Какво научих от самата себе си
Пролетта е любопитен сезон , кара те да се замислиш, въодушевява те, сръчква те лекичко в ребрата и честичко се пробва да ти отвори очите.
Природата се пробужда, а дружно с нея се пробуждат и нашите си женски усещания и неповторими сетивни качества. Имахе цяла зима за излежаване на дивана като мързеливи котки , а в този момент е времето да стъпим грациозно на крайници като истински диви пантери.
Пролетта е забавен сезон, тъй като ни кара да се замислим и да желаяме ново начало, нов старт, едно самобитно пролетно събуждане и разцъфване.
Но всичко това би трябвало да стартира от някъде. Моето събуждане стартира с равносметка , на пръв взор простичка, само че извънредно персонална, толкоз моя, толкоз претърпяна.
Често приказваме за уроците, на които ни учи животът, за опитът, който черпим от ежедневните ни срещи със света и хората в него, а все по-рядко се обръщаме към себе си и към уроците , които сами си даваме. Може би, тъй като в днешната забързана и изпълнена със обществени мрежи епоха, все по-рядко можем да останем уединено със себе си.
Все по-рядко се отпускаме, с цел да бъркаме, обзети сме от желанието да бъдем съвършени , от потребността профилите ни в мрежата да бъдат излъскани. Учене, кариера, половинка, обществен живот – всичко би трябвало да бъде под конец. Стресиращо е. Ужасно стресиращо.
Наскоро и аз се открих във вихъра на тази фикс идея. Завършваща висшето си обучение, с торба цялостна с цели и фантазии и никакаква визия накъде да поема.
iStock
Всички имаме някаква картина на триумфа в главите си , само че никой не ни предизвестява, че ще пристигна моментът, в който ще се запитаме „ А в този момент някъде?”.
И си заставам аз и се запитвам къде сбърках, че нямам проект за деяние, по какъв начин по този начин се оказва, че за първи път през живота си аз не знам какво следва. Не бях сигурна дали бях повече изплашена или повече въодушевена от този факт .
Винаги съм знаела какво следва – след главното учебно заведение си бях избрала елитна гимназия, след елитната гимназия знаех тъкмо какво и къде желая да последвам и по този начин и стана, само че в този момент нещо в системата се срина. И стигнах до частта с равносметката.
Оказа се, че ми е извънредно нужна в миг като този . И направих нещо, което преди не обичах да върша – вгледах се в себе си.
Когато се вгледаш в себе си разбираш, че самата ти носиш цялостен един свят, там вътре, той е постоянно в теб, той е теб. В желанието си да бъдем част от външния свят, забравяме да бъдем част от вътрешния ни свят, забравяме да бъдем част от себе си.
И започваме да се опасяваме. Страхуваме се да кажем по какъв начин в действителност се усещаме, опасяваме се от отменяне, опасяваме се от крах, опасяваме се да бъдем и да живеем.
iStock
Edna предлага Пролетта ми е на точки!
Така се усещах и аз, бях скована от един непрекъснат, непонятен и несъизмерим боязън от всевъзможни неща. Най-важният урок, който научих от себе си е, че би трябвало да се вглеждам по-често в себе си, да се изучавам по-често от себе си и да бъда по-често себе си . Колкото тривиално е звученето на последната фраза, толкоз е и мъчно за осъществяване. Научих от самата себе си, че да се страхуваш не е неприятно, не е срамно.
Страхувах се от всевъзможни неща и си го признах. Проблемът беше там, че се опасявах за неверните неща. Да, значимо е да изградиш кариера, да бъдеш сполучлив, стимулиран, потребен . Но не трябва да се опасяваме поради това. Просто би трябвало да продължим да се усъвършенстваме и да се борим, с цел да го достигнем.
Без боязън, а с хъс, с готовност, нарамили онази торба цялостна с фантазии и цели. Тогава ще усетим, че страхът е различен. Страх ни е от себе си, тъй като побираме у нас една необятна прочувствена галактика . Страх ни е от това какъв брой мощно можем да обичаме, само че все пак го вършим.
Страх ни е, че ще ни наранят, само че и ние самите нараняваме от време на време. Страх ни е, че ще се ядосаме и ще избухнем, само че го вършим и по-късно ни олеква.
iStock
Страх ни е от цялата палитра с страсти, само че всеки ден украсяваме всекидневието точно с тях. А откакто всекидневно съумяваме да преборим най-големите си вътрешни страхове, не би трябвало да има никакъв различен боязън , който да ни се опълчи. Научих от себе си, че страхът е най-нормалната човешка реакция и няма за какво да ни е боязън от самия боязън.
Винаги ще го има, поради едно или друго нещо . Важното е да не се оставяме да управлява живота ни.
Любимият шоколад на всяка зодия На фокус
Трябва да се учим от него, би трябвало по-често да се обръщаме към себе си и личния ни опит. Трябва да се научим по какъв начин и по кое време да се опасяваме, с цел да се научим по какъв начин и по кое време да не го вършим.
Страхът от време на време е потребен, тъй като ти споделя „ Ей, стой се за малко и се огледай!” .
И ти се спираш, оглеждаш се, след това поглеждаш и вътре в себе си и осъзнаваш, че каквото и да се случва, там, надълбоко в теб постоянно има една мощ, която безспирно ще те тегли напред , ще върви ръка за ръка със страха, а от време на време и ще те ужасява.
Номерът е да го схванеш и да го приемеш. Всичко останало ще се подреди .
Автор: Вяра Иванова
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Природата се пробужда, а дружно с нея се пробуждат и нашите си женски усещания и неповторими сетивни качества. Имахе цяла зима за излежаване на дивана като мързеливи котки , а в този момент е времето да стъпим грациозно на крайници като истински диви пантери.
Пролетта е забавен сезон, тъй като ни кара да се замислим и да желаяме ново начало, нов старт, едно самобитно пролетно събуждане и разцъфване.
Но всичко това би трябвало да стартира от някъде. Моето събуждане стартира с равносметка , на пръв взор простичка, само че извънредно персонална, толкоз моя, толкоз претърпяна.
Често приказваме за уроците, на които ни учи животът, за опитът, който черпим от ежедневните ни срещи със света и хората в него, а все по-рядко се обръщаме към себе си и към уроците , които сами си даваме. Може би, тъй като в днешната забързана и изпълнена със обществени мрежи епоха, все по-рядко можем да останем уединено със себе си.
Все по-рядко се отпускаме, с цел да бъркаме, обзети сме от желанието да бъдем съвършени , от потребността профилите ни в мрежата да бъдат излъскани. Учене, кариера, половинка, обществен живот – всичко би трябвало да бъде под конец. Стресиращо е. Ужасно стресиращо.
Наскоро и аз се открих във вихъра на тази фикс идея. Завършваща висшето си обучение, с торба цялостна с цели и фантазии и никакаква визия накъде да поема.
iStock Всички имаме някаква картина на триумфа в главите си , само че никой не ни предизвестява, че ще пристигна моментът, в който ще се запитаме „ А в този момент някъде?”.
И си заставам аз и се запитвам къде сбърках, че нямам проект за деяние, по какъв начин по този начин се оказва, че за първи път през живота си аз не знам какво следва. Не бях сигурна дали бях повече изплашена или повече въодушевена от този факт .
Винаги съм знаела какво следва – след главното учебно заведение си бях избрала елитна гимназия, след елитната гимназия знаех тъкмо какво и къде желая да последвам и по този начин и стана, само че в този момент нещо в системата се срина. И стигнах до частта с равносметката.
Оказа се, че ми е извънредно нужна в миг като този . И направих нещо, което преди не обичах да върша – вгледах се в себе си.
Когато се вгледаш в себе си разбираш, че самата ти носиш цялостен един свят, там вътре, той е постоянно в теб, той е теб. В желанието си да бъдем част от външния свят, забравяме да бъдем част от вътрешния ни свят, забравяме да бъдем част от себе си.
И започваме да се опасяваме. Страхуваме се да кажем по какъв начин в действителност се усещаме, опасяваме се от отменяне, опасяваме се от крах, опасяваме се да бъдем и да живеем.
iStock Edna предлага Пролетта ми е на точки! Така се усещах и аз, бях скована от един непрекъснат, непонятен и несъизмерим боязън от всевъзможни неща. Най-важният урок, който научих от себе си е, че би трябвало да се вглеждам по-често в себе си, да се изучавам по-често от себе си и да бъда по-често себе си . Колкото тривиално е звученето на последната фраза, толкоз е и мъчно за осъществяване. Научих от самата себе си, че да се страхуваш не е неприятно, не е срамно.
Страхувах се от всевъзможни неща и си го признах. Проблемът беше там, че се опасявах за неверните неща. Да, значимо е да изградиш кариера, да бъдеш сполучлив, стимулиран, потребен . Но не трябва да се опасяваме поради това. Просто би трябвало да продължим да се усъвършенстваме и да се борим, с цел да го достигнем.
Без боязън, а с хъс, с готовност, нарамили онази торба цялостна с фантазии и цели. Тогава ще усетим, че страхът е различен. Страх ни е от себе си, тъй като побираме у нас една необятна прочувствена галактика . Страх ни е от това какъв брой мощно можем да обичаме, само че все пак го вършим.
Страх ни е, че ще ни наранят, само че и ние самите нараняваме от време на време. Страх ни е, че ще се ядосаме и ще избухнем, само че го вършим и по-късно ни олеква.
iStock Страх ни е от цялата палитра с страсти, само че всеки ден украсяваме всекидневието точно с тях. А откакто всекидневно съумяваме да преборим най-големите си вътрешни страхове, не би трябвало да има никакъв различен боязън , който да ни се опълчи. Научих от себе си, че страхът е най-нормалната човешка реакция и няма за какво да ни е боязън от самия боязън.
Винаги ще го има, поради едно или друго нещо . Важното е да не се оставяме да управлява живота ни.
Любимият шоколад на всяка зодия На фокус Трябва да се учим от него, би трябвало по-често да се обръщаме към себе си и личния ни опит. Трябва да се научим по какъв начин и по кое време да се опасяваме, с цел да се научим по какъв начин и по кое време да не го вършим.
Страхът от време на време е потребен, тъй като ти споделя „ Ей, стой се за малко и се огледай!” .
И ти се спираш, оглеждаш се, след това поглеждаш и вътре в себе си и осъзнаваш, че каквото и да се случва, там, надълбоко в теб постоянно има една мощ, която безспирно ще те тегли напред , ще върви ръка за ръка със страха, а от време на време и ще те ужасява.
Номерът е да го схванеш и да го приемеш. Всичко останало ще се подреди .
Автор: Вяра Иванова
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ