Няколко думи за гнездата
Пролетта върви бързо в този двор, макар най-големите ми страхове. За 28 от 29-те години, през които брачният партньор ми и аз сме живели в тази къща, старата вдовица в съседство най-много споделяше уговорката ни към естествения двор. И защото нейната къща също беше подкрепена от малко парче гора, сред нас успяхме да създадем дребен резерват за диви животни. Можех да седнал съм на открито напролет и да заставам доста неподвижно, до момента в който един кичур синигер скубеше косми от главата ми и ги носеше в гнездото си в прилежащия двор.
След гибелта на моя комшия предходната година екскаватор събори къщата и съвсем всички остарели дървета дружно с нея. Притесних се какво ще се случи с птиците в този момент, когато толкоз доста места за гнездене ги нямаше.
В множеството случаи пролетта по този начин или другояче беше славна, макар непрекъснатото тракане в съседство. Пролетните хубавици и горските теменужки съвсем са разцъфнали, само че към този момент други...
Прочетете целия текст »
