Прокълнати ръце на мумии предизвикват ужасяващи инциденти … Мнозина са чували

Прокълнати ръце на мумии провокират ужасяващи произшествия … Мнозина са чували за проклятието на египетските мумии, само че малко хора знаят, че избрани елементи от тялото на мумията, да вземем за пример ръцете, могат да носят свое настрана проклинание (Zona666.com). Темите за прокълнатите археологически артефакти са специфични и мистериозни. Сред тях е казусът с проклятието на отсечените ръце на мумиите. Най-известната жертва на проклятието на мумия е английският лорд Джордж Карнарвън. През ноември 1922 година, лордът дружно с археолога Хауърд Картър (Howard Carter) отваря известната гробница на фараона Тутанкамон. Шест месеца по-късно, на 5 април 1923 година, Карнарвън умира в Кайро от заболяване. Официалната версия е пневмония, а неофициалната – смъртоносна зараза.



Според трета версия – това е проклятието, което чака всеки, който се осмели да влезе в гробницата на Тутанкамон. Мистицизмът е прибавен към тази история с още една детайлност – когато младото куче на Карнарвън, което се намирало на хиляди километри от господаря си, в английския му палат, виело мощно и умира в същия час, в който умира и притежателя му. Популярният английски бизнесмен и човеколюбец сър Брус Инграм бил добър другар с Хауърд Картър. Веднъж, техни общи познати подарили на Инграм отсечена ръка от незнайна египетска мумия. Ръката била красиво украсена и превърната в преспапие. В ера, когато колекционерите държали човешки черепи вкъщи като екзотични сувенири, ръка на мумия на масата измежду документите не изненадвала никого. Инграм бил малко внимателен, когато схванал, че в гробницата, където била открита ръката, имало надпис: „ Той ще прокълне този, който движи тялото ми. В него ще влязат огън, вода и мор. ” Въпреки това, Инграм не изхвърлил ръката, а траял да я държи в кабинета си и да я употребява като преспапие. Малко по-късно, огромен пожар избухнал в къщата на Инграм. Той трябвало да похарчи доста пари, с цел да я възвърне. Щом къщата била възобновена, се случило доста извънредно наводняване за региона и къщата още веднъж претърпяла тежки вреди. След наводнението, Инграм си спомнил думите „ огън, вода и мор ще дойдат при него “. Той решил да не чака “чумата ” и унищожил прокълнатата ръка. В идващите години, в къщата на Инграм не се случили никакви произшествия и той живял без произшествия до 1963 година, надживявайки самия Картър с повече от две десетилетия. Много по-малко известна история е разказана от Грег Нюкирк (Greg Newkirk), притежател на Пътуващия музей на паранормалното и окултното “Traveling Museum of the Paranormal & Occult “. Веднъж, един мъж отишъл при него и му разказал, че в миналото баба му пътувала до платото Наска в Перу, като туристка. По някаква причина решила да вземе една изсушена ръка на перуанска мумия, която тя персонално откъснала. Тази ръка донесла доста неприятности на членовете на фамилията, а в къщата им почнали да се случват разнообразни паранормални неща. Четете още: Историята на Карол Комптън – шотландската бавачка – вещица Той разказал: “Баба ми отиде в Перу с вуйна ми. Тя взела ръката на мумията, когато били заведени на екскурзия до гробището Чаучила. По-късно същата вечер, към този момент в хотела, баба ми посочила вуйна своя “сувенир ”. Тя се ужасила при типа на останките от ръката, покрита с тъмна изсушена кожа.



Мумии на гробището Чаучила в Перу По-късно, вуйна убедила баба ми да се върне на гробището и да постави ръката на мястото й. Моята баба го направила, само че злото било към този момент пристигнало. Веднага след идването си от Перу, баба ми се болести от гъбички по ноктите. Ноктите й станаха жълти, а след това тъмнокафяви. Това се случи единствено на нея. Никой различен от тяхната туристическа група нямаше проблеми. В къщата стартира да се усеща нещо зло, в нея се засели тъмна същина. Можех да усетя физически по какъв начин въздухът се трансформира в стаите за един момент и непрекъснато усещах боязън. Кучетата ни безусловно полудяха. “ Тази страховита същина тероризира фамилията през идващите 30 години. През това време, членовете на фамилията страдали от нападенията на невидимото творение. То местело и криело предмети, развъртало кранове и газови клапани, чукало по стените, бутало и удряло хората. Самият повествовател бил нападан. Някаква мощ постоянно го избутвала от леглото или даже се опитвала да го души. Кучетата в стаята му постоянно виели от боязън. Единствено баба му виждала това творение. Според нея, тази същина приличала на полу човек, полу коза. Тази ужасяваща паранормална интензивност спряла, когато баба му умряла. Къщата незабавно станала спокойна, животните се успокоили, а чувствата за боязън и безпокойствие изчезнали.



Следващата история е разказана от свидетел на криптозоолога Брент Суонсър. Очевидецът разказал, че един път получил доста необикновен подарък от собствен другар – дребна изсушена ръка на мумия. Това бил доста чудноват сувенир. Ръката била украсена и превърната в пепелник – дребна купа била сложена в дланта на ръката. Приятелят му намерил този сувенир онлайн, на търг в eBay. Купил го по-скоро за развлечение, в сравнение с да плаши някой. Обявата гласяла, че ръката е от същинска мумия, само че не било известно дали това е ръката на човек или хуманоидна маймуна. Щом този сувенир се появил в къщата на разказвача, почнали да се случват странни неща. Само ден след появяването на ръката, мъжът намерил обичания си папагал да лежи мъртъв в дъното на клетката. Папагалът не бил болен и повода за гибелта му остава незнайна. Когато мъжът почнал да загася цигари в пепелника, намирал филтрите изхвърлени от него. Не можел да се откри никакво разумно пояснение. Тогава, той почнал все по-често да вижда мрачен, неразбираем контур. Силуетът се появявал във всеки мрачен ъгъл и изключително постоянно го забелязвал с периферното си зрение. Силуетът постоянно се появявал покрай ръката. Мъжът не го виждал, когато бил отвън къщата. Очевидецът забелязал, че всякога, когато види силуета става хладно, а температурата в стаята внезапно спада. Това към този момент било мъчно да се изясни просто с игра на въображението. Веднъж, когато поставил стъклена чаша до ръката, незнайна мощ внезапно я изхвърлила на пода и чашата се счупила. Друг път, картина паднала от стената без забележима причина и стъклото й се разрушило. В идващите дни, разказвачът почнал да усеща мощно статично напрежение покрай ръката. Веднъж се опитал да възпламени цигара, а пламъкът избухнал покрай устните му и го изгорил съществено. След тази преживелица, мъжът почнал да се пробва да се отърве от ръката-пепелник. Преместил я от масата в шкафа, само че след няколко дни я намерил още веднъж на масата. Преместил ръката в друга стая, а на идната заран тя се била върнала на същата маса (!). Всичко свършило, когато разказвачът най-сетне хвърлил ужасяващия “сувенир ” от канара в реката. Но, даже и тогава той очаквал, че ще се прибере у дома и тя още веднъж ще бъде на масата. За благополучие, ръката повече не се появила.