Производители настояват да има данък „опрашване“ за земеделците
Производители упорстват да има налог „ опрашване “ за земеделците.
Такса или налог „ опрашване “ да заплащат земеделските производители на пчеларите. Затова упорстват производителите на мед у нас. Странният данък към този момент работи в по-големи страни и давал позитивни резултати.
Доцент Юлиян Станчев е потомствен пчелар. На процедура целият му живот е минал измежду кошерите. Има свои претекстове да прави единствено това. „ Пчелата с опрашване обезпечава 70%от храната на човечеството “, изясни ръководителят на Областен пчеларски съюз –Плевен.
Автор е на редица отчети и вносител на оферти, с които да усъвършенства обстановката в бранша. Последното му предложение към страната е да се вкара такса „ опрашване “ за земеделските производители. Подобна процедура имало в Съединени американски щати. „ Където от 100 години се заплаща опрашването. Пчеларите получават високи хонорари. Например, предходната година за опрашване на бадема, получават 175 $ на пчелно семейство за опрашване. А то продължава половин година. Кошери се движат от южни щати до Канада и приходът на пчеларя е доста висок “, изяснява той.
У нас, сходна процедура имало, само че е рядко срещана. „ Това сме предложили на пчеларите да търсят договорни връзки със земеделците, само че доста мъчно става това. Билките съществуват, с помощта на пчелите, само че пчеларите не получават нищо от билкопроизводителите “, прецизира Станчев.
Изминалата 2024 година е една от най-лошите за пчеларите, регистрират от сектора. „ Беше една бедствена година с ниски добиви. Редица пчелари се оплакват, че пчелите се топят, висока смъртност. Пчелите не излитаха и не могат да намират цъфтящи растения. Не можеха да изхвърчат даже щом няма нектар. И като се прибави ниската изкупна цена. У нас е най-много 4 лева Пчеларите са недоволни “, сподели той.
Цената от 4 лв. за кг била изкупна и на едро, до момента в който на дребно меда се продава даже тройно по-скъпо.
На този декор продължавал да стои и казуса с нерегламентираният импорт на мед, със подозрително качество.
„ Всъщност, този мед се внася от Китай и Украйна в цяла Европа.
И другите пчелари са обезпокоени, тъй като този мед е по-евтин. Изкуствено е изсушен от влажността на нектара, не се изчакват да бъде изсушен от самите пчели,
да бъде запечатан. А те го изваждат, сушат изкуствено и го оферират за мед “, прибавя Станчев.
Освен неналичието на ясни регламенти и качествено в бранша, пред пчеларите стои казуса и с потреблението на мед от българина. „ Консумациятя у нас на пчелен мед е доста по-ниска от Европа, даже от Гърция и Турция, където годишна консумация е повече от кг на човек, а у нас 400 гр. “, акцентира той.
Такса или налог „ опрашване “ да заплащат земеделските производители на пчеларите. Затова упорстват производителите на мед у нас. Странният данък към този момент работи в по-големи страни и давал позитивни резултати.
Доцент Юлиян Станчев е потомствен пчелар. На процедура целият му живот е минал измежду кошерите. Има свои претекстове да прави единствено това. „ Пчелата с опрашване обезпечава 70%от храната на човечеството “, изясни ръководителят на Областен пчеларски съюз –Плевен.
Автор е на редица отчети и вносител на оферти, с които да усъвършенства обстановката в бранша. Последното му предложение към страната е да се вкара такса „ опрашване “ за земеделските производители. Подобна процедура имало в Съединени американски щати. „ Където от 100 години се заплаща опрашването. Пчеларите получават високи хонорари. Например, предходната година за опрашване на бадема, получават 175 $ на пчелно семейство за опрашване. А то продължава половин година. Кошери се движат от южни щати до Канада и приходът на пчеларя е доста висок “, изяснява той.
У нас, сходна процедура имало, само че е рядко срещана. „ Това сме предложили на пчеларите да търсят договорни връзки със земеделците, само че доста мъчно става това. Билките съществуват, с помощта на пчелите, само че пчеларите не получават нищо от билкопроизводителите “, прецизира Станчев.
Изминалата 2024 година е една от най-лошите за пчеларите, регистрират от сектора. „ Беше една бедствена година с ниски добиви. Редица пчелари се оплакват, че пчелите се топят, висока смъртност. Пчелите не излитаха и не могат да намират цъфтящи растения. Не можеха да изхвърчат даже щом няма нектар. И като се прибави ниската изкупна цена. У нас е най-много 4 лева Пчеларите са недоволни “, сподели той.
Цената от 4 лв. за кг била изкупна и на едро, до момента в който на дребно меда се продава даже тройно по-скъпо.
На този декор продължавал да стои и казуса с нерегламентираният импорт на мед, със подозрително качество.
„ Всъщност, този мед се внася от Китай и Украйна в цяла Европа.
И другите пчелари са обезпокоени, тъй като този мед е по-евтин. Изкуствено е изсушен от влажността на нектара, не се изчакват да бъде изсушен от самите пчели,
да бъде запечатан. А те го изваждат, сушат изкуствено и го оферират за мед “, прибавя Станчев.
Освен неналичието на ясни регламенти и качествено в бранша, пред пчеларите стои казуса и с потреблението на мед от българина. „ Консумациятя у нас на пчелен мед е доста по-ниска от Европа, даже от Гърция и Турция, където годишна консумация е повече от кг на човек, а у нас 400 гр. “, акцентира той.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ