Адвокат Емилия Недева: Случаят с Узунов и Бобоков показа, че прокуратурата образува самоцелно дела
Прокуратурата остава наказана да заплати по 10 000 лв. на президентския консултант Пламен Узунов и на индустриалеца Пламен Бобоков за нанесени вреди от безучастие на обвиняването по шумното дело за незаконния сговор против двамата. Обезщетението се дължи дружно със законната рента от 24 февруари 2021 година. Това следвало от определение на Върховен касационен съд, който на 26 октомври тази година отклони жалбата на прокуратурата за касационно разглеждане на делото против решение на Административния съд в София, което освен удостовери присаденото по-рано обезщетение от Софийския градски съд на двамата, само че го и усили. Темата разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с юриста на господин Узунов Емилия Недева.
Какво демонстрира този случай от 2020 година, г-жо Недева?
Случаят сподели много неща. Първо стартирам с това, което той сподели в границите на това дело, а точно, че към момента прокуратурата образува самоцелно каузи единствено и единствено да стигматизира някои лица, в тази ситуация Пламен Бобоков, само че по-скоро посредством Пламен Бобоков и Пламен Узунов, насоката, сякаш и у обществото остана това виждане, че прокурорските офанзиви бяха в действителност президентската институция, което беше показано и с влизането в постройката на Президентството на 9 юли. Това дело демонстрира, и чест прави на съда, тъй като са към момента малко тези пилотни каузи, които се основават на вътрешноправния ред, основан в отговор на множеството тъжби пред Европейския съд по правата на индивида, че тогава, когато прокуратурата или съдилищата проявят голословно закъснение в разглеждането на някой каузи, те би трябвало да бъдат глобени за това голословно закъснение.
И по този начин, по това дело 3 правосъдни инстанция, в това число Върховния касационен съд (ВКС), откриха, че от момента на формиране на това произвеждане, което е станало няколко дни преди нахлуването в Президентството, мисля след края на юни 2020 година, до като завърши това дело, което завърши с отклоняването на жалбата на прокуратурата от Върховен касационен съд, на практика не се правили никакви дейни дейности. Остава усещането, че задачата на това дело беше да могат да се изнасят пред обществото едни непотвърдени, неподкрепени с доказателства изказвания за незаконна активност сред предприемача Бобоков и президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, и по този метод косвено да бъде обиден престижа и на президентската институция.
Знаем, че " незаконният сговор " – по този начин, както се назоваваше едно от делата, по които както и вие казахте, изтичаше информация от следствието, събитие, което по-късно откри обстойно място в правосъдните решения. И затова изводите на Върховен касационен съд: с безучастие прокуратурата е уязвила репутацията на Узунов и Бобоков.
Да, бездействието, тука сте прави, че бездействието се показва във връзка с наложителните стъпки за следствие на едно обвиняване, което към този момент е повдигнато. От друга страна обаче, бездействието да се правят разпити, процесуално-следствени дейности, други, свързани с разпит на очевидци, възможни експертизи и така нататък, всичките тези бездействия се развиват на фона на една дейна осведомителна акция, която се реализира от страна на прокуратурата, и която дейна осведомителна акция е в прорез с Директивата за отбрана на презумпцията за невиновност и на правата на обвинените и подсъдимите в наказателния развой.
Дейността, която след формиране на това произвеждане разви прокуратурата, е в извънреден дисонанс със отговорностите на прокуратурата, които са дефинирани от Консултативния съвет на европейските прокурори в така наречен Римска харта, съгласно която прокурорите би трябвало да работят в името на обществото и на публичния интерес и да пази човешките права. А също така да не употребяват свободата на изложение, която несъмнено има в контакта им с медиите, с цел да стигматизират едни лица, във връзка с които въобще делото не е влезнало в съда, а камо ли да има влезнала в действие присъда. Те бяха увеличавани, не бяха изнасяли единствено доказателства, които сякаш са открити от прокуратурата, а тези доказателства бяха коментирани пред обществото, т.е. постановяваше се на обществото по какъв методите те да интерпретират тези доказателства.
И всичко това в своята цялост в действителност съставлява нарушаване както на Римската харта, по този начин на презумпцията за невиновност. Между другото във връзка с това, че презумпцията за невиновност неведнъж се нарушава от български органи, в това число прокурор и основен прокурор, някогашен министър на вътрешните работи в лицето на Цветан Цветанов, към този момент има серия от решения на Европейския съд по правата на индивида.
И ето по този начин господин Гешев, който беше основен прокурор по това време, се подреди в редицата на лицата, които нарушиха презумпцията за невиновност, тъй като още на 23 юни преди да бъдат привлечени като обвинени Пламен Попов и Пламен Узунов, той назова секретаря консултант по правни въпроси, корупции и лобизъм – по този начин дефинира Пламен Узунов, което бих споделила, че е непосредствено нарушение на презумпцията за невиновност, и рано или късно по тази причина ще си понесе и имуществена отговорност.
За страдание, българският правов ред е по този начин организиран, че лицата от прокуратурата и съда в никакъв случай не търпят лична отговорност, а тази имуществено отговорност ще бъде платена от бюджета на прокуратурата, който в частност се образува от бюджета на правосъдната власт и от вашите, моите и на останалите жители налози.
Г-жо Недева, можем ли тогава да си създадем изводите, че спецпрокуратурата се е спотаила за една осветена интрига?
Прокуратурата целеше да злепостави тези лица. Прокуратурата към този момент беше образувала дело срещу Пламен Бобоков за боклуците дружно с неговия брат, и по този начин пристигна някак си добре и преференциално да засегне и президента, откакто откри в информационните средства на господин Бобоков контакти с Пламен Узунов, с президентския секретар. В последна сметка през януари тази година, на 31 януари тази година прокуратурата призна с разпореждане, което си е в действие, че няма закононарушение и се приключи цялото това произвеждане. И най-сетне усещането и общият усет, който остава от тази обществено размахана наказателна регресия, е, че в действителност тя беше самоцелна – тя не целеше откриване на незаконни действия, тъй като както и съдът отбелязва, в границите на две години-две години и половина не са подхванати никакви следствени дейности за откриване на закононарушението, а в действителност се тупкаше топката и се облъчваше обществото с информация за това какъв брой неприятни хора са Пламен Узунов и Пламен Бобоков, и по какъв начин вероятно те имат някакъв незаконен сговор за осъществяване на закононарушения, които най-сетне прокуратурата призна, че нито са закононарушения, нито има какви и да било обстоятелства, които да ги уличават.
Може би и тук е моментът да разясняваме точно това по какъв начин отминалостта в едно дело оказва помощ на обвиняването.
Тука въобще не става дума за отминалост, тъй като обвиняванията са такива, че отминалостта допуска най-малко 15 години следствие. Тук не можем да приказваме, че е прекъснато делото заради отминалост, то е прекъснато заради изначална незаконосъобразност на това, за което те се привлечени като обвинени. Тука ще ви дам един образец: Основното, едното от обвиняването беше, че Пламен Узунов бил изпращал на Пламен Бобоков известия, които в действителност известия, те са почерпени от средства обществени за всеобща информация, каквито са Българска телеграфна агенция, каквито са " Асошиейтед Прес “, каквито са други източници, само че тези известия са били резюме от " Военна информация “, тъй като " Военна информация “ прави такива сводки по отношение на политическото положение и ситуацията в избрани страни.
Та желая да попитам: Ако вътрешна информация има източници, които са секретни, които са свързани с резултати от разузнаване и така нататък, явно е, че сходна информация съставлява секретна или служебна информация. Но тогава, когато едно лице изпраща на друго онази информация, която вие и аз четем от сводките на Българска телеграфна агенция или на " Асошиейтед Прес “, или от пресата, явно е, че не се прави никакво закононарушение. А смехотворната част на цялото това обвиняване беше, че Пламен Бобоков не можел да се осведоми за ситуацията в Украйна от други източници и чакал Пламен Узунов да му изпрати известията на Българска телеграфна агенция и на другите средства за всеобща информация, и то във време, което и тогава, и в този момент Пламен Бобоков е почетен консул на Украйна в България, т.е. ноторно е, че неговите източници на информация по публични канали са доста по-сериозни и доста по-обемни, в сравнение с би трябвало да се източниците на Българската телеграфна организация да вземем за пример.
Накратко ни разказахте какво се е случило до този миг и аз започнах диалога с това, че прокуратурата остава наказана да заплати по 10 000 лв. на Узунов и Бобоков. Как се стигна до осъждането тъкмо, по какъв начин я осъдихте прокуратурата?
Делото е учредено на събитието, че съгласно българския Наказателно-процесуален кодекс всяко едно до правосъдно произвеждане би трябвало да завърши в границите на два месеца. А за какво би трябвало да завърши в границите на два месеца? Защото към обвиняване, каквото те направиха още на 9 юли и на двамата, и на Бобоков, и на Узунов, се пристъпва когато прокуратурата реши, че е събрала нужните доказателства. Т.е. прокуратурата може да събира доказателства в границите на едно досъдебно произвеждане до приключване на безспорната отминалост, само че без да упреква лицата. Тя пристъпва към обвиняване на някого едвам тогава, когато е уверена, че е събрала нужните доказателства това обвиняване да издържи в съда.
В съответния случай, откакто е повдигнала обвиняване на 9 юли, презумпцията е, че обвиняването почива на някакви доказателства. И след 9 юли 2020 година до момента в който ние заведохме делото на 24 февруари 2021 година никакви дейности съществени по следствието не бяха създали. Прокуратурата си пишеше писма да види какви са приходите на Пламен Узунов и Пламен Бобоков, дали са им правени проверки на физически лица, дали са същински болничните листове, които те са показали, и всичко това няма нищо общо с закононарушенията, в които те са упрекнати, а точно размяната на тази информация. И откакто прокуратурата бездейства доста повече от 2 месеца, съдът е установил, че единствените дейности, които прокуратурата е подхванала и то отново такива доста периферни, свързани с някои други институти, ги подхващат след март месец 2021 година, т.е. когато получава нашата искова молба, че на практика тя бездейства през това време.
А делото не съставлява фактическа и правна трудност, и това се признава от 3 правосъдни инстанции. И това е едно законно средство да се защитят правата на обвинените, които не могат да бъдат държани в състояние на обвинени с всички рестрикции: възбрана за пътешестване зад граница, блокирани средства, гаранции – първичната гаранция на Пламен Бобоков беше още веднъж 1 милион лв., откакто към този момент беше внесъл 1 милион лв. по предходното дело, по който упреквам е брат му. Очевидно за профилираната прокуратура, която към този момент е закрита, милионите не значат нищо. По всяко повдигнато обвиняване би трябвало да се внася гаранция от 1 милион. Специализираният съд, този съд, който беше подложен на доста рецензии не без съображение, профилираният съд въобще не се съгласи с прокуратурата и понижи гаранциите и на двамата на 10 000 лв., които гаранции в следствие бяха и върнати доста преди да се приключи делото заради това, че е изминал срокът.
Значи в границите на периода, в който прокуратурата може да ползва насилствени ограничения, тя не прави нищо по-нататък, с цел да потвърди това обвиняване. И по този начин логическите се стигна до прекратяването му. Впечатлението, отново наблягам, е, че обвиняването е повдигнато самоцелно не тъй като има фактически закононарушение, а тъй като трябваше тези хора да бъдат очернени в общественото пространство, те и косвено институцията, в която работи Пламен Узунов.
А точно президентската институция.
Точно по този начин, да.
Какво демонстрира този случай от 2020 година, г-жо Недева?
Случаят сподели много неща. Първо стартирам с това, което той сподели в границите на това дело, а точно, че към момента прокуратурата образува самоцелно каузи единствено и единствено да стигматизира някои лица, в тази ситуация Пламен Бобоков, само че по-скоро посредством Пламен Бобоков и Пламен Узунов, насоката, сякаш и у обществото остана това виждане, че прокурорските офанзиви бяха в действителност президентската институция, което беше показано и с влизането в постройката на Президентството на 9 юли. Това дело демонстрира, и чест прави на съда, тъй като са към момента малко тези пилотни каузи, които се основават на вътрешноправния ред, основан в отговор на множеството тъжби пред Европейския съд по правата на индивида, че тогава, когато прокуратурата или съдилищата проявят голословно закъснение в разглеждането на някой каузи, те би трябвало да бъдат глобени за това голословно закъснение.
И по този начин, по това дело 3 правосъдни инстанция, в това число Върховния касационен съд (ВКС), откриха, че от момента на формиране на това произвеждане, което е станало няколко дни преди нахлуването в Президентството, мисля след края на юни 2020 година, до като завърши това дело, което завърши с отклоняването на жалбата на прокуратурата от Върховен касационен съд, на практика не се правили никакви дейни дейности. Остава усещането, че задачата на това дело беше да могат да се изнасят пред обществото едни непотвърдени, неподкрепени с доказателства изказвания за незаконна активност сред предприемача Бобоков и президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, и по този метод косвено да бъде обиден престижа и на президентската институция.
Знаем, че " незаконният сговор " – по този начин, както се назоваваше едно от делата, по които както и вие казахте, изтичаше информация от следствието, събитие, което по-късно откри обстойно място в правосъдните решения. И затова изводите на Върховен касационен съд: с безучастие прокуратурата е уязвила репутацията на Узунов и Бобоков.
Да, бездействието, тука сте прави, че бездействието се показва във връзка с наложителните стъпки за следствие на едно обвиняване, което към този момент е повдигнато. От друга страна обаче, бездействието да се правят разпити, процесуално-следствени дейности, други, свързани с разпит на очевидци, възможни експертизи и така нататък, всичките тези бездействия се развиват на фона на една дейна осведомителна акция, която се реализира от страна на прокуратурата, и която дейна осведомителна акция е в прорез с Директивата за отбрана на презумпцията за невиновност и на правата на обвинените и подсъдимите в наказателния развой.
Дейността, която след формиране на това произвеждане разви прокуратурата, е в извънреден дисонанс със отговорностите на прокуратурата, които са дефинирани от Консултативния съвет на европейските прокурори в така наречен Римска харта, съгласно която прокурорите би трябвало да работят в името на обществото и на публичния интерес и да пази човешките права. А също така да не употребяват свободата на изложение, която несъмнено има в контакта им с медиите, с цел да стигматизират едни лица, във връзка с които въобще делото не е влезнало в съда, а камо ли да има влезнала в действие присъда. Те бяха увеличавани, не бяха изнасяли единствено доказателства, които сякаш са открити от прокуратурата, а тези доказателства бяха коментирани пред обществото, т.е. постановяваше се на обществото по какъв методите те да интерпретират тези доказателства.
И всичко това в своята цялост в действителност съставлява нарушаване както на Римската харта, по този начин на презумпцията за невиновност. Между другото във връзка с това, че презумпцията за невиновност неведнъж се нарушава от български органи, в това число прокурор и основен прокурор, някогашен министър на вътрешните работи в лицето на Цветан Цветанов, към този момент има серия от решения на Европейския съд по правата на индивида.
И ето по този начин господин Гешев, който беше основен прокурор по това време, се подреди в редицата на лицата, които нарушиха презумпцията за невиновност, тъй като още на 23 юни преди да бъдат привлечени като обвинени Пламен Попов и Пламен Узунов, той назова секретаря консултант по правни въпроси, корупции и лобизъм – по този начин дефинира Пламен Узунов, което бих споделила, че е непосредствено нарушение на презумпцията за невиновност, и рано или късно по тази причина ще си понесе и имуществена отговорност.
За страдание, българският правов ред е по този начин организиран, че лицата от прокуратурата и съда в никакъв случай не търпят лична отговорност, а тази имуществено отговорност ще бъде платена от бюджета на прокуратурата, който в частност се образува от бюджета на правосъдната власт и от вашите, моите и на останалите жители налози.
Г-жо Недева, можем ли тогава да си създадем изводите, че спецпрокуратурата се е спотаила за една осветена интрига?
Прокуратурата целеше да злепостави тези лица. Прокуратурата към този момент беше образувала дело срещу Пламен Бобоков за боклуците дружно с неговия брат, и по този начин пристигна някак си добре и преференциално да засегне и президента, откакто откри в информационните средства на господин Бобоков контакти с Пламен Узунов, с президентския секретар. В последна сметка през януари тази година, на 31 януари тази година прокуратурата призна с разпореждане, което си е в действие, че няма закононарушение и се приключи цялото това произвеждане. И най-сетне усещането и общият усет, който остава от тази обществено размахана наказателна регресия, е, че в действителност тя беше самоцелна – тя не целеше откриване на незаконни действия, тъй като както и съдът отбелязва, в границите на две години-две години и половина не са подхванати никакви следствени дейности за откриване на закононарушението, а в действителност се тупкаше топката и се облъчваше обществото с информация за това какъв брой неприятни хора са Пламен Узунов и Пламен Бобоков, и по какъв начин вероятно те имат някакъв незаконен сговор за осъществяване на закононарушения, които най-сетне прокуратурата призна, че нито са закононарушения, нито има какви и да било обстоятелства, които да ги уличават.
Може би и тук е моментът да разясняваме точно това по какъв начин отминалостта в едно дело оказва помощ на обвиняването.
Тука въобще не става дума за отминалост, тъй като обвиняванията са такива, че отминалостта допуска най-малко 15 години следствие. Тук не можем да приказваме, че е прекъснато делото заради отминалост, то е прекъснато заради изначална незаконосъобразност на това, за което те се привлечени като обвинени. Тука ще ви дам един образец: Основното, едното от обвиняването беше, че Пламен Узунов бил изпращал на Пламен Бобоков известия, които в действителност известия, те са почерпени от средства обществени за всеобща информация, каквито са Българска телеграфна агенция, каквито са " Асошиейтед Прес “, каквито са други източници, само че тези известия са били резюме от " Военна информация “, тъй като " Военна информация “ прави такива сводки по отношение на политическото положение и ситуацията в избрани страни.
Та желая да попитам: Ако вътрешна информация има източници, които са секретни, които са свързани с резултати от разузнаване и така нататък, явно е, че сходна информация съставлява секретна или служебна информация. Но тогава, когато едно лице изпраща на друго онази информация, която вие и аз четем от сводките на Българска телеграфна агенция или на " Асошиейтед Прес “, или от пресата, явно е, че не се прави никакво закононарушение. А смехотворната част на цялото това обвиняване беше, че Пламен Бобоков не можел да се осведоми за ситуацията в Украйна от други източници и чакал Пламен Узунов да му изпрати известията на Българска телеграфна агенция и на другите средства за всеобща информация, и то във време, което и тогава, и в този момент Пламен Бобоков е почетен консул на Украйна в България, т.е. ноторно е, че неговите източници на информация по публични канали са доста по-сериозни и доста по-обемни, в сравнение с би трябвало да се източниците на Българската телеграфна организация да вземем за пример.
Накратко ни разказахте какво се е случило до този миг и аз започнах диалога с това, че прокуратурата остава наказана да заплати по 10 000 лв. на Узунов и Бобоков. Как се стигна до осъждането тъкмо, по какъв начин я осъдихте прокуратурата?
Делото е учредено на събитието, че съгласно българския Наказателно-процесуален кодекс всяко едно до правосъдно произвеждане би трябвало да завърши в границите на два месеца. А за какво би трябвало да завърши в границите на два месеца? Защото към обвиняване, каквото те направиха още на 9 юли и на двамата, и на Бобоков, и на Узунов, се пристъпва когато прокуратурата реши, че е събрала нужните доказателства. Т.е. прокуратурата може да събира доказателства в границите на едно досъдебно произвеждане до приключване на безспорната отминалост, само че без да упреква лицата. Тя пристъпва към обвиняване на някого едвам тогава, когато е уверена, че е събрала нужните доказателства това обвиняване да издържи в съда.
В съответния случай, откакто е повдигнала обвиняване на 9 юли, презумпцията е, че обвиняването почива на някакви доказателства. И след 9 юли 2020 година до момента в който ние заведохме делото на 24 февруари 2021 година никакви дейности съществени по следствието не бяха създали. Прокуратурата си пишеше писма да види какви са приходите на Пламен Узунов и Пламен Бобоков, дали са им правени проверки на физически лица, дали са същински болничните листове, които те са показали, и всичко това няма нищо общо с закононарушенията, в които те са упрекнати, а точно размяната на тази информация. И откакто прокуратурата бездейства доста повече от 2 месеца, съдът е установил, че единствените дейности, които прокуратурата е подхванала и то отново такива доста периферни, свързани с някои други институти, ги подхващат след март месец 2021 година, т.е. когато получава нашата искова молба, че на практика тя бездейства през това време.
А делото не съставлява фактическа и правна трудност, и това се признава от 3 правосъдни инстанции. И това е едно законно средство да се защитят правата на обвинените, които не могат да бъдат държани в състояние на обвинени с всички рестрикции: възбрана за пътешестване зад граница, блокирани средства, гаранции – първичната гаранция на Пламен Бобоков беше още веднъж 1 милион лв., откакто към този момент беше внесъл 1 милион лв. по предходното дело, по който упреквам е брат му. Очевидно за профилираната прокуратура, която към този момент е закрита, милионите не значат нищо. По всяко повдигнато обвиняване би трябвало да се внася гаранция от 1 милион. Специализираният съд, този съд, който беше подложен на доста рецензии не без съображение, профилираният съд въобще не се съгласи с прокуратурата и понижи гаранциите и на двамата на 10 000 лв., които гаранции в следствие бяха и върнати доста преди да се приключи делото заради това, че е изминал срокът.
Значи в границите на периода, в който прокуратурата може да ползва насилствени ограничения, тя не прави нищо по-нататък, с цел да потвърди това обвиняване. И по този начин логическите се стигна до прекратяването му. Впечатлението, отново наблягам, е, че обвиняването е повдигнато самоцелно не тъй като има фактически закононарушение, а тъй като трябваше тези хора да бъдат очернени в общественото пространство, те и косвено институцията, в която работи Пламен Узунов.
А точно президентската институция.
Точно по този начин, да.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ