Прокуратурата е окончателно осъдена да плати обезщетения за общо 50

Прокуратурата е дефинитивно наказана да заплати компенсации за общо 50 000 лв. на прокурор Константин Сулев. Това реши Върховният касационен съд (ВКС), като усили с 15 000 лв. компенсацията на Сулев за породените му неимуществени вреди от нелегално обвиняване, заяви профилираният юридически уебсайт lex.bg.

Преди 6 години Сулев беше дефинитивно оневинен по дело за кражба на ток и сводничество, след което той пък заведе иск против прокуратурата за компенсации от общо 350 000 лв.. Първоначално Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати на Сулев 25 000 лв. за неимуществени вреди от противозаконните обвинявания и още 20 000 лв. за пропуснати изгоди. След това пък Софийският апелативен съд понижи компенсацията от противозаконното обвиняване на 15 000 лв., а делото стигна до Върховен касационен съд след тъжби и от двете страни.

С окончателното решение висшите съдии усилиха двойно – до 30 000 лв., компенсацията на Сулев за повдигнатите обвинявания, като остана в действие и това за 20 000 лв. от пропуснати изгоди.

Върховен касационен съд напомня множеството критерии, които съдилищата би трябвало да преценяват при установяване на справедливия размер на компенсациите, като продължителността на делата, разгласяването им в медиите, спецификите на специалността на потърпевшия и други В случая висшият съд отбелязва, че Сулев е прокурор и към него обществото има повишени условия за съблюдаване на законите, а разгласяването на такова дело рефлектира и върху опцията той да се завърне към специалността си заради провокираните отрицателни публични настройки. В решението си Върховен касационен съд отбелязва, че би трябвало да се реши и до каква степен едно дълготрайно отделяне от работа на прокурор може да докара до неспособност той да се върне към специалността си поради безпричинно провокираните отрицателни публични настройки.

Съдът регистрира, че при отстраняването му от служба, Сулев не е имал опция да погасява и потребителския си заем. Като регистрира, че апелативният съд е съобразил множеството от критериите за установяване на компенсацията, Върховен касационен съд отбелязва, че САС не ги е приложил в целокупност и не е взел поради всички условия. Например, висшият съд написа, че втората инстанция единствено официално е отчела, че двете обвинявания за сводничество и кражба на ток против Сулев не са били за тежки закононарушения.

„ В тази връзка съдът не е разискал типа и характера на съответните незаконни действия, за които е водено противозаконното наказателно преследване…т.е. и двете действия са мощно публично укорими от морално-етична позиция, изключително поради заеманата от ищеца магистратска служба на прокурор, още повече, че са били и обект на необятна медийна прокламация “, се споделя в решението.

Според висшите съдии, САС не е отчел и това, че при оправдаването на Сулев, в решаващите претекстове се споделя, че едното закононарушение е недоказано, а обвиняването за сводничество е било изначално несъставомерно, а точно то е било предмет на множеството изявления.

Освен това, съгласно Върховен касационен съд втората инстанция единствено е отбелязала, че директно преди да бъде упрекнат и отхвърлен, прокурор Сулев е бил нараснал в служба от районната в Специализираната прокуратура, само че не е могъл да встъпи и е останал без работа две години и половина, а преди този момент кариерата му е била във напредък.

„ След оправдаването му две години и половина по-късно ищецът е бил възобновен на остарялата му служба – прокурор в СРП, като по този метод освен е било прекъснато кариерното му развиване и в този нескончаем интервал от време той е бил лишен от опция за повишение на квалификацията си и въобще да упражнява специалността си, а и е бил подложен в процесуалното качество на обвинен и обвиняем – противоположното такова на реализираното от него като прокурор – по покачване и поддържане на държавното обвиняване “, написа още Върховен касационен съд, с цел да обоснове решението си, че справедливото обезщетение за вредите на Сулев от противозаконните обвинявания е 30 000 лв..

Наказателното дело против прокурора стартира през 2017 година и завърши за две години и половина, откакто той беше оневинен на три инстанции. Сулев беше упрекнат, че през есента на 2015 година е купил апартамент в столичния кв. „ Манастирски ливади “, където живеел с приятелката си и двете им деца. Прокуратурата твърдеше, че Сулев и непостоянен по делото човек инсталирали на електромера на прокурора спомагателен детайл, който успявал да понижи месечните индикатори за ток с над 80% и Сулев плащал занижени сметки повече от година и три месеца. Проблем пред доказване на обвиняването се оказаха пропуски в събирането на доказателствата, както и ненадеждният главен очевидец против подсъдимия – Евгени Хавальов. В окончателното решение на Върховния касационен съд се споделяше даже, че други доказателства, с изключение на показанията на този очевидец, не са събрани.

По отношение на обвиняването в сводничество, още в края на делото пред първата инстанция, наблюдаващият прокурор отхвърли да го поддържа и искаше условна присъда за Сулев единствено за обвиняването в кражба на ток. В хода на следствието жена споделила, че имала да връща пари на Сулев и той ѝ предложил да прави секс с трима негови другари, с цел да върне дълга си, заради което беше и упрекнат. Оказа се обаче, че дамата, на която в обвиняването се твърдеше, че е сводничел Сулев, не е в положение да дава показания поради тежка наркотична взаимозависимост, довела до доста стеснен умствен развой.

Пак обвиняване и отново оправдаване

Прокурор Константин Сулев беше оневинен на първа инстанция предходната година и по второ дело – за закононарушение по работа, обвързвано с това, че е обвинил търсения някогашен следовател Петьо Петров, с цел да направи услуга на някогашния основен прокурор Иван Гешев.

Делото завърши за 9 месеца на първа инстанция, а от привличането на Сулев като обвинен минаха две години. В присъдата си градският съд напомни, че магистратите не носят отговорност за техните служебни дейности при реализиране на правосъдната власт, в случай че осъщественото от тях не е съзнателно закононарушение от общ темперамент. Според съда Сулев нито е нарушил, нито не е извършил свои служебни отговорности за да набави полза и да аргументи щета.

Според обвиняването, на 30 май 2023 година Сулев привлякъл като обвинен Петьо Петров-Еврото за насила, без да има задоволително доказателства, както и че е постановил да бъде арестуван за 72 часа, като задачата му била да аргументи щета на Петров. Сулев беше упрекнат и за това, че на идващия ден безпричинно разпоредил наложително довеждане и последвало обвиняване за близкия до Петров – Кристиян Христов, като задачата му в тази ситуация била да набави полза на Иван Гешев. Непосредствено преди ареста, Христов беше оповестил, че ще дава конференция.

Първоначално делото против Сулев беше прекъснато в градския съд, откакто арбитър Аделина Иванова уточни, че описаните в обвинителния акт действия въобще не са закононарушения, а в съответния случай Сулев е работил като орган на власт, а не като длъжностно лице и по тази причина не може да е индивид на закононарушението по чл.282 от Наказателен кодекс.

Миналата година обаче Върховен касационен съд възобнови делото по искане на и.ф. основния прокурор, като изясни, че всички въпроси за това дали подсъдимият е осъществил действието като прокурор, има ли качеството на длъжностно лице, работи ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно състояние, какви са били служебните му отговорности и така нататък, са все по съществото на делото и подлежат на доказване.

Инфо: lex.bg