Седмицата: Живнахме! Зомбитата идат да гласуват
Пролет пукна – ние не! Отново сме подготвени да гласуваме! И този път – на петия път, в действителност ще е като за последно – и живи, и мъртви в едно. Не, не става дума за „ мъртвите души “ в изборните описи. Кво да се връщаме при „ античния “ Гогол, като си имаме съвременна, модерна – на 21-ия век, литература и кинематография на живите мъртви – тия, толкоз известните в какви ли не жанрове, дето им се вика зомбита. Точно с нещо като зомбирани се зае заедно родната социология през миналата седмица, на ръба на последната седмица, дето ни дели от петите подред парламентарни избори единствено за две години.
Феномен, същински феномен, ги назовава скупчената социология заедно и с политологията тия другояче сякаш „ живи мощи “ от гласоподаватели в смисъла на „ напълно слаби, изтощени, съвсем като смъртници “. Но внезапно скачащи и запътващи се право към изборните секции да изръфат и машините, и хартиите за гласоподаване. Точно по този начин, феноменът е извънредно, свръхестествено събитие или създание със свръхестествени качества. И е напълно феноменалното в тази ситуация - 500 000 българи можело да извърнат вота в този момент на 2 април, в случай че в неделя сутринта внезапно решат за кого да гласоподават, скочат - съживят се от тия мъртвите гласоподаватели, и хукнат дори и да го създадат.
Същите тези „ станали от мъртвите “ социолого-политолозите са ги нарекли политически мигранти. Те не можело да бъдат уловени от социологията, щото никое проучване не можело да откри кви ще ги надробят. Чувствали се непредставени от нито една партия – напряко политически трупове някакви. Нооо, можело завчас да скочат и да се запътят напряко на тълпи към урните. Като било задоволително да се отприщят я от „ напън във фейсбук “, я поради „ пристрастия в фамилията и приятелския си кръг “. И безусловно възмутени от нещо или пък решили и те да са „ спечелили “ като вземат че усетят кой ще е победител на вота. И по този начин сегашната планирана разлика от има-няма 1 % сред „ спечелилите “ – тия двете политсили (ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ), дето най си го мерят, внезапно да стане 3-4-5 на 100.
Наричат ги още стихийни гласоподаватели, като нормално делът им нараства, когато се появяват нови политически обединения (историческа информация: Национална движение „Симеон Втори", ГЕРБ, Има Такъв Народ, ПП). Сега обаче – нищо ново, с изключение на едната Мая Манолова, дето още веднъж се е „ пременила “, но „ отново в тия “. И по тази причина са и феноменални този път стихийните. Като ей по този начин, без нищо ново, без „ нормалният обвинен “ за избавител, който и да е той, можело и към 20% от всички гласуващи да набъбнат, при най-много към 7 на 100 стихийни, когато избавителен пояс няма. Като половината от тия напиращи „ живи мъртви “ можело да решат за кого да гласоподават в околните дни преди вота – значи тая седмица, а другата половина - в самия избирателен ден, тъкмо в неделя на 2 април. Само би трябвало нещо да им натисне „ копчето “ за възкръсване – да ги предизвика, по-точно някой да ги облъчи с нещо си.
Характеристиките им на политическите живи мъртви са, че са „ гъвкави, гласоподават прочувствено и елементарно прекосяват границите на разнообразни политически лагери “. Демек – все тая за кого ще гласоподават.
Пускат бюлетина за оня, в който си припознаят победител. Като в този момент очевадно копчето за рестарта им е да заподозрат някой от наличните политпартийни играчи в евентуален да изтръгне страната от политическия застой. И в действителност, както сочат социолого-политолозите сега всичко и всеки „ може да възпали непостоянната му електорална душа “ на стихийния гласоподавател да го тласне към урните. Но най „ феноменалната “ им характерност е, че наложително не наблюдават политиката – никак не им дреме, и по тази причина постоянно в действителност гласоподават „ срещу “, до момента в който означават своето „ за “. И хоп стават облъчени, дори си имат вяра, че са живи до момента в който гласоподават. А след това – след изборите, когато още веднъж се почувстват умрели – излъгани до гибел, почват да се лутат кого отново да захапят, та да живнат.
Това е то – зомбитата идат да гласоподават на 2 април. Та да живнем най-сетне. Приликите сред инцидентните минувачи през изборните секции и зомбито – „ този тайнствен архетипен воин на актуалната всеобща просвета “, са някак си феноменални. Ей ги, на! Зомби е феноменално, фантастично възроден труп. Зомби е и захласнат жив човек – който изцяло е изгубил надзор над себе си и тялото си или се е подчинил на нечии заповеди, мощно повлиян от нещо и някого. Също по този начин, съгласно вуду истории, от живите мъртъвци се чака да правят и най-тежката работа, в действителност постоянно по тази причина са „ съживени “ – докарани до цялостно физическо и психическо вцепенение даже и единствено за няколко часа.
А каква по-тежка работа от тази към този момент две години да се трудим от избори на избори, па било и единствено няколко минути да е самото гласоподаване, и най-после нищо да не сме избрали. Така че повишението на зомби-гласоподавателите ще помогне може би, но едва ли. Че то към този момент де факто всички сме зомбирани, пък нищо в действителност живо не се ражда от тая мъртва политическа хватка.
Феномен, същински феномен, ги назовава скупчената социология заедно и с политологията тия другояче сякаш „ живи мощи “ от гласоподаватели в смисъла на „ напълно слаби, изтощени, съвсем като смъртници “. Но внезапно скачащи и запътващи се право към изборните секции да изръфат и машините, и хартиите за гласоподаване. Точно по този начин, феноменът е извънредно, свръхестествено събитие или създание със свръхестествени качества. И е напълно феноменалното в тази ситуация - 500 000 българи можело да извърнат вота в този момент на 2 април, в случай че в неделя сутринта внезапно решат за кого да гласоподават, скочат - съживят се от тия мъртвите гласоподаватели, и хукнат дори и да го създадат.
Същите тези „ станали от мъртвите “ социолого-политолозите са ги нарекли политически мигранти. Те не можело да бъдат уловени от социологията, щото никое проучване не можело да откри кви ще ги надробят. Чувствали се непредставени от нито една партия – напряко политически трупове някакви. Нооо, можело завчас да скочат и да се запътят напряко на тълпи към урните. Като било задоволително да се отприщят я от „ напън във фейсбук “, я поради „ пристрастия в фамилията и приятелския си кръг “. И безусловно възмутени от нещо или пък решили и те да са „ спечелили “ като вземат че усетят кой ще е победител на вота. И по този начин сегашната планирана разлика от има-няма 1 % сред „ спечелилите “ – тия двете политсили (ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ), дето най си го мерят, внезапно да стане 3-4-5 на 100.
Наричат ги още стихийни гласоподаватели, като нормално делът им нараства, когато се появяват нови политически обединения (историческа информация: Национална движение „Симеон Втори", ГЕРБ, Има Такъв Народ, ПП). Сега обаче – нищо ново, с изключение на едната Мая Манолова, дето още веднъж се е „ пременила “, но „ отново в тия “. И по тази причина са и феноменални този път стихийните. Като ей по този начин, без нищо ново, без „ нормалният обвинен “ за избавител, който и да е той, можело и към 20% от всички гласуващи да набъбнат, при най-много към 7 на 100 стихийни, когато избавителен пояс няма. Като половината от тия напиращи „ живи мъртви “ можело да решат за кого да гласоподават в околните дни преди вота – значи тая седмица, а другата половина - в самия избирателен ден, тъкмо в неделя на 2 април. Само би трябвало нещо да им натисне „ копчето “ за възкръсване – да ги предизвика, по-точно някой да ги облъчи с нещо си.
Характеристиките им на политическите живи мъртви са, че са „ гъвкави, гласоподават прочувствено и елементарно прекосяват границите на разнообразни политически лагери “. Демек – все тая за кого ще гласоподават.
Пускат бюлетина за оня, в който си припознаят победител. Като в този момент очевадно копчето за рестарта им е да заподозрат някой от наличните политпартийни играчи в евентуален да изтръгне страната от политическия застой. И в действителност, както сочат социолого-политолозите сега всичко и всеки „ може да възпали непостоянната му електорална душа “ на стихийния гласоподавател да го тласне към урните. Но най „ феноменалната “ им характерност е, че наложително не наблюдават политиката – никак не им дреме, и по тази причина постоянно в действителност гласоподават „ срещу “, до момента в който означават своето „ за “. И хоп стават облъчени, дори си имат вяра, че са живи до момента в който гласоподават. А след това – след изборите, когато още веднъж се почувстват умрели – излъгани до гибел, почват да се лутат кого отново да захапят, та да живнат.
Това е то – зомбитата идат да гласоподават на 2 април. Та да живнем най-сетне. Приликите сред инцидентните минувачи през изборните секции и зомбито – „ този тайнствен архетипен воин на актуалната всеобща просвета “, са някак си феноменални. Ей ги, на! Зомби е феноменално, фантастично възроден труп. Зомби е и захласнат жив човек – който изцяло е изгубил надзор над себе си и тялото си или се е подчинил на нечии заповеди, мощно повлиян от нещо и някого. Също по този начин, съгласно вуду истории, от живите мъртъвци се чака да правят и най-тежката работа, в действителност постоянно по тази причина са „ съживени “ – докарани до цялостно физическо и психическо вцепенение даже и единствено за няколко часа.
А каква по-тежка работа от тази към този момент две години да се трудим от избори на избори, па било и единствено няколко минути да е самото гласоподаване, и най-после нищо да не сме избрали. Така че повишението на зомби-гласоподавателите ще помогне може би, но едва ли. Че то към този момент де факто всички сме зомбирани, пък нищо в действителност живо не се ражда от тая мъртва политическа хватка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ