Как резките промени на времето влияят на здравето ни?
Промените в климата, следени през последните десетилетия, са съпроводени от нарастване на честотата на контрастните смени на времето. Това прави изключително настоящ въпроса за проучването на неподходящите им последици върху здравето на хората.
Публикацията преглежда по какъв начин се дефинират внезапните промени на времето и тяхното влияние върху физическото положение на индивида и върху някои болести, като сърдечно-съдови, стомашно-чревни, мигрена, астма, артрит, както и върху психологичното здраве на хората.
Промените на метеорологичното време напролет нормално не се харесват на нашия организъм, отпаднал от дефицита на витамини и слънчева светлина през дългата зима, който е заставен да активизира целия си адаптационен запас, с цел да запази равновесие. В края на март се реализира и промяната на астрономическото зимно с лятно време, което от време на време в действителност е способно да ни изкара от релси. Към
внезапните промени на времето нормално
най-чувствителни са хора метеопати, които мъчно се нагаждат към метеорологичните промени и страдат от разнообразни неразположения. Но когато смяната е изключително контрастна, тя е в положение да „ разклати “ и хора, които нормално не се въздействат от капризите на атмосферата, написа в своя материал
Промяната на времето нормално се прави при промяна на стационираща над дадена територия въздушна маса или при навлизане на нова такава с разнообразни физични характерности. Последната обуславя нормално по-значими и контрастни промени на времето. Преминаването на фронт е съпроводено с превалявания: спокойни и продължителни (обложни) при топъл фронт и проливни, съпроводени с гръмотевици при леден фронт, внезапна смяна на атмосферното налягане, мощни ветрове и така нататък Затова някои учени одобряват точно дните с добре изразени атмосферни фронтове като такива с внезапни промени на времето.
Някои откриватели означават по-тясна връзка на метеотропните реакции
(нарушенията в организма, които са провокирани от внезапни промени на времето) със студените фронтове, а други смятат, че по-активни са топлите фронтове. Според други учени, видът фронт няма значително значение за развиването на патологични реакции.
Преминаването на фронта се отразява на режима на метеорологичните детайли, само че най-често на температурата и налягането.
Междудневното изменение на температурата отразява разликата в средноденонощната температура на въздуха от ден в ден. Тези промени могат да се разделят в няколко категории, по отношение на реакцията им за човешкия организъм:
ТемператураКатегория≥ 6,1°С “дразнeщи ”4,1 – 6,0°С “чувствителни ”2,1 – 4,0°С “преходни ”0 – 2,0°С “индиферентни ”
Междудневните промени на атмосферното налягане са класифицирани като:
огромни: ≥ 10 – 20 hPa
внезапни: 8 – 10 hPa
умерени: 4 – 8 hPa
слаби: 1 – 4 hPa
През 60-те години на предишния век е препоръчана методика, която регистрира контрастните метеорологични промени, избрани от цената на междудневните промени на температурата на въздуха и смяната на броя на облачните дни с значителни превалявания.
Според тази методика, за контрастна се смята:смяна на интервали с ясно или облачно време с интервали с дъжд от 1 мм и повече за 1 ден (този интервал може да включва повече дни с превалявания под 1 мм);смяна на интервали с ясно или облачно време с интервали с облачно или ясно време, при смяна на междинната денонощна температура на въздуха с ≥2°C;смяна на интервали с всевъзможен тип време при междудневни промени на температурата на въздуха с 6° C и повече.
Режимът на времето е разграничен на 4 съществени категории, по отношение на показателя за колебливост на времето.
Режим на времетоСтойност на индексамного постоянен <20%стабилен21 – 35%изменчив36 – 50%силно изменчив> 50%
За страдание липсват задоволително нови изявления по тематиката, а самите методики за установяване на внезапните промени на времето също не са обновени, което е безпричинно, поради смисъла им за човешкото здраве.
Интересен е въпросът кои месеци и сезони се отличават с най-голяма колебливост на времето в столицата, където е концентрирано 20% от популацията на страната. Предишен разбор на създателя изследва годишната, сезонната и месечната периодичност на
внезапните промени на времето въз основа на ежедневни данни
на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за интервала 1998 – 2001 година (Спасова, 2005) и въпреки интервалът да е къс, въпреки всичко дава визия за променливостта на времето в София.
Средногодишно климатът на град София се характеризира с резистентен режим – показателят на внезапните промени има стойност 22,5%. Отделните сезони също се характеризират с подобен вид режим на времето, като се изключи лятото, когато времето е най-устойчиво. Тогава показателят на неопределеност на времето има стойност под 20% – т.е. е налице доста резистентен режим.
През зимата дните с внезапни промени на времето заемат значителен дял в общия брой на дните в месеца – приблизително в ¼ от дните през сезона се следи внезапна смяна. С изключително непостоянен режим се характеризира декември, което се изяснява с максимума на средиземноморските циклони през този интервал на годината.
През пролетта и началото на лятото зачестява проявата на атлантическите циклони, което обуславя и най-изменчивия режим на времето, когато цената на показателя е 26,4%. Максимумът на дните с внезапни промени на времето се пада през април (30,3% от дните). Сравнително високата неопределеност на времето се резервира до началото на лятото.
През май и юни се наслагва въздействието
на два фактора – активността на атлантическите циклони и най-активните вътрешномасови процеси, съпроводени с значителни извалявания и гръмотевични стихии.
Този въпрос е логически, поради, че съгласно доста изследвания актуалните климатични промени са свързани с нарастване на случаите на рискови прояви на времето. Така да вземем за пример учени от Национален институт по метеорология и хидрология откриват, че в България честотата на рисковото време се е нараснала с 30% в интервала 1991 – 2007 година по отношение на базовия интервал 1961 – 1990 година Очакванията бяха към 2020 година тази периодичност да се удвои, а през 2050 година да бъде тройно по-голяма.
Резките промени на времето могат да се отнесат към рисковите прояви на времето и по всяка възможност тяхната периодичност ще нарасне в унисон със задълбочаващата се климатична рецесия.
Съществува директна връзка сред смяната на времето и сърдечно-съдовите болести, съгласно множеството изследвания
Сърдечно-съдовите болести (ССЗ) са водеща причина за гибел в множеството страни по света. Този въпрос стои изключително остро за района на Източна Европа, където
относителният дял на смъртността
от сърдечно-съдови болести доближава 51 – 66% в структурата на общата смъртност. Ето за какво е понятен ползата на откривателите към казуса за въздействието на климатичните промени върху аргументите за болесттите и върху сърдечно-съдовата смъртност.
Проучване в Крим открива, че 56% от случаите на инфаркт са следени в нестабилни интервали, когато в продължение на 2 или 3 дни стойностите на всички метеорологични детайли се променят; 28% от всички случаи са настъпили в релативно нестабилни интервали и 16% от случаите са настъпили в постоянни интервали, когато не са следени промени във времето или те са били доста слаби.
Друго изследване открива мощна директна взаимозависимост сред смъртността и измененията на времето. Тя е била най-силна при промени в температурата, по-ниска при промени в атмосферното налягане и най-ниска при промени във влажността. Колкото по-голям е броят на променливите фактори, толкоз по-силно е неподходящото въздействие на времето върху адаптационните качества на организма.
Изследване в изискванията на Сибир открива
междинна по мощ права корелация на така наречен “индекс на неопределеност на времето ” (описан по-горе) с инфаркта на миокарда и мощна корелация сред този показател и случаите на инсулти.
Проучване от 2000 година открива нарастване на заболеваемостта от инсулт при прекосяване на топли фронтове през студените месеци и на студени фронтове през топлото полугодие.
Италианско проучване от 2005 година на броя на хоспитализациите на пациенти над 65 година с инфаркт на миокарда във Флоренция, Италия за 5-годишен интервал открива растеж с 19% при спад на междинната денонощна температура на въздуха с 10°C и повече.
Американски учени изследват въздействието на смяната на времето върху хоспитализациите на пациенти с изострен инфаркт на миокарда в три града в Съединени американски щати. Те обръщат внимание на дните, в които средноденонощната температура се е намалила или повишила с над 3°C. Според създателите при възрастните поданици (над 70 г.) на Сан Франциско,
температурните промени водят до нарастване
на хоспитализациите с 6% до 13%. Подобни резултати са получили и за жителите на Сакраменто: измежду мъжете над 70 година, температурните промени са нараснали броя на хоспитализациите за инфаркт с 10 – 18%.
Артритът е заболяване, което се характеризира с болежка и вдървеност в ставите и уплътняване на близките тъкани. Съществуват разнообразни типове артрит: ревматоиден, остеоартрит, подагрозен и други
Още през 1948 година изследване потвърждава, че пациентите с ревматоиден артрит се усъвършенстват доста, когато живеят непрестанно в стая, която е поддържана непрекъснато топла и суха. През 1963 година Холандер и изследователския му екип, употребявайки камера с следен климат, показват, че ревматоидният артрит и остеоартритът
постоянно се утежняват в границите на няколко часа
след началото на комбинирано повишение на влажността и спад на барометричното налягане, до момента в който единичните вариации на климатичните променливи не са имали този резултат.
През 1985 година резултатите от едногодишно изследване на 88 пациенти с ревматоиден артрит удостоверяват наблюдението на Холандер от 1948 година, което демонстрира, че измененията във времето провокират утежняване на признаците и признаците на артрит и че повишението на влажността и падащото барометрично налягане провокират артритна болежка, отичане и вдървеност.
Проучване, включващо 62 пациенти – 16 с ревматоиден артрит, 24 с остеоартрит, 11 с инфекциозен артрит и 11 с фибромиалгия, открива връзка сред деянията на болки в ставите и отичане и измененията в ежедневните метеорологични условия. Интересен факт е, че дамите са по-чувствителни към измененията във времето от мъжете (62% против 37%).
Астмата е заболяване, което визира дихателните пътища. То се провокира от хронично инфектиране на тези пътища, което ги прави свръхчувствителни към разнородни тласъци. Повечето откриватели свързват хладното и изсъхнало време с нараснала възможност от поява на астматични пристъпи. Според изследванията, ниската температура е обвързвана с
нараснал риск от доста обостряне на астмата
при възрастни. През пролетта и лятото, обаче, също се усилват астматичните пристъпи, заради съществуването на полени и по-силно замърсяване на въздуха. Вятърът също е фактор, защото придвижва тези сътрудници на огромни дистанции.
Голяма част от учените свързват внезапните промени на времето със положението на астматиците. „ Промените във времето могат да повлияят на дихателните пътища непосредствено, като ги охлаждат или нервират, или индиректно, като повлияят на равнището на дразнители и алергени във въздуха. Доказано е, че пристъпите на астмата корелират с
ниска температура и мокрота
или ненадейно намаление на температурата, а също по този начин са следени връзки сред пристъпите на астма и ниското или високо барометрично налягане и преваляванията ” (цитирано от Rossi et. al., 1993 година ). Според педиатри от детската болница в Детройт, Мичиган, съмненията във влажността и температурата, само че не и на атмосферното налягане, оказват въздействие върху незабавните приеми за астма при деца. Тези спомагателни визити на незабавните центрове се правят 1 до 2 дни след измененията във времето. Други откриват, че дните със студени фронтове, последвани от система с високо атмосферно налягане, предшестват нарастването на случаите на астма с 1 до 3 дни.
Мигрената се характеризира с главоболие, породено от свиването или разширението на кръвоносните съдове в мозъка. Мигренната болежка от време на време се съпровожда от гадене, нараснала сензитивност към звук и светлина, подтиснато въодушевление. Като фактори, предизвикващи появяването на нов припадък се одобряват стресът, хормоналните промени,
избрани типове храни и метеорологичното време.
Според откривателите, повече от половината пристъпи при болните от мигрена се дължат на измененията във времето. Страдащите от мигрена показват студеното и сухото време като съществена причина за главоболие, макар че съгласно учените всяка една внезапна смяна на времето може да е съпроводена с мигренозен припадък.
Според друго проучване, мигренните пристъпи се свързват със стопляне на времето. Установено е, че при покачване на температурата на въздуха с 5°С рискът от поява на главоболие след 24 часа нараства със 7,5%. По-слабо провокиращо влияние оказва понижението на атмосферното налягане 48 до 72 ч. преди появяването на главоболието.
Язвената болест и гастритът се обострят напролет и есента, което се изяснява с измененията в температурата и налягането.
При захлаждане съдовете, кръвоснабдяващи лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника се свиват, което води до дефицит на О2 (исхемия) на тъканите и
понижава защитните механизми на стомаха
против създаваната от него киселина. Така киселината доближава гладко да нервните окончания, ситуирани в стомашните стени, и се появява болежка.
По отношение на самоубийствата и опитите за самоубийства са направени многочислени проучвания, само че резултатите са спорни. Така да вземем за пример, изследване в Цюрих открива, че при 70% от изследваните случаи е имало несигурно време (например фьон или прекосяване на фронтове), до момента в който релативно малко суициди са се случили при устойчиво време. Немско изследване установи на два пъти значими връзки сред атмосферните фронтове и самоубийствата. Част от създателите не откриват значима връзка сред променливостта на времето и суицидните актове.
Както и в дните с магнитни стихии, медиците предлагат в дни с внезапни промени на времето да не се натоварваме, да се опитаме да спим задоволително, да одобряваме витамини и да заобикаляме напрежението. Ако сме изтощени и изнервени, неподходящото време може да се окаже “капката, която ще прелее чашата ”. Променливостта на времето става все по-актуален въпрос на фона на изменението на климата, който визира директно, а и
индиректно човешкото здраве
(чрез въздействието му върху земеделието например). Затова тактиките за акомодация към климатичните промени следва да регистрират и този значим фактор.
Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Публикацията преглежда по какъв начин се дефинират внезапните промени на времето и тяхното влияние върху физическото положение на индивида и върху някои болести, като сърдечно-съдови, стомашно-чревни, мигрена, астма, артрит, както и върху психологичното здраве на хората.
Промените на метеорологичното време напролет нормално не се харесват на нашия организъм, отпаднал от дефицита на витамини и слънчева светлина през дългата зима, който е заставен да активизира целия си адаптационен запас, с цел да запази равновесие. В края на март се реализира и промяната на астрономическото зимно с лятно време, което от време на време в действителност е способно да ни изкара от релси. Към
внезапните промени на времето нормално
най-чувствителни са хора метеопати, които мъчно се нагаждат към метеорологичните промени и страдат от разнообразни неразположения. Но когато смяната е изключително контрастна, тя е в положение да „ разклати “ и хора, които нормално не се въздействат от капризите на атмосферата, написа в своя материал
Промяната на времето нормално се прави при промяна на стационираща над дадена територия въздушна маса или при навлизане на нова такава с разнообразни физични характерности. Последната обуславя нормално по-значими и контрастни промени на времето. Преминаването на фронт е съпроводено с превалявания: спокойни и продължителни (обложни) при топъл фронт и проливни, съпроводени с гръмотевици при леден фронт, внезапна смяна на атмосферното налягане, мощни ветрове и така нататък Затова някои учени одобряват точно дните с добре изразени атмосферни фронтове като такива с внезапни промени на времето.
Някои откриватели означават по-тясна връзка на метеотропните реакции
(нарушенията в организма, които са провокирани от внезапни промени на времето) със студените фронтове, а други смятат, че по-активни са топлите фронтове. Според други учени, видът фронт няма значително значение за развиването на патологични реакции.
Преминаването на фронта се отразява на режима на метеорологичните детайли, само че най-често на температурата и налягането.
Междудневното изменение на температурата отразява разликата в средноденонощната температура на въздуха от ден в ден. Тези промени могат да се разделят в няколко категории, по отношение на реакцията им за човешкия организъм:
ТемператураКатегория≥ 6,1°С “дразнeщи ”4,1 – 6,0°С “чувствителни ”2,1 – 4,0°С “преходни ”0 – 2,0°С “индиферентни ”
Междудневните промени на атмосферното налягане са класифицирани като:
огромни: ≥ 10 – 20 hPa
внезапни: 8 – 10 hPa
умерени: 4 – 8 hPa
слаби: 1 – 4 hPa
През 60-те години на предишния век е препоръчана методика, която регистрира контрастните метеорологични промени, избрани от цената на междудневните промени на температурата на въздуха и смяната на броя на облачните дни с значителни превалявания.
Според тази методика, за контрастна се смята:смяна на интервали с ясно или облачно време с интервали с дъжд от 1 мм и повече за 1 ден (този интервал може да включва повече дни с превалявания под 1 мм);смяна на интервали с ясно или облачно време с интервали с облачно или ясно време, при смяна на междинната денонощна температура на въздуха с ≥2°C;смяна на интервали с всевъзможен тип време при междудневни промени на температурата на въздуха с 6° C и повече.
Режимът на времето е разграничен на 4 съществени категории, по отношение на показателя за колебливост на времето.
Режим на времетоСтойност на индексамного постоянен <20%стабилен21 – 35%изменчив36 – 50%силно изменчив> 50%
За страдание липсват задоволително нови изявления по тематиката, а самите методики за установяване на внезапните промени на времето също не са обновени, което е безпричинно, поради смисъла им за човешкото здраве.
Интересен е въпросът кои месеци и сезони се отличават с най-голяма колебливост на времето в столицата, където е концентрирано 20% от популацията на страната. Предишен разбор на създателя изследва годишната, сезонната и месечната периодичност на
внезапните промени на времето въз основа на ежедневни данни
на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за интервала 1998 – 2001 година (Спасова, 2005) и въпреки интервалът да е къс, въпреки всичко дава визия за променливостта на времето в София.
Средногодишно климатът на град София се характеризира с резистентен режим – показателят на внезапните промени има стойност 22,5%. Отделните сезони също се характеризират с подобен вид режим на времето, като се изключи лятото, когато времето е най-устойчиво. Тогава показателят на неопределеност на времето има стойност под 20% – т.е. е налице доста резистентен режим.
През зимата дните с внезапни промени на времето заемат значителен дял в общия брой на дните в месеца – приблизително в ¼ от дните през сезона се следи внезапна смяна. С изключително непостоянен режим се характеризира декември, което се изяснява с максимума на средиземноморските циклони през този интервал на годината.
През пролетта и началото на лятото зачестява проявата на атлантическите циклони, което обуславя и най-изменчивия режим на времето, когато цената на показателя е 26,4%. Максимумът на дните с внезапни промени на времето се пада през април (30,3% от дните). Сравнително високата неопределеност на времето се резервира до началото на лятото.
През май и юни се наслагва въздействието
на два фактора – активността на атлантическите циклони и най-активните вътрешномасови процеси, съпроводени с значителни извалявания и гръмотевични стихии.
Този въпрос е логически, поради, че съгласно доста изследвания актуалните климатични промени са свързани с нарастване на случаите на рискови прояви на времето. Така да вземем за пример учени от Национален институт по метеорология и хидрология откриват, че в България честотата на рисковото време се е нараснала с 30% в интервала 1991 – 2007 година по отношение на базовия интервал 1961 – 1990 година Очакванията бяха към 2020 година тази периодичност да се удвои, а през 2050 година да бъде тройно по-голяма.
Резките промени на времето могат да се отнесат към рисковите прояви на времето и по всяка възможност тяхната периодичност ще нарасне в унисон със задълбочаващата се климатична рецесия.
Съществува директна връзка сред смяната на времето и сърдечно-съдовите болести, съгласно множеството изследвания
Сърдечно-съдовите болести (ССЗ) са водеща причина за гибел в множеството страни по света. Този въпрос стои изключително остро за района на Източна Европа, където
относителният дял на смъртността
от сърдечно-съдови болести доближава 51 – 66% в структурата на общата смъртност. Ето за какво е понятен ползата на откривателите към казуса за въздействието на климатичните промени върху аргументите за болесттите и върху сърдечно-съдовата смъртност.
Проучване в Крим открива, че 56% от случаите на инфаркт са следени в нестабилни интервали, когато в продължение на 2 или 3 дни стойностите на всички метеорологични детайли се променят; 28% от всички случаи са настъпили в релативно нестабилни интервали и 16% от случаите са настъпили в постоянни интервали, когато не са следени промени във времето или те са били доста слаби.
Друго изследване открива мощна директна взаимозависимост сред смъртността и измененията на времето. Тя е била най-силна при промени в температурата, по-ниска при промени в атмосферното налягане и най-ниска при промени във влажността. Колкото по-голям е броят на променливите фактори, толкоз по-силно е неподходящото въздействие на времето върху адаптационните качества на организма.
Изследване в изискванията на Сибир открива
междинна по мощ права корелация на така наречен “индекс на неопределеност на времето ” (описан по-горе) с инфаркта на миокарда и мощна корелация сред този показател и случаите на инсулти.
Проучване от 2000 година открива нарастване на заболеваемостта от инсулт при прекосяване на топли фронтове през студените месеци и на студени фронтове през топлото полугодие.
Италианско проучване от 2005 година на броя на хоспитализациите на пациенти над 65 година с инфаркт на миокарда във Флоренция, Италия за 5-годишен интервал открива растеж с 19% при спад на междинната денонощна температура на въздуха с 10°C и повече.
Американски учени изследват въздействието на смяната на времето върху хоспитализациите на пациенти с изострен инфаркт на миокарда в три града в Съединени американски щати. Те обръщат внимание на дните, в които средноденонощната температура се е намалила или повишила с над 3°C. Според създателите при възрастните поданици (над 70 г.) на Сан Франциско,
температурните промени водят до нарастване
на хоспитализациите с 6% до 13%. Подобни резултати са получили и за жителите на Сакраменто: измежду мъжете над 70 година, температурните промени са нараснали броя на хоспитализациите за инфаркт с 10 – 18%.
Артритът е заболяване, което се характеризира с болежка и вдървеност в ставите и уплътняване на близките тъкани. Съществуват разнообразни типове артрит: ревматоиден, остеоартрит, подагрозен и други
Още през 1948 година изследване потвърждава, че пациентите с ревматоиден артрит се усъвършенстват доста, когато живеят непрестанно в стая, която е поддържана непрекъснато топла и суха. През 1963 година Холандер и изследователския му екип, употребявайки камера с следен климат, показват, че ревматоидният артрит и остеоартритът
постоянно се утежняват в границите на няколко часа
след началото на комбинирано повишение на влажността и спад на барометричното налягане, до момента в който единичните вариации на климатичните променливи не са имали този резултат.
През 1985 година резултатите от едногодишно изследване на 88 пациенти с ревматоиден артрит удостоверяват наблюдението на Холандер от 1948 година, което демонстрира, че измененията във времето провокират утежняване на признаците и признаците на артрит и че повишението на влажността и падащото барометрично налягане провокират артритна болежка, отичане и вдървеност.
Проучване, включващо 62 пациенти – 16 с ревматоиден артрит, 24 с остеоартрит, 11 с инфекциозен артрит и 11 с фибромиалгия, открива връзка сред деянията на болки в ставите и отичане и измененията в ежедневните метеорологични условия. Интересен факт е, че дамите са по-чувствителни към измененията във времето от мъжете (62% против 37%).
Астмата е заболяване, което визира дихателните пътища. То се провокира от хронично инфектиране на тези пътища, което ги прави свръхчувствителни към разнородни тласъци. Повечето откриватели свързват хладното и изсъхнало време с нараснала възможност от поява на астматични пристъпи. Според изследванията, ниската температура е обвързвана с
нараснал риск от доста обостряне на астмата
при възрастни. През пролетта и лятото, обаче, също се усилват астматичните пристъпи, заради съществуването на полени и по-силно замърсяване на въздуха. Вятърът също е фактор, защото придвижва тези сътрудници на огромни дистанции.
Голяма част от учените свързват внезапните промени на времето със положението на астматиците. „ Промените във времето могат да повлияят на дихателните пътища непосредствено, като ги охлаждат или нервират, или индиректно, като повлияят на равнището на дразнители и алергени във въздуха. Доказано е, че пристъпите на астмата корелират с
ниска температура и мокрота
или ненадейно намаление на температурата, а също по този начин са следени връзки сред пристъпите на астма и ниското или високо барометрично налягане и преваляванията ” (цитирано от Rossi et. al., 1993 година ). Според педиатри от детската болница в Детройт, Мичиган, съмненията във влажността и температурата, само че не и на атмосферното налягане, оказват въздействие върху незабавните приеми за астма при деца. Тези спомагателни визити на незабавните центрове се правят 1 до 2 дни след измененията във времето. Други откриват, че дните със студени фронтове, последвани от система с високо атмосферно налягане, предшестват нарастването на случаите на астма с 1 до 3 дни.
Мигрената се характеризира с главоболие, породено от свиването или разширението на кръвоносните съдове в мозъка. Мигренната болежка от време на време се съпровожда от гадене, нараснала сензитивност към звук и светлина, подтиснато въодушевление. Като фактори, предизвикващи появяването на нов припадък се одобряват стресът, хормоналните промени,
избрани типове храни и метеорологичното време.
Според откривателите, повече от половината пристъпи при болните от мигрена се дължат на измененията във времето. Страдащите от мигрена показват студеното и сухото време като съществена причина за главоболие, макар че съгласно учените всяка една внезапна смяна на времето може да е съпроводена с мигренозен припадък.
Според друго проучване, мигренните пристъпи се свързват със стопляне на времето. Установено е, че при покачване на температурата на въздуха с 5°С рискът от поява на главоболие след 24 часа нараства със 7,5%. По-слабо провокиращо влияние оказва понижението на атмосферното налягане 48 до 72 ч. преди появяването на главоболието.
Язвената болест и гастритът се обострят напролет и есента, което се изяснява с измененията в температурата и налягането.
При захлаждане съдовете, кръвоснабдяващи лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника се свиват, което води до дефицит на О2 (исхемия) на тъканите и
понижава защитните механизми на стомаха
против създаваната от него киселина. Така киселината доближава гладко да нервните окончания, ситуирани в стомашните стени, и се появява болежка.
По отношение на самоубийствата и опитите за самоубийства са направени многочислени проучвания, само че резултатите са спорни. Така да вземем за пример, изследване в Цюрих открива, че при 70% от изследваните случаи е имало несигурно време (например фьон или прекосяване на фронтове), до момента в който релативно малко суициди са се случили при устойчиво време. Немско изследване установи на два пъти значими връзки сред атмосферните фронтове и самоубийствата. Част от създателите не откриват значима връзка сред променливостта на времето и суицидните актове.
Както и в дните с магнитни стихии, медиците предлагат в дни с внезапни промени на времето да не се натоварваме, да се опитаме да спим задоволително, да одобряваме витамини и да заобикаляме напрежението. Ако сме изтощени и изнервени, неподходящото време може да се окаже “капката, която ще прелее чашата ”. Променливостта на времето става все по-актуален въпрос на фона на изменението на климата, който визира директно, а и
индиректно човешкото здраве
(чрез въздействието му върху земеделието например). Затова тактиките за акомодация към климатичните промени следва да регистрират и този значим фактор.
Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ