
Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си – близки и познати – за огорченията и обидите,
които волно или несъзнателно им е предизвикал,
както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават,
като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл.
Прошката е мисловният нравствен и прочувствен акт на освобождение от усеща като яд, неспокойствие и възмущение,
ориентирани към различен човек , поради сторени от него нежелани дейности или нанесени обиди.
Прошката не значи угнетяване на гнева и раздразнението,
а напълното освобождение от тях посредством осъзнаване на аргументите,
довели до появяването на тези усеща, и оттова – намирането на по-рационален метод за превъзмогване на дразнителя.
Прощаването има значение най-много за прощаващия,
защото той се освобождава от отрицателните си страсти и добива още веднъж опция
за справедлива преценка на обстоятелствата, свързани с другия човек,
въпросната нанесена засегнатост или нежелано държание.
Прошката заема главно място в християнската етична система.
В Новия завет Иисус Христос, а по-късно и апостолите, неведнъж се стопират върху нейното значение.
Самият акт на прошката е изискване,
вярващият да получи достъп до плодородните блага:
„ Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш,
че брат ти има нещо срещу тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първо се
сдобри с брата си, и тогава дойди и принеси дара си “. (Мат. 5:23 – 24).
Христос издига на най-голям фундамент прошката: „ Защото кое е по-лесно? Да кажа: простят ти се греховете ли; или да кажа: стани и върви? “ (Мат. 9:5, Лук. 5:23)
В рамките на християнската нравственос прошката не е просто еднократен и алегоричен акт,
при който „ се одобряват или сервират извинения “ от или на някого, а повсеместен и вседействен акт,
който се разгръща върху всичко окръжаващо,
акт на вътрешно филтриране и примирение, което се отнася освен съответно към едно или друго съответно събитие,
а по отношение на всичко заобикалящо, познато или непознато.
Т.е. извиняването на някакво нравствено деяние, осъществено от различен човек, единствено по себе си не е амнистия, само че може и би трябвало да бъде част от нея.
Важно е да се означи, че актът на опрощението не изисква безусловно смирение или осъзнаване от страна на този, по отношение на който е отвеян.
По време на разпъването,
Иисус Христос се моли за своите мъчители:
„ Отче! Прости им, тъй като те не знаят какво вършат “ (Лук. 23 – 34).
Според християнската идея помилван можа да даде само Бог,
само че всеки един набожен е задължен да прости макар, или по-скоро без значение от всичко.
В църковния календар прошката се свързва с така наречен „ Неделя сиропустна “ – последния ден преди началото на Великия пост.
Идеята е, че преди началото на този най-съществен за християнството пост, човек би трябвало да е дал прошка и да е получил амнистия от ближните си.
Всъщност традицията, обвързвана със Сиропустната неделя е на първо място знак – опрощението би трябвало да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един миг.
Да прощаваш не означава…
да оправдаваш неприятната постъпка.
Всъщност Библията осъжда тези,
които настояват, че злите каузи са безобидни или приемливи;
да се преструваш, че нищо не се е случило. Бог дал прошка сериозните грехове на цар Давид, само че не го предпазил от следствията.
Той даже се погрижил греховете му да бъдат записани, с цел да се помнят и до днес;
да разрешаваш на другите да се възползват от тебе.
Представи си да вземем за пример, че даваш на някого пари назаем,
само че той ги похарчва и по-късно не може да ти ги върне, както е заречен. Той съжалява доста и ти се извинява.
Може да решиш да му простиш,
като не таиш злост, не му натякваш непрекъснато за станалото и даже му опростиш дълга. Но може да решиш и повече да не му даваш пари назаем;
да извиняваш грешките на другите без съображение.
Бог не прости на хора, които съзнателно и безсрамно правят грях и отхвърлят да признаят виновността си, да се трансформират и да изискат амнистия от тези, които са наранили.
Такива неразкайващи се хора стават врагове на Бога и той не чака от нас да прощаваме на тези, на които той не е простил;
Какво да правиш,
в случай че някой се е отнесъл грубо към тебе и отхвърля да ти се извини или даже да признае какво е направил? Библията ни поучава:
„ Отхвърли гнева и остави яростта. “
Въпреки че няма да оправдаеш постъпката на този човек, може да не разрешаваш да те обземе яд.
Разчитай на Бога, че ще му потърси сметка. Може да те утеши също Божието заричане, че ще пристигна време, когато няма да изпитваме мощната болежка, която ни изтезава днес;
да прощаваш хипотетични обиди.
Понякога вместо да мислим дали да извиним, би трябвало да признаем, че не сме имали основателна причина да се наскърбяваме. В Библията се споделя: „ Не бързай да се обиждаш в духа си, тъй като обидата почива в пазвата на безразсъдните. “
Как да прощаваш
Помни какво значи прошката.
Тя не значи да оправдаваш неправилната постъпка или да се преструваш, че нищо не се е случило, а просто да я подминеш.
Помни каква е изгодата от прошката.
Като не се гневиш и не таиш злост,
си по–спокоен, по–здрав и по–щастлив. А по–важното е, че като прощаваш на другите, Бог ще прости на тебе.
Бъди съчувствен. Всички сме несъвършени. Както желаеме другите да простят на нас, по този начин би трябвало и ние да им прощаваме.
Бъди рационален. Когато става въпрос за дребна засегнатост, може да използван следния древен съвет: „ Проявявайте толерантност един към различен. “
Действай бързо. Стреми се да простиш колкото можеш по–скоро, вместо да позволиш гневът ти да пораства.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „ Прощавай, мамо, тате.. “ – „ Господ да прости, простен да си! “, е наложителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава „ люлеене “. Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата.
Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява „ мамуляк “ /слама от царевица/ и „ черешовина “ /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Махтма Ганди споделя: „ Слабите не могат в никакъв случай да простят. Прошката е качество на мощните. Принципът “Око за око ” може единствено да докара до цялостното ослепяване на целия свят “
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ