Какво се променя с промените в Конституцията
Промените в Конституцията бяха дефинитивно признати от 49-ото Народно заседание със 165 гласа „ за ”. На последното трето четене депутатите гласоподаваха поименно със ставане от място и устно заявяване на вота. „ За ” гласоподаваха народните представители от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Българска социалистическа партия, а „ срещу ” парламентарните групи на “Възраждане ”, Българска социалистическа партия и “Има подобен народ ”. Бившият вътрешен министър и сегашен народен представител от ПП-ДБ Бойко Рашков се въздържа.
Законопроектът за смяна на Конституцията, импортиран от Движение за права и свободи, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, е дефинитивно признат от 49-ото Народното събрание. Днес депутатите организираха последното трето четене, което се извърши с поименно гласоподаване и устно оповестяване на вота. С гласовете на 165 депутати текстовете бяха признати, разгласи ръководителят на Народното събрание Росен Желязков.
Процедурата за смяна на Конституцията беше задвижена в края на месец юли тази година, като законопроекта влезе да разискване в зала за първи път на 6 октомври. Тогава измененията не събраха нужното болшинство от 180 депутати и законопроекта потегли по по този начин наречената мудна писта. При второто първо четене, което се състоя на 8 декември, за приемането на текстовете към този момент бе нужна поддръжката единствено на 160 депутати. Така законопроектът беше гласуван и признат от ръководещото болшинство макар несъгласието от страна на опозицията. Десет дни по-късно промените бяха подкрепени на второ четене от 164 депутати. А през днешния ден процедурата бе дефинитивно завършена.
Промените срещнаха редици рецензии освен от опозицията, само че и от специалисти и институции. Вносителите се отхвърлиха от някои от първичните си оферти като промяната на националния празник 3 март, а други трансформираха доста.
Основните промени касаят смяна в правосъдната система, която да докара до самостоятелност на съда и ограничение на пълномощията на основния прокурор. Настоящият Висш правосъден съвет се разделя на две колегии – съдийска и прокурорска, които ще образуват новите Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет. В съвета на съдиите ще има 15 членове, от които единствено 5 ще са определени от Народното събрание. Висшият прокурорски съвет ще има 10 члена и превес на парламентарната квота, която ще е от 6 индивида.
Ограничава се и властта на президента във връзка с назначението и избора на длъжностен министър председател и кабинет. Той може да избира длъжностен министър-председател единствено всред избран кръг лица, включващ ръководителя на Народното събрание, шефа и подуправителите на Българска народна банка, ръководителя и заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана и неговия заместител.
Променя се и механизмът за осъществяване на избори за Народното събрание. Това към този момент ще се случва преди приключването на периода на пълномощията на Народното събрание. И още - Народното събрание няма да се разпуска при неспособност за съставяне на кабинет и ръководство на длъжностен подобен.
С измененията се позволява и за народни представители и министри да бъдат избирани хора с двойно поданство.
Новите текстове в Конституцията влизат мощ от деня на обнародването им в „ Държавен вестник ”. В рамките на 6 месеца Народното събрание би трябвало да одобри законите, които са свързани с смяната на Конституцията. В период от три месеца след приемане на законите, свързани със правосъдната промяна, би трябвало да бъде извършена процедура за назначение на изборните членове на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет. В този период би трябвало бъде определен и нов основен прокурор, който да поеме поста от краткотрайно изпълняващия длъжността Борислав Сарафов.
Законопроектът за смяна на Конституцията, импортиран от Движение за права и свободи, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, е дефинитивно признат от 49-ото Народното събрание. Днес депутатите организираха последното трето четене, което се извърши с поименно гласоподаване и устно оповестяване на вота. С гласовете на 165 депутати текстовете бяха признати, разгласи ръководителят на Народното събрание Росен Желязков.
Процедурата за смяна на Конституцията беше задвижена в края на месец юли тази година, като законопроекта влезе да разискване в зала за първи път на 6 октомври. Тогава измененията не събраха нужното болшинство от 180 депутати и законопроекта потегли по по този начин наречената мудна писта. При второто първо четене, което се състоя на 8 декември, за приемането на текстовете към този момент бе нужна поддръжката единствено на 160 депутати. Така законопроектът беше гласуван и признат от ръководещото болшинство макар несъгласието от страна на опозицията. Десет дни по-късно промените бяха подкрепени на второ четене от 164 депутати. А през днешния ден процедурата бе дефинитивно завършена.
Промените срещнаха редици рецензии освен от опозицията, само че и от специалисти и институции. Вносителите се отхвърлиха от някои от първичните си оферти като промяната на националния празник 3 март, а други трансформираха доста.
Основните промени касаят смяна в правосъдната система, която да докара до самостоятелност на съда и ограничение на пълномощията на основния прокурор. Настоящият Висш правосъден съвет се разделя на две колегии – съдийска и прокурорска, които ще образуват новите Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет. В съвета на съдиите ще има 15 членове, от които единствено 5 ще са определени от Народното събрание. Висшият прокурорски съвет ще има 10 члена и превес на парламентарната квота, която ще е от 6 индивида.
Ограничава се и властта на президента във връзка с назначението и избора на длъжностен министър председател и кабинет. Той може да избира длъжностен министър-председател единствено всред избран кръг лица, включващ ръководителя на Народното събрание, шефа и подуправителите на Българска народна банка, ръководителя и заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана и неговия заместител.
Променя се и механизмът за осъществяване на избори за Народното събрание. Това към този момент ще се случва преди приключването на периода на пълномощията на Народното събрание. И още - Народното събрание няма да се разпуска при неспособност за съставяне на кабинет и ръководство на длъжностен подобен.
С измененията се позволява и за народни представители и министри да бъдат избирани хора с двойно поданство.
Новите текстове в Конституцията влизат мощ от деня на обнародването им в „ Държавен вестник ”. В рамките на 6 месеца Народното събрание би трябвало да одобри законите, които са свързани с смяната на Конституцията. В период от три месеца след приемане на законите, свързани със правосъдната промяна, би трябвало да бъде извършена процедура за назначение на изборните членове на Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет. В този период би трябвало бъде определен и нов основен прокурор, който да поеме поста от краткотрайно изпълняващия длъжността Борислав Сарафов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ