Прокурорският син Васил Михайлов“ е пример за това, че конфликтът

Прокурорският наследник Васил Михайлов “ е образец за това, че спорът сред мишките и котките е надалеч от разрешаване. Обществото желае правдивост и пернишкият гамен да си получи заслуженото, само че котките от разнообразни институции го осведомят и оказват помощ да се измъкне от правораздаването. „ Том и Джери “ е прелестна анимация, само че в категорията на богатото въображение. В живота и по-сложно.

 

Какво в действителност следим?

 

Млад мъж от Перник, чийто татко е прокурор, раздава юмруци наляво и надясно. Безнаказано. Дълго време никой даже не се пробва да приложи закона по отношение на него. Когато синковецът провокира крачва границите, се стига до присъда. И той хваща гората… Близо година от Министерство на вътрешните работи настояват, че го търсят, само че никой не има вяра. Чак, когато маминото синче протяга ръка на чиновник на БОП, сътрудниците на ченгето го залавят.

 

Адвокат Зорница Костова, която пази някои от жертвите на Михайлов, разкрива обществено, че на „ прокурорския наследник “ е доставяна информация от институциите, които сякаш го търсят. Темата бе подета от вътрешния министър Иван Демерджиев. Той се закани да оповести кои са ятаците и информаторите, лоялни на пернишкия пакостник, а не на обществото и закона. Засега имаме заричане. Не знаем какво мислят котараците…

 

Търговията с значима информация е остарял бизнес. Участват от хора в елита до служители на реда на улицата.

 

Има търсене, има и предложение. Кои са източниците:

 

- Средите на властта: парламент, държавно управление, политически кръгове, дипломатически източници.

 

- Министерство на вътрешните работи и тайните служби.

 

- Прокуратурата и правосъдната система като цяло.

 

- Министерства, организации – изобщо цялата администрация.

 

- Банките.

 

- Контролните органи.

 

- Армията.

 

- Митниците.

 

- Общините.

 

- Здравната каса.

 

- Комисиите в Народното събрание.

 

И още, и още, и още...

 

Ценната информация се придобива по няколко метода: посредством възнаграждение, зависимости, изнудване, закани с компромати, потребление на недостатъци и прочие Има и случаи – не са по никакъв начин малко, - когато се назначават хора в избрани браншове за да обслужват осведомително своите настойници. Министри постоянно са в тази роля, както и чиновници в Министерство на вътрешните работи и тайните служби. Диапазонът е необятен.

 

Ако сме гражданско общество, каквото желаеме да бъдем, би трябвало да се възползваме от абсурда около „ прокурорския наследник “, с цел да осветим грандиозния теч на информация. Защото той трансформира страната в разграден двор, което срутва националната сигурност и демотивира популацията. В това положение то се лишава от съпротивителни сили и няма блян и сила към за реализиране на значими национални цели. Като повишение на виталния стандарт, да вземем за пример. Или осъществяване на радикални промени.

 

Вижте на какво извъртане сме очевидци, щом стане дума за промени в бранш „ Сигурност “. Демерджиев, а и самият министър председател Радев, не намират сили да заявят ясно, че са нужни съкращения в Министерство на вътрешните работи и службите. Боят се от митинги. Така не става.

Като се заприказва, че настойници и ятаци са уведомили Васил Михайлов, по какъв начин да се укрива от правораздаването, дано продължим с високите етажи. Там е заровено кучето.

 

Няма по какъв начин Петьо Еврото и други като него – а те по никакъв начин не са малко – да виреят, в случай че не получават информация и тил от високите етажи на властта и прокуратурата.

 

В Унгария към този момент проверяват Виктор Орбан за корупция и приключване на информация към избрани кръгове и компании, с цел да печелят милиарди от публични поръчки. На мушката е и външният министър на Орбан – Петер Сиярто, който е бил „ ухо “ на Кремъл по време на закрити съвещания на Европейски Съюз и НАТО.

 

Да не би у нас да е по-различно? Не сме чиста и свята република, за каквато е мечтал Апостола.

 

Когато обаче медии разкрият приключване на секрети, властта постоянно прибягва до изтърканото, само че универсално „ Дайте доказателства “. Тази тъпота би трябвало да спре. Има над 15 институции и структури, които по закон би трябвало да проверяват, разкриват и потвърждават приключването на значима информация като част от корупционните практики. Но до момента няма оголен и съден причинител на сходно закононарушение. А сведения и информация, която е конвертируема на „ пазара “, имат хора, които имат достъп до нея. Такива са чиновници на високи позиции в другите ведомства. Депутатите също. Трудно е да повярваме, че част от тях не са изкушени от оферти, на които „ не могат да откажат “? И тъй като контролът е алегоричен, течът на информация е дебита на Ниагарския водопад. Няма значение дали управляващите отхвърлят и признават едно-две кокошкарски изключения.

 

Проблемът е голям. Той подкопава устоите на страната, и обществото, оправдавам се за клишето.

 

Пернишкото ренде несъмнено ще поседи в пандиза известно време – прекомерно огромен звук се подвигна. Големите продавачи и купувачи на скъпа информация обаче към този момент са недосегаеми. Бизнесът продължава с бясно движение.

 

Затова нямам доверие, че нещо ще се промени – заложени са огромни пари и ползи. Замесените знаят по какъв начин да държат закона надалеч от инфодобива. 

 

Мишките могат да победят хищните котараци в два случая: когато имат числено предимство, и когато пазят дребните си. Изводът е явен.

 

Огнян Стефанов