Емилия Масларова осъди прокуратурата за над 70 000 лева
Прокуратурата е наказана да заплати компенсации за над 70 000 лв. на някогашния министър на труда и обществената политика в държавното управление на тройната коалиция Емилия Масларова, заяви правният уебсайт " Лекс ".
Прочетете още
Това реши Софийският градски съд (СГС), където Масларова е завела иск против прокуратурата за 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от воденото против нея дело и над 12 000 лв. разходи по него.
Става дума за траялия над 11 години и преустановен най-после развой против Масларова за така наречен " златен ремонт " на Центъра за сложно обществено обслужване в Стара Загора за над 11 млн. лв.. Бившата министърка беше подсъдима за това, че е присвоила парите, като за улеснение е направила и длъжностно закононарушение. Подсъдими с нея бяха още някогашният зам.-министър на труда и обществената политика Димитър Димитров, предприемачът Михаил Методиев, притежателят на компания " Стара Загора 2007 " Венцислав Драганов, някогашният основен секретар на общественото министерство Иван Пенев и Росен Стефанов, който отговарял за контрола на ремонтните действия.
Обвинителният акт беше импортиран в съда през 2010 година, а в края на 2015 година Софийският градски съд (СГС) оправда всички подсъдими, като в претекстовете му се споделяше, че нито една експертиза не демонстрира ясно какъв брой пари са изхарчени, а прокуратурата е изготвила " немислима " правна структура.
Две години по-късно апелативният съд анулира оправдателните присъди и върна делото на прокуратурата като написа, че градският съд е употребявал пороците на обвинителния акт, с цел да оправдае подсъдимите, вместо да го върне на прокуратурата. Апелативните съдии също бяха безапелационни, че обвинителният акт не дава отговор на стандартите на какъвто и да е юридически акт, защото е " неразбираем, повърхностен, неясен, спорен и концептуално неосъществим ", само че това значи, че по него не може да се постанови каквато и да е присъда. Иначе апелативният съд беше стигнал до извод, че по делото има годни доказателства за действително породени вреди.
В идващите две години обаче прокуратурата не внесе нов обвинителен акт, а през 2019 година реши да приключи делото. Постановлението за преустановяване беше доказано от Софийски градски съд, само че по-късно апелативният съд го върна за ново изговаряне. Тогава пък градският съд реши да върне делото на прокуратурата. Последваха обаче тъжби на подсъдимите и апелативните съдии сложиха точка на проблема през 2021 година, като потвърдиха постановлението за преустановяване.
Три години по-късно Масларова е решила да заведе иск против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, като в молбата си написа, че делото против нея е траяло повече от 11 години, било е отразено необятно в медиите и тя е била подложена на неправдоподобен стрес, защото била злепоставена в обществото, положителното ѝ име е било опозорено, а политическата ѝ кариера внезапно е потърпевша. В нейна поддръжка показания са дали двама очевидци, сред които и някогашната шефка на кабинета ѝ. Тази свидетелка споделя, че обвиняването против Масларова било потрес за целия екип, само че най-много за някогашната министърка, " тъй като всичко каквото правила като министър, било получило доста висока оценка и от професионалната колегия, и от хората ". Масларова се тормозила от отношението на сътрудниците ѝ в Народното събрание и на професионалната общественост, хората се отдръпнали от нея, а в медиите нещата се интерпретирали друго, което ѝ основало отрицателен имидж.
В решението си съдът отбелязва дългата дълготрайност на процеса, както и това, че Масларова за пръв път била упрекната и то за заграбване на извънредно огромна сума, като за това закононарушение се плануват от 10 до 20 години затвор и конфискация на цялото имущество. Заради това пък са ѝ били наложени обезпечителни ограничения за над 5 години.
Съдът отбелязва още, че при започване на делото Масларова е била в трудоспособна възраст (60 години), а откакто постановлението за преустановяване е влезнало в действие, към този момент е била на 71 години. В решението си арбитър Кирил Петров напомня, че тя е имала дейна политическа активност като народен представител от Българска социалистическа партия, министър, ръководител на Комисията по труда и обществената политика, а обвиняването е било за закононарушение по работа.
" Когато противозаконното наказателно гонене е ориентирано против жител, заемащ висок професионален или политически пост, и е съчетано с необятно медийно отразяване на случая, то може да аргументи завършек на неговата кариера, утежняване на публичния статут, уединяване от нормалната обществена среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване ", написа съдията и прибавя, че в такива случаи разгласяването води до по-тежки последствия. След това той изяснява, че прокуратурата е длъжна да осведоми обществото за публично значими каузи, изключително за тези свързани с разходване на обществени средства, само че това води и до по-големи компенсации поради по-високия интензитет на засягане на положителното име на нелегално обвинявания.
В процеса против Масларова беше обществено оповестено и настояването за събаряне на имунитета ѝ от страна на основния прокурор. Тя е показала пред съда, че поради делото доста се влошило здравето ѝ, изгубила брачна половинка си и се упреквала за това, само че съгласно арбитър Петров не е потвърдено, че здравословните ѝ проблеми са свързани с процеса.
" Независимо, че не е открито настъпило психическо или физическо заболяване с дълготраен темперамент, е несъмнено, че отражението на воденото произвеждане е извънредно отрицателно по отношение на ищцата, която понастоящем е на възраст над 70 години, заради което този интервал е решителен, тъй като е унищожил освен опцията за възобновяване на политическата кариера, само че и всевъзможни благоприятни условия за развиване и удобна смяна ", се споделя в решението.
За да дефинира обективен размер на компенсацията, съдът е съобразил и практиката по сходни проблеми. Той отбелязва, че единствено преди дни Върховният касационен съд (ВКС) не е позволил до касационно обжалване делото, което някогашният зам.-министър на труда и обществената политика Димитър Димитров, който беше обвиняем дружно с Масларова, води против прокуратурата. Върховен касационен съд остави в действие решението на апелативния съд, с което прокуратурата е наказана да заплати на Димитров обезщетение от 50 000 лв. за неимуществени вреди от противозаконното обвиняване.
Съдия Петров написа, че взема това решение единствено за ориентир, с цел да реши, че за Масларова справедливото обезщетение е 61 000 лв. от поисканите от нея 100 000 лв.. Отделно съдът осъжда прокуратурата да заплати на Масларова 9600 лв. за имуществени вреди от хонорарите, които тя е платила на юристите си по време на процеса и още 2990 лв. за пропуснати изгоди от неизползваните 5000 лв., които е дала като парична гаранция по време на процеса против нея. Така общата сума, която прокуратурата би трябвало да заплати е над 73 000 лв..
Решението обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Преди пет години Емилия Масларова осъди и страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург да ѝ заплати обезщетение от 8000 евро за мнения на против нея, с които е била погазена презумпцията за невиновност. Ставаше дума за думи на прокурор Стелиана Кожухарова, която тогава беше представител на някогашния основен прокурор Борис Велчев.
Прочетете още
Това реши Софийският градски съд (СГС), където Масларова е завела иск против прокуратурата за 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от воденото против нея дело и над 12 000 лв. разходи по него.
Става дума за траялия над 11 години и преустановен най-после развой против Масларова за така наречен " златен ремонт " на Центъра за сложно обществено обслужване в Стара Загора за над 11 млн. лв.. Бившата министърка беше подсъдима за това, че е присвоила парите, като за улеснение е направила и длъжностно закононарушение. Подсъдими с нея бяха още някогашният зам.-министър на труда и обществената политика Димитър Димитров, предприемачът Михаил Методиев, притежателят на компания " Стара Загора 2007 " Венцислав Драганов, някогашният основен секретар на общественото министерство Иван Пенев и Росен Стефанов, който отговарял за контрола на ремонтните действия.
Обвинителният акт беше импортиран в съда през 2010 година, а в края на 2015 година Софийският градски съд (СГС) оправда всички подсъдими, като в претекстовете му се споделяше, че нито една експертиза не демонстрира ясно какъв брой пари са изхарчени, а прокуратурата е изготвила " немислима " правна структура.
Две години по-късно апелативният съд анулира оправдателните присъди и върна делото на прокуратурата като написа, че градският съд е употребявал пороците на обвинителния акт, с цел да оправдае подсъдимите, вместо да го върне на прокуратурата. Апелативните съдии също бяха безапелационни, че обвинителният акт не дава отговор на стандартите на какъвто и да е юридически акт, защото е " неразбираем, повърхностен, неясен, спорен и концептуално неосъществим ", само че това значи, че по него не може да се постанови каквато и да е присъда. Иначе апелативният съд беше стигнал до извод, че по делото има годни доказателства за действително породени вреди.
В идващите две години обаче прокуратурата не внесе нов обвинителен акт, а през 2019 година реши да приключи делото. Постановлението за преустановяване беше доказано от Софийски градски съд, само че по-късно апелативният съд го върна за ново изговаряне. Тогава пък градският съд реши да върне делото на прокуратурата. Последваха обаче тъжби на подсъдимите и апелативните съдии сложиха точка на проблема през 2021 година, като потвърдиха постановлението за преустановяване.
Три години по-късно Масларова е решила да заведе иск против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, като в молбата си написа, че делото против нея е траяло повече от 11 години, било е отразено необятно в медиите и тя е била подложена на неправдоподобен стрес, защото била злепоставена в обществото, положителното ѝ име е било опозорено, а политическата ѝ кариера внезапно е потърпевша. В нейна поддръжка показания са дали двама очевидци, сред които и някогашната шефка на кабинета ѝ. Тази свидетелка споделя, че обвиняването против Масларова било потрес за целия екип, само че най-много за някогашната министърка, " тъй като всичко каквото правила като министър, било получило доста висока оценка и от професионалната колегия, и от хората ". Масларова се тормозила от отношението на сътрудниците ѝ в Народното събрание и на професионалната общественост, хората се отдръпнали от нея, а в медиите нещата се интерпретирали друго, което ѝ основало отрицателен имидж.
В решението си съдът отбелязва дългата дълготрайност на процеса, както и това, че Масларова за пръв път била упрекната и то за заграбване на извънредно огромна сума, като за това закононарушение се плануват от 10 до 20 години затвор и конфискация на цялото имущество. Заради това пък са ѝ били наложени обезпечителни ограничения за над 5 години.
Съдът отбелязва още, че при започване на делото Масларова е била в трудоспособна възраст (60 години), а откакто постановлението за преустановяване е влезнало в действие, към този момент е била на 71 години. В решението си арбитър Кирил Петров напомня, че тя е имала дейна политическа активност като народен представител от Българска социалистическа партия, министър, ръководител на Комисията по труда и обществената политика, а обвиняването е било за закононарушение по работа.
" Когато противозаконното наказателно гонене е ориентирано против жител, заемащ висок професионален или политически пост, и е съчетано с необятно медийно отразяване на случая, то може да аргументи завършек на неговата кариера, утежняване на публичния статут, уединяване от нормалната обществена среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване ", написа съдията и прибавя, че в такива случаи разгласяването води до по-тежки последствия. След това той изяснява, че прокуратурата е длъжна да осведоми обществото за публично значими каузи, изключително за тези свързани с разходване на обществени средства, само че това води и до по-големи компенсации поради по-високия интензитет на засягане на положителното име на нелегално обвинявания.
В процеса против Масларова беше обществено оповестено и настояването за събаряне на имунитета ѝ от страна на основния прокурор. Тя е показала пред съда, че поради делото доста се влошило здравето ѝ, изгубила брачна половинка си и се упреквала за това, само че съгласно арбитър Петров не е потвърдено, че здравословните ѝ проблеми са свързани с процеса.
" Независимо, че не е открито настъпило психическо или физическо заболяване с дълготраен темперамент, е несъмнено, че отражението на воденото произвеждане е извънредно отрицателно по отношение на ищцата, която понастоящем е на възраст над 70 години, заради което този интервал е решителен, тъй като е унищожил освен опцията за възобновяване на политическата кариера, само че и всевъзможни благоприятни условия за развиване и удобна смяна ", се споделя в решението.
За да дефинира обективен размер на компенсацията, съдът е съобразил и практиката по сходни проблеми. Той отбелязва, че единствено преди дни Върховният касационен съд (ВКС) не е позволил до касационно обжалване делото, което някогашният зам.-министър на труда и обществената политика Димитър Димитров, който беше обвиняем дружно с Масларова, води против прокуратурата. Върховен касационен съд остави в действие решението на апелативния съд, с което прокуратурата е наказана да заплати на Димитров обезщетение от 50 000 лв. за неимуществени вреди от противозаконното обвиняване.
Съдия Петров написа, че взема това решение единствено за ориентир, с цел да реши, че за Масларова справедливото обезщетение е 61 000 лв. от поисканите от нея 100 000 лв.. Отделно съдът осъжда прокуратурата да заплати на Масларова 9600 лв. за имуществени вреди от хонорарите, които тя е платила на юристите си по време на процеса и още 2990 лв. за пропуснати изгоди от неизползваните 5000 лв., които е дала като парична гаранция по време на процеса против нея. Така общата сума, която прокуратурата би трябвало да заплати е над 73 000 лв..
Решението обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Преди пет години Емилия Масларова осъди и страната в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург да ѝ заплати обезщетение от 8000 евро за мнения на против нея, с които е била погазена презумпцията за невиновност. Ставаше дума за думи на прокурор Стелиана Кожухарова, която тогава беше представител на някогашния основен прокурор Борис Велчев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ