Доц. Киселова: Народното събрание е органът, който да пита КС за отговорността на президента
Производството пред Конституционен съд ще се ”върти ” може би месец, само че може и година. Единственото, което може да се каже, е, че Народното събрание е органът, който да сложи пред Конституционен съд въпроса за отговорността на президента.
Това сподели пред БНР доцент Наталия Киселова - учител по конституционно право в СУ, която дружно с проф. Пламен Киров - някогашен парламентарен арбитър разясниха настояването на Иван Гешев към Конституционен съд за пояснение на член 103 от Конституцията.
По на Киселова прокуратурата не може да предприеме нищо, до момента в който Конституционен съд не излезе с тълкувателно решение.
" Част от въпросите, които основният прокурор Иван Гешев задава към Конституционния съд, са ясни ". По думите ѝ нарушаването на Конституцията и държавната измяна са разнообразни неща. Тя цитира решение на Конституционен съд от 1995 година, че нарушаване може да бъде осъществено както с дейности, по този начин и вербално. " изясни още Киселова.
Тя уточни, че няма нищо, което да поражда огромно напрежение, става дума за естествена процедура в Конституционен съд и изрази очакване всичко да се случи по разпоредбите.
" Има съображение, защото текстът е много неразбираем. Неяснотата идва от това какво имаме поради под държавна измяна. Дали става дума за закононарушение срещу републиката - преди всичко това е измяната, държавна измяна. Конституцията борави с понятията " измяна " и " изменничество " в член 59, когато приказва за отбраната на отечеството, и счита, че измяната и измяната са тежки закононарушения, които се санкционират с цялата суровост на закона. Очевидно, че когато в член 103 се приказва за държавна измяна, се има поради точно закононарушението " държавна измяна ", съобщи проф. Киров.
Според него има потребност от доста съществено пояснение на Конституционния съд, което би трябвало да разграничи политическата отговорност на президента при осъществяването на неговите функционалности - по отношение на нарушаване на Конституцията, и вероятно осъществяването на закононарушение в качеството му на президент.
Това сподели пред БНР доцент Наталия Киселова - учител по конституционно право в СУ, която дружно с проф. Пламен Киров - някогашен парламентарен арбитър разясниха настояването на Иван Гешев към Конституционен съд за пояснение на член 103 от Конституцията.
По на Киселова прокуратурата не може да предприеме нищо, до момента в който Конституционен съд не излезе с тълкувателно решение.
" Част от въпросите, които основният прокурор Иван Гешев задава към Конституционния съд, са ясни ". По думите ѝ нарушаването на Конституцията и държавната измяна са разнообразни неща. Тя цитира решение на Конституционен съд от 1995 година, че нарушаване може да бъде осъществено както с дейности, по този начин и вербално. " изясни още Киселова.
Тя уточни, че няма нищо, което да поражда огромно напрежение, става дума за естествена процедура в Конституционен съд и изрази очакване всичко да се случи по разпоредбите.
" Има съображение, защото текстът е много неразбираем. Неяснотата идва от това какво имаме поради под държавна измяна. Дали става дума за закононарушение срещу републиката - преди всичко това е измяната, държавна измяна. Конституцията борави с понятията " измяна " и " изменничество " в член 59, когато приказва за отбраната на отечеството, и счита, че измяната и измяната са тежки закононарушения, които се санкционират с цялата суровост на закона. Очевидно, че когато в член 103 се приказва за държавна измяна, се има поради точно закононарушението " държавна измяна ", съобщи проф. Киров.
Според него има потребност от доста съществено пояснение на Конституционния съд, което би трябвало да разграничи политическата отговорност на президента при осъществяването на неговите функционалности - по отношение на нарушаване на Конституцията, и вероятно осъществяването на закононарушение в качеството му на президент.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ