През май промишленото производство в България расте за първи път от ноември 2022 г.
Промишленото произвеждане в еврозоната през май се усилва с 0,2 на 100 по отношение на май предходната година, демонстрират сезонно поправените данни на Евростат. В целия Европейски Съюз индикаторът регистрира растеж от 0,1 на 100 по отношение на предходния месец. Данните демонстрират доста закъснение на индикатора, откакто производството набъбна с 1 на 100 в еврозоната през април и с 0,6 на 100 в целия Европейски Съюз, регистрирано по отношение на март.
В България на месечна база производството пораства за първи път от ноември 2022 година, като за май т.г нарастването е 1,6 на 100.
На годишна база през петия месец на годината промишленото произвеждане е намаляло с 2,2 на 100 в еврозоната и с 1,8 на 100 в Европейски Съюз.
У нас индикаторът се намалява с 11 на 100 по отношение на май 2022 година като това е третият най-лош резултат в целия Европейски Съюз.
В еврозоната, през май 2023 година спрямо април 2023 година производството на финансови артикули е повишено с 1,0 на 100, а това на междинни артикули (съставни елементи от огромни елементи и машини, електронни съставни елементи и др), както и на дълготрайни потребителски артикули - с 0,5 на 100. Това на недълготрайни потребителски артикули регистрира растеж от 0,3 на 100, до момента в който производството на сила е спаднало с 1,1 на 100.
В Европейски Съюз производството на финансови артикули е повишено с 1,0 на 100, на нетрайни потребителски артикули - с 0,7 на 100, а на междинни артикули и дълготрайни потребителски артикули - с 0,4 на 100, до момента в който производството на сила е спаднало с 1,8 на 100.
Сред страните членки, за които има данни, най-високите месечни нараствания на промишленото произвеждане са регистрирани в Словения (+7,9 на сто), Хърватия (+4,3 на сто), Словакия и Финландия (и двете +2,5 на сто). Най-голям спад се следи в Ирландия (-4,9 на сто), Литва (-2,8 на сто), Румъния и Белгия (и двете -1,2 на сто).
В еврозоната, през май 2023 година спрямо май 2022 година, производството на сила е намаляло с 6,2 на 100, на междинни артикули - с 5,4 на 100, на дълготрайни потребителски артикули - с 5,0 на 100, а това на нетрайни потребителски артикули - с 2,8 на 100, до момента в който производството на финансови артикули се е нараснало с 2,5 на 100.
В Европейски Съюз производството на сила е намаляло със 7,5 на 100, на дълготрайни потребителски артикули - с 6,4 на 100, на междинни артикули - с 6,1 на 100 и на недълготрайни потребителски артикули - с 0,3 на 100, до момента в който производството на финансови артикули е повишено с 3,5 на 100.
Сред страните членки, за които има налични данни, максимален годишен спад е регистриран в Ирландия (-16,2 на сто), Естония (-12,8 на сто) и България (-11,0 на сто). Най-голямо нарастване се следи в Малта (+12,2 на сто), Дания (+7,8 на сто) и Франция (+2,9 на сто).
В България на месечна база производството пораства за първи път от ноември 2022 година, като за май т.г нарастването е 1,6 на 100.
На годишна база през петия месец на годината промишленото произвеждане е намаляло с 2,2 на 100 в еврозоната и с 1,8 на 100 в Европейски Съюз.
У нас индикаторът се намалява с 11 на 100 по отношение на май 2022 година като това е третият най-лош резултат в целия Европейски Съюз.
В еврозоната, през май 2023 година спрямо април 2023 година производството на финансови артикули е повишено с 1,0 на 100, а това на междинни артикули (съставни елементи от огромни елементи и машини, електронни съставни елементи и др), както и на дълготрайни потребителски артикули - с 0,5 на 100. Това на недълготрайни потребителски артикули регистрира растеж от 0,3 на 100, до момента в който производството на сила е спаднало с 1,1 на 100.
В Европейски Съюз производството на финансови артикули е повишено с 1,0 на 100, на нетрайни потребителски артикули - с 0,7 на 100, а на междинни артикули и дълготрайни потребителски артикули - с 0,4 на 100, до момента в който производството на сила е спаднало с 1,8 на 100.
Сред страните членки, за които има данни, най-високите месечни нараствания на промишленото произвеждане са регистрирани в Словения (+7,9 на сто), Хърватия (+4,3 на сто), Словакия и Финландия (и двете +2,5 на сто). Най-голям спад се следи в Ирландия (-4,9 на сто), Литва (-2,8 на сто), Румъния и Белгия (и двете -1,2 на сто).
В еврозоната, през май 2023 година спрямо май 2022 година, производството на сила е намаляло с 6,2 на 100, на междинни артикули - с 5,4 на 100, на дълготрайни потребителски артикули - с 5,0 на 100, а това на нетрайни потребителски артикули - с 2,8 на 100, до момента в който производството на финансови артикули се е нараснало с 2,5 на 100.
В Европейски Съюз производството на сила е намаляло със 7,5 на 100, на дълготрайни потребителски артикули - с 6,4 на 100, на междинни артикули - с 6,1 на 100 и на недълготрайни потребителски артикули - с 0,3 на 100, до момента в който производството на финансови артикули е повишено с 3,5 на 100.
Сред страните членки, за които има налични данни, максимален годишен спад е регистриран в Ирландия (-16,2 на сто), Естония (-12,8 на сто) и България (-11,0 на сто). Най-голямо нарастване се следи в Малта (+12,2 на сто), Дания (+7,8 на сто) и Франция (+2,9 на сто).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ