Прокуратурата е поискала постоянен арест, а съдът се е съгласил

Прокуратурата е поискала непрекъснат арест, а съдът се е съгласил с настояването. Мъжът е осъждан в предишното, само че понастоящем оправдан. По случая е формирано досъдебно произвеждане за закононарушение, което се санкционира с отнемане от независимост до шест години. Решението предстои на обжалване пред Софийския градски съд.

Домашното принуждение у нас не е изключение — то е хронична болест на обществото. И макар че имаме закон, тактики и институции, системата продължава да не работи. Реакцията идва едвам откакто насилието е реалност. Няма действителна предварителна защита, няма бърза интервенция, няма отбрана.

 

България продължава да отсрочва същинските ограничения, в това число ратификацията на Истанбулската спогодба, зад идеологически разногласия и страхове, до момента в който действителните жертви — най-вече дами и деца — остават без заслон и поддръжка. В същото време приютите са малко, финансирането им е алегорично, а обществените служби — претрупани и без запас.

 

Решението не е в следващата декларация, а в създаване на мрежа за ранна интервенция, обучение и отбрана. В учебните заведения би трябвало да се приказва за насилието — по какъв начин се разпознава и по какъв начин да се потърси помощ. Полицията и прокуратурата би трябвало да реагират незабавно, а не след покруса.

 

Това 16-годишно момиче не е просто жертва. То е следващото доказателство, че без систематична смяна, без действителна политическа воля и човешка отговорност, България ще продължи да бъде страна, в която домът не е леговище, а капан.