Производителността на труда трябва да е сред основните фактори за

Производителността на труда би трябвало да е измежду главните фактори за установяване на минималната работна заплата (МРЗ) у нас. Така ще се основат предпоставки за предоставяне на преимущества за форми на възнаграждение, които в по-голяма степен да стимулират високопроизводителния труд. За задачата би трябвало да има подписване на национално съглашение за въвеждане на механизъм за договарянето на МРЗ и финален отвод от административното й установяване.

Също по този начин, определянето на минимални осигурителни приходи (МОД-ове) би трябвало да бъде прекъснато и в задоволително близка вероятност сменено с договаряне на минимални работни заплати по стопански действия. Определянето на спомагателните хонорари за прослужено време и професионален опит (така наречените „ класове “) би трябвало напълно да бъде трансферирано в областта на груповото договаряне.

Това разгласи ръководителят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на специфична кръгла маса, на която работодателската организация предложи нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на групово договаряне на продуктивността на труда.

Новият модел е основан на основата на създадения Модел за справедлива оценка на продуктивността на труда в границите на план BG05M9OP001-1.011 - 0002 „ Постигане на устойчива и качествена претовареност чрез възстановяване привлекателността на специалности със едва предложение на пазара на труда в основни за развиването на българската стопанска система сектори”. Според модела минималната работна заплата за страната няма да се дефинира от Министерски съвет, както е сега, а ще се договаря по специфичен механизъм, който ще е резултат на национално тристранно съглашение сред национално представителните синдикати и работодателските организации, дружно с страната.

Предлага се в близка вероятност и прекосяване към договаряне по стопански действия сред съответните представителни организации на работодателите и на служащите и чиновниците на отраслово / браншово ниво. Според специалистите на АИКБ, груповото договаряне на равнище стопански действия е доста по-адекватно на икономическите действителности и изключително на трендовете в динамичността на продуктивността на труда, защото трендът на продуктивността на национално ниво не подхожда на този при обособените стопански действия.

Според АИКБ сега, при определянето на минималната заплата не е стопански издържано, минималната заплата по браншове, сектори и стопански действия да се дефинира откакто е избрана минималната работна заплата за страната. Трябва да бъде тъкмо противоположното. Да се стартира с групово договаряне на минималните работни заплати на равнище стопански действия (съобразено с информацията от груповото договаряне на равнище обособени предприятия), а по-късно за минимална работна заплата за страната да се приема най-ниската стойност на контрактувана МРЗ за икономическа активност.

„ Ние сме подготвени да стартираме договарянето на минималните заплати по стопански действия, неотложно след премахването на минималните осигурителни приходи (или „ прагове”). Цялата процедура може да бъде вършена в границите на досегашната законодателна уредба на груповото договаряне на равнище бранш или отрасъл. “, съобщи ръководителят на АИКБ Васил Велев.

Той добави също по този начин, че „ положителното равнище на бипартитния обществен разговор е значимо конкурентно преимущество за съответното дружество, а общото равнище на развиването на индустриалните връзки е значим детайл на конкурентоспособността на националната стопанска система “.

Според АИКБ минималните осигурителни приходи съставляват само грижа за попълване на фондовете на публичното обезпечаване, до момента в който груповото договаряне на равнище стопански действия би било един почтен и справедлив метод за установяване на минималното заплащане на това ниво, изключително в тази ситуация, когато са взети поради динамичността на продуктивността на труда и трендът на инфлацията.

Заместник министър ръководителят и ръководител на НСТС Валери Симеонов уточни, че определянето на МРЗ е от значително значение за България. „ Безспорният плюс на съществуването на МРЗ е дисциплинирането на работодателите. Огромният минус обаче е, че тя се дефинира по административен метод. С по този начин настоящия модел по никакъв метод не се предизвиква продуктивността на труда и повишението на квалификацията и мотивацията на служащите и чиновниците. Не единствено това, само че и посредством административното увеличение на МРЗ принуждаваме най-малките компании да минават в сивия бранш, защото те би трябвало да усилват разноските си без това да е съобразено с продуктивността им и приходите, които реализират “, съобщи Валери Симеонов.

По думите на министъра на труда и обществената политика Бисер Петков е време да се потърси нов инструмент, който да замести към този момент остарелите минимални осигурителни прагове. „ Напълно поддържам концепцията минималната работна заплата да се дефинира по стопански действия в договаряния сред браншовите организации на работодатели и синдикати. “.

Сред предложенията на АИКБ е и въвеждане на практиките на договаряне на продуктивността на труда в груповото договаряне. Така ще се договарят ограничения за повишение на продуктивността на труда, постигането на които да бъде възнаградено с повишение на заплатите на служащите или с други придобивки, контрактувани с работодателите.

Участие в кръглата маса взеха заместител министър ръководителят на Р България и ръководител на НСТС Валери Симеонов, министърът на труда и обществената политика Бисер Петков, зам.-министърът на труда и обществената политика Султанка Петрова, президентът на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов, Йоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „ Подкрепа “, основният икономист на Института за пазарна стопанска система Десислава Николова, някогашния обществен министър Иван Нейков и представители на разнообразни браншови синдикални и работодателски организации.