Как да спасим плажовете от изчезване? Вижте опита на Испания
Пролетта напредва, а вярата за слънце, море и пясък все по-често се прокрадва в мислите ни. Само че морето все по-често краде тази вяра. Буквално. Проблемът със смаляването на пясъчните плажове визира всеобщо бреговете в Европа и по света. В рубриката " Къде сме ние " представяме опита на Испания, където еколози, инженери, архитекти и локални управляващи стопират изгубването на пясъчните плажове не с създаване, а с унищожаване на защитни уреди.
Всяка зима морето взема своето. Малко по малко. Още и още. В Каталуния плажовете не просто се трансформират – те изчезват. Там, където допреди няколко години пясъкът се е простирал на стотици метри във вътрешността в сушата, през днешния ден остават тесни линии, едвам по двайсетина метра.
Бруно Камбре, гражданин на Монгат : „ Както виждате, плажът е обхванат... Морето погълна целия пясък. Освен това е разяло скалите и е предизвикало доста вреди – освен тук, само че и по цялото крайбрежие от Барселона и Бадалона нагоре. Както към този момент знаем, бурните води нанасят съществени вреди и в Тарагона. “
Проблемът не е единствено в природата. А и в това по какъв начин хората се пробват да трансформират нейните правила. Крайбрежието е застроено, затиснато сред бетон, алеи и жилища. Пясъкът няма къде да „ диша “. А когато дойдат зимните стихии – по-силни, по-чести и по-дълги – той просто изчезва. Старият стоманен път сред Барселона и Матаро всяка година се доближава към морето. Бавно и непреклонно.
Бруно Камбре, гражданин на Монгат : „ Плажът се простираше на към 500 - 700 метра и през лятото беше доста многолюден. През лятото се цялостни с хора, а тази година ще забележим какво ще стане, тъй като, както виждате, положението му е доста неприятно. “
Дълго време решението е било едно – още пясък. Тонове, изсипвани с камиони и заглаждани с вярата да си остане там. И по този начин до идната стихия. „ Скъпо и неефективно “ - споделят учените от Университета на Жирона. Защото пясъкът се връща там, откъдето е пристигнал. В морето.
Карла Гарсия Лосано, учител по физическа география, Университет на Жирона : „ Бурята доближава до такава степен и наводнява всичко. Това се случва на изкуствените плажове, където дюните са отстранени. Цялата зона постоянно се наводнява. Ако имаше дюни, това нямаше да се случва. “
И тогава пристигнала новата концепция. Всъщност тя е остаряла колкото самата природа. Да спрем да се борим. И да стартираме да оказваме помощ. В Калафел унищожават, с цел да възстановят. Премахват алеи. Демонтират вълноломи. Слагат загради от тръстика, с цел да задържат пясъка. Дават място на дюните – естествения щит на брега.
Карла Гарсия Лосано, учител по физическа география, Университет на Жирона : „ Изкуственото възобновяване на дюните към този момент не е допустимо. Трябва да търсим други решения. В този подтекст общината реши да възвърне дюните по натурален метод посредством уреди, които задържат пясъка, носен от вятъра. “
Това не е единствено екология. Това е стопанска система. Испанското крайбрежие притегля съвсем 100 милиона туристи годишно. Но по какъв начин се пази плаж, когато той към този момент не е на мястото си? В Ситжес отговорът не е елементарен. Алеята пази мемоари и история. Тя е част от локалния живот. Да я махнеш значи да промениш града. Ако не я махнеш – рискуваш морето да го направи вместо теб.
Истината е елементарна и неуместна. Това, което хората са построили край морето, към този момент не е в сигурност. И изборът не е дали да работят, а по какъв начин. Испанските плажове, а и освен те, през днешния ден са предизвестие, че природата не може да бъде закрепена с бетон. И че от време на време най-силното решение е да отстъпиш крачка обратно. За да остане нещо за по-нататък.
Всяка зима морето взема своето. Малко по малко. Още и още. В Каталуния плажовете не просто се трансформират – те изчезват. Там, където допреди няколко години пясъкът се е простирал на стотици метри във вътрешността в сушата, през днешния ден остават тесни линии, едвам по двайсетина метра.
Бруно Камбре, гражданин на Монгат : „ Както виждате, плажът е обхванат... Морето погълна целия пясък. Освен това е разяло скалите и е предизвикало доста вреди – освен тук, само че и по цялото крайбрежие от Барселона и Бадалона нагоре. Както към този момент знаем, бурните води нанасят съществени вреди и в Тарагона. “
Проблемът не е единствено в природата. А и в това по какъв начин хората се пробват да трансформират нейните правила. Крайбрежието е застроено, затиснато сред бетон, алеи и жилища. Пясъкът няма къде да „ диша “. А когато дойдат зимните стихии – по-силни, по-чести и по-дълги – той просто изчезва. Старият стоманен път сред Барселона и Матаро всяка година се доближава към морето. Бавно и непреклонно.
Бруно Камбре, гражданин на Монгат : „ Плажът се простираше на към 500 - 700 метра и през лятото беше доста многолюден. През лятото се цялостни с хора, а тази година ще забележим какво ще стане, тъй като, както виждате, положението му е доста неприятно. “
Дълго време решението е било едно – още пясък. Тонове, изсипвани с камиони и заглаждани с вярата да си остане там. И по този начин до идната стихия. „ Скъпо и неефективно “ - споделят учените от Университета на Жирона. Защото пясъкът се връща там, откъдето е пристигнал. В морето.
Карла Гарсия Лосано, учител по физическа география, Университет на Жирона : „ Бурята доближава до такава степен и наводнява всичко. Това се случва на изкуствените плажове, където дюните са отстранени. Цялата зона постоянно се наводнява. Ако имаше дюни, това нямаше да се случва. “
И тогава пристигнала новата концепция. Всъщност тя е остаряла колкото самата природа. Да спрем да се борим. И да стартираме да оказваме помощ. В Калафел унищожават, с цел да възстановят. Премахват алеи. Демонтират вълноломи. Слагат загради от тръстика, с цел да задържат пясъка. Дават място на дюните – естествения щит на брега.
Карла Гарсия Лосано, учител по физическа география, Университет на Жирона : „ Изкуственото възобновяване на дюните към този момент не е допустимо. Трябва да търсим други решения. В този подтекст общината реши да възвърне дюните по натурален метод посредством уреди, които задържат пясъка, носен от вятъра. “
Това не е единствено екология. Това е стопанска система. Испанското крайбрежие притегля съвсем 100 милиона туристи годишно. Но по какъв начин се пази плаж, когато той към този момент не е на мястото си? В Ситжес отговорът не е елементарен. Алеята пази мемоари и история. Тя е част от локалния живот. Да я махнеш значи да промениш града. Ако не я махнеш – рискуваш морето да го направи вместо теб.
Истината е елементарна и неуместна. Това, което хората са построили край морето, към този момент не е в сигурност. И изборът не е дали да работят, а по какъв начин. Испанските плажове, а и освен те, през днешния ден са предизвестие, че природата не може да бъде закрепена с бетон. И че от време на време най-силното решение е да отстъпиш крачка обратно. За да остане нещо за по-нататък.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ