Пророческите видения, които смайват и ужасяват – посланик съзира на

Пророческите видения, които смайват и ужасяват – дипломат съзира на улицата мъж, който носи ковчег… и участва на гибелта му след няколко седмици.
Сънища за ясновидство, сънища за
знамение, сънища за подсказване… Човечеството към момента не е съумяло да разбере тяхната природа. Жалко. Така че можем или да ги приемем на религия, или да ги отречем. Но едно е несъмнено – историите, за които ще стане дума по-долу, са се случили в действителния живот.

Историята на Едуард Самсън, сътрудник на вестник „ Бостън глоуб “, преди време провокира сензация в целия свят. Самсън заспива в редакцията над публикацията, по която работи. През нощта се разсънва плувнал
в пот от това, което одеве е видял.
Чудовищна злополука безусловно взривява остров с вулканичен генезис някъде в тропиците. Огнени стълбове раздират тежкото небе. Нажежените скални парчета с отровно свистене отиват във вълните на надигнатия океан. Морето ври и кипи. От дълбините му се издига гореща лава.
Титанични талази се разрушават в брега,
помитайки всичко по пътя си. Хиляди хора умират пред шокираните очи на Самсън. Сънят е ослепителен и толкоз шокира въображението, че журналистът го записва в детайли и надарено.

Той даже знае името на този остров, макар че не може да се похвали с дълбоки знания по география и е пътувал малко.
В съня му островът носи екзотичното име
Прапоме, което не му приказва нищо. И по този начин той трансферира фантастичната покруса на хартия и като я оставя на бюрото си с бележката „ Много значимо! “, се прибира у дома, където лежи няколко дни – разболял се е от претърпяното.

На идната заран светът ахва от смут. Бележките на Самсън, счетени от редакторите за преписка, получена през нощта по телеграфа, са оповестени. Това, което следва, е отвън трезвия разсъдък.

На идващия ден всички американски вестници препечатват ужасната сензация и хиляди шокирани жители се втурват към редакциите, с цел да схванат детайлностите и продължението на събитията. Едуард Самсън идва в редакцията след боледуването и е шокиран от случилото се с персоналните му бележки.
Той признава всичко на основния редактор.
Вестникът, който има невиждан тираж през последните дни, е заставен да излезе с опровергаване, а кореспондентът е изхвърлен на улицата. И тогава се случва нещо необикновено. Сеизмичните станции записват чудовищно земетресение в Индийския океан. Бреговете на
Америка са залети от великански приливи и отливи.
Въздушна вълна с невиждана мощ обикаля планетата три пъти. Случва се едно от най-лошите бедствия в човешката история. Датата е 26 август 1883 година Вулканът Кракатау, ситуиран в днешна Индонезия сред островите Ява и Суматра, изригва, изхвърляйки в атмосферата 25 куб. км скали, пепел и друга вулканична маса.
Тътенът от изригването, равнозначно на
гърмежа на 200 мегатона тротил, или 13 000 пъти мощ на атомната бомба, хвърлена над Хирошима, е толкоз мощен, че е чут чак до Пърт в Австралия, на над 3000 км южно, и до остров Мавриций в Индийския океан на 5000 км западно от Кракатау.
Изригването унищожава две трети от
едноименния остров, изтрива от лицето на Земята 165 селища и нанася съществени вреди на още 132, а човешките жертви са публично 36 000, а импровизирано 120 000, още десетки хиляди са ранени, доста от тях при последвалото цунами. Вулканът е деен от древността, като първото записано изригване датира от 416 година
Изригването от 1883 година се отразява на цялото
земно кълбо, като изстреляният на височина от 80 км дирек пепел и прахуляк се разсейва с години, а през 1884 година световната температура спада с към 1.2 градуса по Целзий.

След шока от случилото се Самсън е върнат на работа с почести. Той печели възхищението на сътрудниците си, трикратно нарастване на заплатата и осъзнава личната си изключителност. Дълги години
той разсъждава над пророческия си сън,
като това в никакъв случай повече не се повтаря. Успокоява се чак в края на живота си, когато получава от Холандското историческо сдружение антична географска карта, където Кракатау е кръстен с първичното си антично име, обещано му от туземците – Прапоме.

В записките на известна политическа фигура – британския дипломат Дъферинг, има изложение на сън, който в миналото е избавил живота му. Един ден сънувал, че седи до прозореца и гледа към улицата. Мъж върви по улицата и носи ковчег.
Още в съня си той се уловил, че си мисли,
че не желае да види всичко това, само че въпреки всичко в действителност желал да огледа лицето на този човек изпод. Сякаш отговаряйки на умствения му вик, мъжът вдигнал глава и се усмихнал необичайно. Няколко седмици след съня Дъферинг си спомнял това неприятно лице. После, несъмнено, не запомнил. Минали години.
В един от влиятелните заведения за хранене в Париж
се провеждала дипломатическа вечеря, на която лордът трябвало да участва. Той се изкачил до солидния асансьор, с цел да се качи до трапезарията, и внезапно заледен, разпознавайки оператора на асансьора като мъжа от остарелия сън. Смел и въздържан нормално, Дъферинг се сковал от боязън.

Лордът решил да се успокои, преди да се качи в приемната. Той направил няколко крачки към рецепционистката,
убеждавайки се, че желае да разбере името на индивида,
чието лице го изплашило толкоз доста. Миг по-късно към този момент не му трябвало – асансьорът, в който съвсем се бил качил, се срутил в шахтата със застрашителен плач. Всички, които били в него, починали. Ето по какъв начин от време на време сънищата оказват помощ да се избегне най-непоправимото.
А някои от тях даже влизат в историята.
Тази мистериозна история се случва на британския дипломат във Франция по времето на Мария Тюдор. Името на благородника е Никълъс Уотън. Цели три дни сънувал един настойчив сън – постоянно еднакъв, на практика неизменен. Сънувал, че обичаният му племенник е забъркан
в скрит план за свалянето на кралицата.
Никълъс Уотън бил човек с извънредно здравомислещ разум, само че на четвъртия ден не издържал и решил да напише писмо до кралицата с молба неотложно да затвори племенника му. Той заречен да даде всички пояснения при персонална среща. Много скоро заговорът бил оголен, а участниците в него били екзекутирани.
Само племенникът на Уотън оживял.
Минали няколко години и един ден той разказал на чичо си по какъв начин по знамение се отървал от гибелта и че нямало ден, в който да не благодари на Провидението, че го е избавило. Той по този начин и не схванал, че не е лежал в пандиза за несполучлив двубой, както вярвал през всичките тези години. И неговото божество бил неговият обичан чичо.

Известният шведски психолог Ева Хелстрьом сънува, че дружно със брачна половинка си в положение на безтегловност летят над Стокхолм. И тогава над един от площадите тя вижда злополучие: синият трамвай номер 4 се блъска в последния вагон на зеления трен.
Сънят е толкоз явен, че откакто се разсънва,
Ева скицира диаграма на конфликта и даже се пробва да го направи обществено притежание, само че удря на камък – в града в никакъв случай не са се движили зелени вагони.

Почти две години след този сън се случва злополука – синият трамвай номер 4 се блъсва в зелен вагон. Факт е, че железопътните вагони са пребоядисани в зелено от няколко месеца. Диаграмата на бедствието е съпоставена с оживялата рисунка на Ева.
Съвпадението е цялостно.
За удивителния свят на сънищата и тайните им послания може да се написа доста. През дългата история на човечеството има доста образци, сходни на изброените. И всеки от нас, в случай че се порови добре в историята на своя жанр и даже в личната си памет, несъмнено ще открие нещо извънредно, може би не толкоз съдбовно, само че не по-малко забавно и мистериозно.