Ранните пролетни билки – източник на енергия и сила след дългата зима
Пролетната софра най-често се свързва със свежи салати и супи, направени от първите зеленолистни, пробили земята след дългата зима. Освен че внасят усет и прохлада в менюто ни, те носят огромно колиество потребни субстанции като витамини, минерали и други биологично дейни субстанции, които вършат организмът ни по-силен и резистентен на нездравословните въздействия.
1. Пример за такова растение е киселецът (лат. Rumex acetosa). Той е заленолистно тревисто растение от семейство Лападови. Първите свежи листенца се появяват още през най-ранна пролет – март-април, а цъфтежът е от май до юли.
Киселецът е средство за натурално подкиселяване на салатите. Той е извънредно богат източник на витамин С и желязо. Може да се употребяват релативно дребни количества от листата и вътрешната част на стръковете, нарязани на ситно, или пасирани на сос. Супата от киселец е вкусна, само че при готвенето й, органичните киселини търпят неподходящи промени, тъй че не е оправдано да се яде постоянно и по доста.
Експериментално е открито, че билката насища организма с витамин С, с което отстранява пролетната отмалялост и ускорява диурезата. По този метод организмът дейно се освобождава от насъбрани отрови.
2. Лападът (лат. Rumex patientia) е многогодишно тревисто растение от семейство Лападови. Градинският лапад е остаряла култивирана билка, за която загатват още Теофраст и Плиний.Отварата от корените се използва в нашата национална медицина срещу кожни заболявания и скорбут.
Лападът може да се използва в дребни количества в салатите, тъй като е изключително добър източник на витамините С, В2 и каротин, въпреки да не е толкоз апетитен, колкото киселецът. Младите листа и стръкчетата могат да се употребяват цели, а за сурова консумация от застаряващите растения – единствено нежните връхчета. Целите стръкове могат да се прибавят към други зеленчуци и да се подготвят на чорба, с която не би трябвало да се прекалява, поради забележителното оксалатно наличие, написа puls.
Лападът стартира развиването си през март-април. Листата му се берат от юни до август. Корените, които също се употребяват като лечебно средство се събират или през есента или в ранна пролет по време на вегетация.
3. Обикновена коприва (лат. Urtica dioica) – друго типично пролетно растение. Тя е многогодишно тревисто растение покрито с парливи власинки с дълго, пълзящо, разклонено коренище. Първите растения се появяват през април след трайно стопляне на времето.
Копривата е едно извънредно подценено растение с доста богат състав и голям брой потребни свойства. По наличие на белтъчини, витамини, минерали и дори омега-3 мастни киселини тя превъзхожда множеството зелени храни. Може да се употребява сурова – младите стръкчета и листа, откакто се обезвредят парещите власинки посредством мелене в блендер. Освен това копривата може да се употребява за приготвянето на вкусни зеленчуково-зърнени супи и пюрета.
Редовната консумация на коприва ускорява имунната отбрана на организма, оказва помощ при пролетна отмалялост, извънредно потребна е при пациенти с анемия и хора страдащи от ставни болести.
1. Пример за такова растение е киселецът (лат. Rumex acetosa). Той е заленолистно тревисто растение от семейство Лападови. Първите свежи листенца се появяват още през най-ранна пролет – март-април, а цъфтежът е от май до юли.
Киселецът е средство за натурално подкиселяване на салатите. Той е извънредно богат източник на витамин С и желязо. Може да се употребяват релативно дребни количества от листата и вътрешната част на стръковете, нарязани на ситно, или пасирани на сос. Супата от киселец е вкусна, само че при готвенето й, органичните киселини търпят неподходящи промени, тъй че не е оправдано да се яде постоянно и по доста.
Експериментално е открито, че билката насища организма с витамин С, с което отстранява пролетната отмалялост и ускорява диурезата. По този метод организмът дейно се освобождава от насъбрани отрови.
2. Лападът (лат. Rumex patientia) е многогодишно тревисто растение от семейство Лападови. Градинският лапад е остаряла култивирана билка, за която загатват още Теофраст и Плиний.Отварата от корените се използва в нашата национална медицина срещу кожни заболявания и скорбут.
Лападът може да се използва в дребни количества в салатите, тъй като е изключително добър източник на витамините С, В2 и каротин, въпреки да не е толкоз апетитен, колкото киселецът. Младите листа и стръкчетата могат да се употребяват цели, а за сурова консумация от застаряващите растения – единствено нежните връхчета. Целите стръкове могат да се прибавят към други зеленчуци и да се подготвят на чорба, с която не би трябвало да се прекалява, поради забележителното оксалатно наличие, написа puls.
Лападът стартира развиването си през март-април. Листата му се берат от юни до август. Корените, които също се употребяват като лечебно средство се събират или през есента или в ранна пролет по време на вегетация.
3. Обикновена коприва (лат. Urtica dioica) – друго типично пролетно растение. Тя е многогодишно тревисто растение покрито с парливи власинки с дълго, пълзящо, разклонено коренище. Първите растения се появяват през април след трайно стопляне на времето.
Копривата е едно извънредно подценено растение с доста богат състав и голям брой потребни свойства. По наличие на белтъчини, витамини, минерали и дори омега-3 мастни киселини тя превъзхожда множеството зелени храни. Може да се употребява сурова – младите стръкчета и листа, откакто се обезвредят парещите власинки посредством мелене в блендер. Освен това копривата може да се употребява за приготвянето на вкусни зеленчуково-зърнени супи и пюрета.
Редовната консумация на коприва ускорява имунната отбрана на организма, оказва помощ при пролетна отмалялост, извънредно потребна е при пациенти с анемия и хора страдащи от ставни болести.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ