До 1500 лв. глоба за калпави чиновници
Промени в закона поставят завършек на дрямката по бюрата
Чиновниците, които дремят по бюрата и взимат заплати, към този момент няма да остават безнаказани, както до момента. Това ще стане, в случай че влязат в действие признатите от парламентарната правна комисия промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Съгласно новата редакция на член 302, чиновник, който не извършва в период отговорностите си, не издава в точния момент административни актове и документи, и по този начин осуетява произнасянето по искане на жители, ще се санкционира с санкция от 50 до 1000 лв. (ал.1). Ако е сторил това в несъгласие с нареждането на началника си, санкцията за него ще бъде от 100 до 1000 лева (ал. 3). Санкцията нараства до 1500 лева, в случай, че длъжностното лице не реагира навреме на тъжба, не я препрати на шефа си или на съда и не вземе ограничения за инспекция на сигнал за неправда (чл. 303).
И сега има текст в Административнопроцесуален кодекс, съгласно който се глобява поради мързела и небрежността, обаче на процедура такава санкция не е наложена на нито един от многочислените жители на канцеларии у нас. Председателят на комисията Данаил Кирилов уточни повода за това:„ Досега беше организиран редът за налагане на административно-наказателната отговорност и не беше ясно нито кой следва да откри нарушаването, нито кой да издаде наказателното разпореждане “.
Докато наредбите за отплата с мързеливата администрация остават мъртви на процедура, тя умерено безобразничи и с това всеобщо се нарушават правата на жителите, разясниха депутати.
Именно по тази причина те записаха за първи път в Административнопроцесуален кодекс кой тъкмо ще открива бездействието на служителите и кой ще ги санкционира за него. Нарушенията ще се хващат от инспекторатите на държавните органи и ведомства, а наказването ще се дефинира от шефовете и заместниците им. Издънките на висшите представители на изпълнителната власт – министри, регионални шефове и шефове на държавни организации ще се разкриват и документират от Главния инспекторат. А наказателните заповеди ще издава персонално министър-председателят, в случай че не упълномощи различен държавен активист за това.
„ Мълчаливият отвод “ на админите да работят беше избран от законодателите като най-тежка форма на безучастие. Това стана по концепция на учени от Българска академия на науките и по отношение на него беше планувано особено обвързване на съда. Всеки път, когато се убедят, че е налице безмълвен отвод за обслужване на популацията, съдиите ще издават акт против виновника и ще изпращат копие от него на управлението му.
По предложение на ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков за първи път в Административнопроцесуален кодекс е организиран и характерен ред, по който администрацията ще носи отговорност за нарушаване на европейското право.
Статистика
Официално са 136 465 души
По последните публични данни държавната и общинската администрация у нас възлиза на 136 465 души. Видимо тя пораства, само че управляващите отхвърлят. В централната администрация работят 95 623 чиновници, от тях над 51 000 са заети в министерствата и администрацията на Министерския съвет, 2631 в държавни организации, 499 в държавни комисии и 16 000 в изпълнителни организации. Още 24 046 работят в административни структури, които имат връзка с работата на държавното управление.
Териториалната администрация наброява 40 842 чиновници. От тях 33 117 са на работа в общините, а 1109 в регионалните администрации. Още 6616 служители работят в профилирани териториални администрации.
Чиновниците в Министерство на вътрешните работи и МО са в обособена статистика. Във вътрешното министерство те са 11 500. Във военното централната администрация се състои от 800 души, само че настрана от това в поделенията има към 10 000 цивилни лица.
Армия от служители, последни по професионализъм сме в Европейски Съюз
Администрацията е 60 % от всички държавни чиновници
Сравнителен обзор на характерностите на обществената администрация в 28-те страни членки на Европейски Съюз, оповестен от Европейската комисия през ноември 2017 година, демонстрира, че България се подрежда на едно от “челните места ” по най-голям дял служители в обществената администрация от общо всички държавни чиновници – 60 %. (виж таблицата). Единствената друга страна с сходен връх е Латвия, където те са над 72 на 100. Същевременно 137-те хиляди служители, по данни на Европейска комисия, в българската обществена администрация съставляват едвам 4,2 % от общата работна мощ в страната – най-нисък индикатор за Европейски Съюз при население тогава над 7,1 млн. души. За съпоставяне, в страни като Литва (2,8 млн. души население), Латвия (1,9 млн. души) или Финландия (5,4 млн. души) държавните служители съставляват над 20 на 100 от работната мощ в съответните страни. Сред множеството индикатори, наранени в отчета на Европейската комисия, прави усещане, че България е към момента на последните места в Европейски Съюз по бистрота и възприятие за отговорност у държавните служители. Също по този начин страната ни, дружно с Унгария и Словакия, са единствените в съюза, които за интервала 2012-2015 година регистрират спад в критериите за професионализъм по отношение на политизиране на чиновниците в обществената администрация.
Акад. Петър Иванов пресметна за „ Труд ”:
На държавна ясла са 440 000 души
Според уеб страницата на Министерския съвет в държавната администрация работят 132 648 души. Демографският институт към БАНИ, който управлявам, има други данни – на държавна прехрана у нас работят 440 000 души. И нашите калкулации са основани на данни от същия този уебсайт на Министерски съвет. В него е оповестено, че има 511 административни структури – като се стартира от 18-те министерства. Сред тези 511 има доста странни структури. За една година държавните организации от 7 стават 8. Административните структури, основани с нормативен акт, от 53 стават 57 – усилват се с 13% за една година. В тези публични 132 000 души не се регистрират всички локални администрации – има 3163 кметства, 265 общини и така нататък Това са големи човешки запаси.
Пак този отчет демонстрира по какъв начин се „ икономисва “ администрацията. Как ви се коства написаното в него, че са употребявани 20 милиона лв. за телефонни диалози? А броят на дейните телефонни номера на администрацията в изпълнителната власт е 457 967! В съпоставяне с 2015 година са се нараснали със 100 000! Това го написа черно на бяло. Странно е да имаме 132 000 чиновници с по към 4 телефонни номера на човек. В България трудоспоспособното население съгласно преброяването през 2011 година е 4,2 милиона души, от които работят 3,5 милиона (около 600 000 роми не работят). От тях 440 000 са на държавна работа, което прави 13%. Излиза че всеки седми човек у нас работи на държавна работа и се храни от бюджета. Какво става в София? Ако приемем, че столицата има 1,4 милиона поданици, от тях работоспособни са 840 000. От тях пък работят към 700 000, като 320 000 са на бюджетна прехрана. За провинцията остават 120 000, които са на държавна ясла. Логиката сочи, че съвсем всеки втори софиянец работи на държавна работа и гласоподава за тези, които са го назначили.
На държавния уебсайт има лист на консултативните препоръки към Министерски съвет. Обявени са 71 национални препоръки – от странни по-странни. Например: Съвет за лечебните растения, за пространствените данни, за равнопоставеност на мъжа и дамата, съвет за партньорство за здраве, съвет за развиване, съвет за образован напредък – и всички те са с личен състав.
Чиновниците, които дремят по бюрата и взимат заплати, към този момент няма да остават безнаказани, както до момента. Това ще стане, в случай че влязат в действие признатите от парламентарната правна комисия промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Съгласно новата редакция на член 302, чиновник, който не извършва в период отговорностите си, не издава в точния момент административни актове и документи, и по този начин осуетява произнасянето по искане на жители, ще се санкционира с санкция от 50 до 1000 лв. (ал.1). Ако е сторил това в несъгласие с нареждането на началника си, санкцията за него ще бъде от 100 до 1000 лева (ал. 3). Санкцията нараства до 1500 лева, в случай, че длъжностното лице не реагира навреме на тъжба, не я препрати на шефа си или на съда и не вземе ограничения за инспекция на сигнал за неправда (чл. 303).
И сега има текст в Административнопроцесуален кодекс, съгласно който се глобява поради мързела и небрежността, обаче на процедура такава санкция не е наложена на нито един от многочислените жители на канцеларии у нас. Председателят на комисията Данаил Кирилов уточни повода за това:„ Досега беше организиран редът за налагане на административно-наказателната отговорност и не беше ясно нито кой следва да откри нарушаването, нито кой да издаде наказателното разпореждане “.
Докато наредбите за отплата с мързеливата администрация остават мъртви на процедура, тя умерено безобразничи и с това всеобщо се нарушават правата на жителите, разясниха депутати.
Именно по тази причина те записаха за първи път в Административнопроцесуален кодекс кой тъкмо ще открива бездействието на служителите и кой ще ги санкционира за него. Нарушенията ще се хващат от инспекторатите на държавните органи и ведомства, а наказването ще се дефинира от шефовете и заместниците им. Издънките на висшите представители на изпълнителната власт – министри, регионални шефове и шефове на държавни организации ще се разкриват и документират от Главния инспекторат. А наказателните заповеди ще издава персонално министър-председателят, в случай че не упълномощи различен държавен активист за това.
„ Мълчаливият отвод “ на админите да работят беше избран от законодателите като най-тежка форма на безучастие. Това стана по концепция на учени от Българска академия на науките и по отношение на него беше планувано особено обвързване на съда. Всеки път, когато се убедят, че е налице безмълвен отвод за обслужване на популацията, съдиите ще издават акт против виновника и ще изпращат копие от него на управлението му.
По предложение на ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков за първи път в Административнопроцесуален кодекс е организиран и характерен ред, по който администрацията ще носи отговорност за нарушаване на европейското право.
Статистика
Официално са 136 465 души
По последните публични данни държавната и общинската администрация у нас възлиза на 136 465 души. Видимо тя пораства, само че управляващите отхвърлят. В централната администрация работят 95 623 чиновници, от тях над 51 000 са заети в министерствата и администрацията на Министерския съвет, 2631 в държавни организации, 499 в държавни комисии и 16 000 в изпълнителни организации. Още 24 046 работят в административни структури, които имат връзка с работата на държавното управление.
Териториалната администрация наброява 40 842 чиновници. От тях 33 117 са на работа в общините, а 1109 в регионалните администрации. Още 6616 служители работят в профилирани териториални администрации.
Чиновниците в Министерство на вътрешните работи и МО са в обособена статистика. Във вътрешното министерство те са 11 500. Във военното централната администрация се състои от 800 души, само че настрана от това в поделенията има към 10 000 цивилни лица.
Армия от служители, последни по професионализъм сме в Европейски Съюз
Администрацията е 60 % от всички държавни чиновници
Сравнителен обзор на характерностите на обществената администрация в 28-те страни членки на Европейски Съюз, оповестен от Европейската комисия през ноември 2017 година, демонстрира, че България се подрежда на едно от “челните места ” по най-голям дял служители в обществената администрация от общо всички държавни чиновници – 60 %. (виж таблицата). Единствената друга страна с сходен връх е Латвия, където те са над 72 на 100. Същевременно 137-те хиляди служители, по данни на Европейска комисия, в българската обществена администрация съставляват едвам 4,2 % от общата работна мощ в страната – най-нисък индикатор за Европейски Съюз при население тогава над 7,1 млн. души. За съпоставяне, в страни като Литва (2,8 млн. души население), Латвия (1,9 млн. души) или Финландия (5,4 млн. души) държавните служители съставляват над 20 на 100 от работната мощ в съответните страни. Сред множеството индикатори, наранени в отчета на Европейската комисия, прави усещане, че България е към момента на последните места в Европейски Съюз по бистрота и възприятие за отговорност у държавните служители. Също по този начин страната ни, дружно с Унгария и Словакия, са единствените в съюза, които за интервала 2012-2015 година регистрират спад в критериите за професионализъм по отношение на политизиране на чиновниците в обществената администрация.Акад. Петър Иванов пресметна за „ Труд ”:
На държавна ясла са 440 000 души
Според уеб страницата на Министерския съвет в държавната администрация работят 132 648 души. Демографският институт към БАНИ, който управлявам, има други данни – на държавна прехрана у нас работят 440 000 души. И нашите калкулации са основани на данни от същия този уебсайт на Министерски съвет. В него е оповестено, че има 511 административни структури – като се стартира от 18-те министерства. Сред тези 511 има доста странни структури. За една година държавните организации от 7 стават 8. Административните структури, основани с нормативен акт, от 53 стават 57 – усилват се с 13% за една година. В тези публични 132 000 души не се регистрират всички локални администрации – има 3163 кметства, 265 общини и така нататък Това са големи човешки запаси. Пак този отчет демонстрира по какъв начин се „ икономисва “ администрацията. Как ви се коства написаното в него, че са употребявани 20 милиона лв. за телефонни диалози? А броят на дейните телефонни номера на администрацията в изпълнителната власт е 457 967! В съпоставяне с 2015 година са се нараснали със 100 000! Това го написа черно на бяло. Странно е да имаме 132 000 чиновници с по към 4 телефонни номера на човек. В България трудоспоспособното население съгласно преброяването през 2011 година е 4,2 милиона души, от които работят 3,5 милиона (около 600 000 роми не работят). От тях 440 000 са на държавна работа, което прави 13%. Излиза че всеки седми човек у нас работи на държавна работа и се храни от бюджета. Какво става в София? Ако приемем, че столицата има 1,4 милиона поданици, от тях работоспособни са 840 000. От тях пък работят към 700 000, като 320 000 са на бюджетна прехрана. За провинцията остават 120 000, които са на държавна ясла. Логиката сочи, че съвсем всеки втори софиянец работи на държавна работа и гласоподава за тези, които са го назначили.
На държавния уебсайт има лист на консултативните препоръки към Министерски съвет. Обявени са 71 национални препоръки – от странни по-странни. Например: Съвет за лечебните растения, за пространствените данни, за равнопоставеност на мъжа и дамата, съвет за партньорство за здраве, съвет за развиване, съвет за образован напредък – и всички те са с личен състав.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ