Десета неделя след Петдесетница
Проповед за Десета неделя след Петдесетница
Библията е цялостна с образци за родители, чиято религия и молитва за техните деца е посилна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези елементарни хора ние не научаваме съвсем нищо. Мнозина родители безусловно стигат " до ръба ", до цялостно обезсърчение, когато усещат, че губят найважното нещо в живота - децата си. Но защото вярата умира последна, особено за множеството от тях е, че не се отхвърлят.
Да вземем бащата на болното момче, за което споделя днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този трагичен мъж се приближава до Христос и споделя: " Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, тъй като постоянно пада в огън и постоянно във вода; водих го при учениците Ти, но те не можаха да го изцерят " (ст. 15). Болестта на момчето очевидно се дължи на бесовска интервенция. Тя не е епилепсия, тъй като е обвързвана с циклите на луната и момчето търси гибелта си. Древните юдеи не обичат луната, тъй като близките езически нации се покланят на идоли, които са нейно въплъщение. Бащата несъмнено е изчерпал всички благоприятни условия да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а най-после разпорежда упованието си на Иисус.
Найинтересната детайлност в тази ситуация е, че момчето не се изцелява заради личната си религия. Напротив, то дотам е обладано от демона, че не желае да бъде излекувано и да се освободи от него. Изцелението не е провокирано и от вярата на апостолите, които не са в положение да извършат знамение. Тук работи вярата на родителя. В какво се показва тя?
Евангелието акцентира, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го назовава Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат за какво те са могли да създадат същото. А Той им споделя искрено: " Поради вашето неверие; тъй като, истина ви споделям, в случай че имате религия колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: реалокира се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невероятно. Тоя пък жанр не излиза, с изключение на с молитва и пост " (ст. 20).
Каква религия изисква Господ? Тя може да е привидно незначителна и дребна - като синаповото зърно, което едвам се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е инцидентно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън, който се усеща при вкусване. Такова е и сърцето на този татко - смачкано, сломено, раздирано от болежка за сина си. При това положение молитвата му съдържа " огън ", излъчва жаркост, която предава неговата религия. Той не споделя за своя наследник празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: " Карма ли е, какво е, по този начин ще си почине ", " Абе пробвай, пък каквото стане " или даже жестокото " До гуша ми пристигна от това дете ".
Този роман би трябвало да се добави с една забавна детайлност, съхранена от евангелист Марк. Бащата има смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провиква пред събралата се навалица: " Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми " (Марк 9:24). Този татко взема всичките си недостатъци, душевните си недостатъци, сърдечните си съмнения и и ги стоварва пред нозете на Иисус. Желанието на родителя става предпочитание и на Спасителя, който изцелява момчето. Бог постоянно чува безкористните молебствия на майките и бащите, които не се отхвърлят да се борят за найскъпото си притежание - децата.
Но днешното евангелско четиво съдържа и различен значителен урок. Ние не би трябвало да чакаме Христос да се моли постоянно, когато прави знамение, тъй като Той черпи директно от силата на Бога. Причината, заради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо обещано един път вечно, а не като нещо, което би трябвало да се поддържа непрекъснато с пост и молитва. Тази поука е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е демонстрация на вярата, богослужението ни е общ брой от празни ритуали, които граничат с магия. То по този начин се и възприема от хората, които не имат никаква религия. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматизирано. От една страна ние подвластен напълно от Бога, а въпреки това Бог условно казано зависи от нашето доверие, нашата вяра, нашите старания. Каквото и да вършим, каквито и проекти да вършим, първо би трябвало да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, с цел да се радваме на триумф.
Източник: Православието
Библията е цялостна с образци за родители, чиято религия и молитва за техните деца е посилна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези елементарни хора ние не научаваме съвсем нищо. Мнозина родители безусловно стигат " до ръба ", до цялостно обезсърчение, когато усещат, че губят найважното нещо в живота - децата си. Но защото вярата умира последна, особено за множеството от тях е, че не се отхвърлят.
Да вземем бащата на болното момче, за което споделя днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този трагичен мъж се приближава до Христос и споделя: " Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, тъй като постоянно пада в огън и постоянно във вода; водих го при учениците Ти, но те не можаха да го изцерят " (ст. 15). Болестта на момчето очевидно се дължи на бесовска интервенция. Тя не е епилепсия, тъй като е обвързвана с циклите на луната и момчето търси гибелта си. Древните юдеи не обичат луната, тъй като близките езически нации се покланят на идоли, които са нейно въплъщение. Бащата несъмнено е изчерпал всички благоприятни условия да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а най-после разпорежда упованието си на Иисус.
Найинтересната детайлност в тази ситуация е, че момчето не се изцелява заради личната си религия. Напротив, то дотам е обладано от демона, че не желае да бъде излекувано и да се освободи от него. Изцелението не е провокирано и от вярата на апостолите, които не са в положение да извършат знамение. Тук работи вярата на родителя. В какво се показва тя?
Евангелието акцентира, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го назовава Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат за какво те са могли да създадат същото. А Той им споделя искрено: " Поради вашето неверие; тъй като, истина ви споделям, в случай че имате религия колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: реалокира се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невероятно. Тоя пък жанр не излиза, с изключение на с молитва и пост " (ст. 20).
Каква религия изисква Господ? Тя може да е привидно незначителна и дребна - като синаповото зърно, което едвам се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е инцидентно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън, който се усеща при вкусване. Такова е и сърцето на този татко - смачкано, сломено, раздирано от болежка за сина си. При това положение молитвата му съдържа " огън ", излъчва жаркост, която предава неговата религия. Той не споделя за своя наследник празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: " Карма ли е, какво е, по този начин ще си почине ", " Абе пробвай, пък каквото стане " или даже жестокото " До гуша ми пристигна от това дете ".
Този роман би трябвало да се добави с една забавна детайлност, съхранена от евангелист Марк. Бащата има смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провиква пред събралата се навалица: " Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми " (Марк 9:24). Този татко взема всичките си недостатъци, душевните си недостатъци, сърдечните си съмнения и и ги стоварва пред нозете на Иисус. Желанието на родителя става предпочитание и на Спасителя, който изцелява момчето. Бог постоянно чува безкористните молебствия на майките и бащите, които не се отхвърлят да се борят за найскъпото си притежание - децата.
Но днешното евангелско четиво съдържа и различен значителен урок. Ние не би трябвало да чакаме Христос да се моли постоянно, когато прави знамение, тъй като Той черпи директно от силата на Бога. Причината, заради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо обещано един път вечно, а не като нещо, което би трябвало да се поддържа непрекъснато с пост и молитва. Тази поука е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е демонстрация на вярата, богослужението ни е общ брой от празни ритуали, които граничат с магия. То по този начин се и възприема от хората, които не имат никаква религия. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматизирано. От една страна ние подвластен напълно от Бога, а въпреки това Бог условно казано зависи от нашето доверие, нашата вяра, нашите старания. Каквото и да вършим, каквито и проекти да вършим, първо би трябвало да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, с цел да се радваме на триумф.
Източник: Православието
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ