Как влияе интермитентното гладуване
Промяната на времето, когато ядем, може да бъде основна за понижаване на телесните мазнини, твърди ново изследване.
Според 10-седмично проучване за " лимитирано време за хранене ", ръководено от Университета в Съри, времето за ядене оказва доста въздействие върху това по какъв начин изглеждаме.
За разлика от други изследвания, в това съответно от участниците не се изисква да следват диета и могат да ядат каквото си изискат, стига да е в границите на избран прозорец от време.
Изследователите разделят участниците на две групи: една контролна група, която се храни както нормално и друга, която би трябвало да яде закуската си 90 минути по-късно от естественото, а вечерята си 90 минути по-рано.
Резултатите демонстрират, че тези, които се хранят в границите на избран времеви прозорец, са изгубили приблизително два пъти повече телесни мазнини от контролната група.
57% от участниците, които ядат в несъмнено време, означават съкращаване на потреблението на храна, заради понижен вкус или по-малки количества храна вследствие на ограничаващия интервал от време, през който им е било разрешено да се хранят.
След изследването учените изследват дали формата на интермитентно недояждане (хранителен режим, при който имаме право да ядем единствено в избрани времеви прозорци) е устойчива в дълготраен проект.
Повече от половината (57%) от участниците от групата на интермитентно гладуващите декларират, че няма да могат да поддържат ограничаващото си ястие, заради това, че е несъвместимо със фамилния и публичния им живот.
От друга страна, 43% декларират, че ще обмислят да поддържат проекта, в случай че има повече еластичност във връзка с времето за хранене. /lifestyle.bg
Според 10-седмично проучване за " лимитирано време за хранене ", ръководено от Университета в Съри, времето за ядене оказва доста въздействие върху това по какъв начин изглеждаме.
За разлика от други изследвания, в това съответно от участниците не се изисква да следват диета и могат да ядат каквото си изискат, стига да е в границите на избран прозорец от време.
Изследователите разделят участниците на две групи: една контролна група, която се храни както нормално и друга, която би трябвало да яде закуската си 90 минути по-късно от естественото, а вечерята си 90 минути по-рано.
Резултатите демонстрират, че тези, които се хранят в границите на избран времеви прозорец, са изгубили приблизително два пъти повече телесни мазнини от контролната група.
57% от участниците, които ядат в несъмнено време, означават съкращаване на потреблението на храна, заради понижен вкус или по-малки количества храна вследствие на ограничаващия интервал от време, през който им е било разрешено да се хранят.
След изследването учените изследват дали формата на интермитентно недояждане (хранителен режим, при който имаме право да ядем единствено в избрани времеви прозорци) е устойчива в дълготраен проект.
Повече от половината (57%) от участниците от групата на интермитентно гладуващите декларират, че няма да могат да поддържат ограничаващото си ястие, заради това, че е несъвместимо със фамилния и публичния им живот.
От друга страна, 43% декларират, че ще обмислят да поддържат проекта, в случай че има повече еластичност във връзка с времето за хранене. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




