На Лазаровден идва надеждата за добро
Пролетните празници са най – красивите празници. С тях идва и упованието за възкресението на природата, на Бога, на всички положителни животворни сили, които ще ни топлят и греят през идващите месеци.
За един от най – обилните празници в обичайна просвета Лазаровден пред Novini.bg описа етнологът доцент доктор Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН).
„ Лазаровден е обвързван с младостта и с живота. В основата му всеки ще опише библейската легенда за елементарния момък Лазар, роден в Йерусалим, който четири дни след гибелта си по молба на своите обични сестри е възкресен от Спасителя. В основата е, че в тези дни чудесата се случват и по край тези чудеса се случва най – огромното знамение – пролетта “, описа доцент доктор Петя Банкова.
„ Седмици преди самия ден в дома на опитна стара жена се събират всички девойки, които са в предбрачна възраст и по край шиенето, везането, тъкането те обменят тъкмо тази информация, която е най – значима за тях - бъдещето и фамилния живот.
И не инцидентно Лазаровден се дефинира като преход, тъй като тъкмо тогава девойките се научават по какъв начин да минават към идващия си статус на омъжени дами. На празника девойките се обличат със своя лазарски костюм, с чиста бяла риза, взимат накит от майка си и поставят алена забрадка и по този начин стават моми, хубавици.
Лазаровден, Цветница, Великден е интервалът, когато момите могат да обменят секрети знаци с обичания си или да се харесат на някой. И облечени по този начин приказно те са обикаляли от къща на къща. Толкова красива е била тази върволица. Посрещали са ги извънредно добре. Дори е съществувало вярване, че къща, която остане затворена за лазарките, шансът ще я заобиколи. Посрещани са на двора, чакала ги е богата софра. Дарявани са със сурови бели яйца. И откакто минат от къща на къща, отиват на реката, където правят символичното съживяване на Лазар и там си поделят това, което хората са им дали.
Така те се трансформират в първите медиатори на пролетта, на Възкресението, на обещанието, че цикълът ще се завърти и то точно в посока на младото момиче, което ще стане жена, която ще се омъжи и ще има деца “, описа доцент доктор Банкова и заключи: „ Затова и на този ден в индивида отсяда вярата за положителното “.
Цялото изявление с доцент доктор Петя Банкова може да видите по-късно ТУК.
По материала работиха Галя Георгиева и Десислава Станева
За един от най – обилните празници в обичайна просвета Лазаровден пред Novini.bg описа етнологът доцент доктор Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науката (БАН).
„ Лазаровден е обвързван с младостта и с живота. В основата му всеки ще опише библейската легенда за елементарния момък Лазар, роден в Йерусалим, който четири дни след гибелта си по молба на своите обични сестри е възкресен от Спасителя. В основата е, че в тези дни чудесата се случват и по край тези чудеса се случва най – огромното знамение – пролетта “, описа доцент доктор Петя Банкова.
„ Седмици преди самия ден в дома на опитна стара жена се събират всички девойки, които са в предбрачна възраст и по край шиенето, везането, тъкането те обменят тъкмо тази информация, която е най – значима за тях - бъдещето и фамилния живот.
И не инцидентно Лазаровден се дефинира като преход, тъй като тъкмо тогава девойките се научават по какъв начин да минават към идващия си статус на омъжени дами. На празника девойките се обличат със своя лазарски костюм, с чиста бяла риза, взимат накит от майка си и поставят алена забрадка и по този начин стават моми, хубавици.
Лазаровден, Цветница, Великден е интервалът, когато момите могат да обменят секрети знаци с обичания си или да се харесат на някой. И облечени по този начин приказно те са обикаляли от къща на къща. Толкова красива е била тази върволица. Посрещали са ги извънредно добре. Дори е съществувало вярване, че къща, която остане затворена за лазарките, шансът ще я заобиколи. Посрещани са на двора, чакала ги е богата софра. Дарявани са със сурови бели яйца. И откакто минат от къща на къща, отиват на реката, където правят символичното съживяване на Лазар и там си поделят това, което хората са им дали.
Така те се трансформират в първите медиатори на пролетта, на Възкресението, на обещанието, че цикълът ще се завърти и то точно в посока на младото момиче, което ще стане жена, която ще се омъжи и ще има деца “, описа доцент доктор Банкова и заключи: „ Затова и на този ден в индивида отсяда вярата за положителното “.
Цялото изявление с доцент доктор Петя Банкова може да видите по-късно ТУК.
По материала работиха Галя Георгиева и Десислава Станева
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




