Производителите на череши очакват решение за държавните обезщетения
Производители на череши от сигнализират за съществени нередности при разпределението на държавните компенсации след пролетното измръзване на реколтата.
Въпреки че в доста градини вредите доближават над 90%, на огромна част от производителите са приети едвам към 10% от площите. Допълнително напрежение основават забавянията в изплащането и следващите инспекции от институциите.
Кюстендилският район, в който се намират едни от най-големите черешови масиви в страната, е изправен пред невиждана рецесия. Производителите регистрират съвсем цялостна загуба на реколтата, направени са съществени разноски за поддръжка, а държавната помощ се оказва освен незадоволителна, само че и постоянно незаслужено разпределена.
След като към този момент са завършили две инспекции на измръзналите площи, от Министерството на земеделието е разпоредена и трета, което ускорява опасенията измежду стопаните, че действителното погашение на средствата може да бъде отсрочено чак за след Нова година. Това би довело до съществени усложнения за мнозина, които така и така мъчно покриват настоящите разноски.
В региона на река черешопроизводителят Орлин Димитров сподели градина, която съгласно него е изцяло унищожена от измръзването, само че за обезщетение е утвърдена единствено част от площта.
„ Всички колеги тук сме със 100% протоколи за пропаднали площи. Това значи измръзване. Извършени бяха две инспекции – едната във фаза разцвет, другата – при завръз. Но от 200 декара ми признаха единствено 28. Какъв е критерият? “
, попита Димитров.
Друг производител добави:
„ Каквито и инспекции да вършат, те не са ефикасни. Имаме протоколи за 100% измръзване. Сега какво ще ревизираме? Нямаме ангажимент да се вършат инспекции на агротехническо положение. Не е проблем самата инспекция, а неналичието на логичност “.
Според производителите, при снимането на черешовите масиви е прилагана друга методология — част от площите са заснемани от близко, а други отдалеко. Помощ обаче се отпуска най-вече за тези, снимани от отдалеченост, което поражда съществени подозрения за обективността на оценките и ускорява чувството за неправда измежду стопаните.
В отговор на възходящото публично напрежение, Петър Кировски, шеф на дирекция „ Растениевъдство “ в Министерството на земеделието, съобщи:
„ Аз не си припомням до момента да е имало такова злополучие в цялата страна. Буквално всички области са наранени – над 300 хиляди декара. Плащанията постоянно се правят след приключване на всички събития “.
По думите му, с цел да бъде отпуснато обезщетение, е належащо да бъде публикуван протокол от междуведомствена комисия, както и да бъдат предоставени минимум три геореферирани фотоси за всяка обособена партида.
„ Тази инспекция, която предвиждаме да стане в околните две седмици, ще бъде последна. Там, където градините са в положително агротехническо положение, ще се изплатят 553 лв. на декар “,
, сподели Кировски.
Случаят още веднъж повдига въпроса за непрозрачността на процедурите по компенсиране в земеделието и акцентира нуждата от ясно написани, ефикасни и навременни механизми за поддръжка при естествени бедствия. Междувременно хиляди аграрни производители не престават да чакат обещаните средства — помощ, която рискува да дойде прекомерно късно, до момента в който новият сезон към този момент наближава и слага нови провокации пред бранша.
Въпреки че в доста градини вредите доближават над 90%, на огромна част от производителите са приети едвам към 10% от площите. Допълнително напрежение основават забавянията в изплащането и следващите инспекции от институциите.
Кюстендилският район, в който се намират едни от най-големите черешови масиви в страната, е изправен пред невиждана рецесия. Производителите регистрират съвсем цялостна загуба на реколтата, направени са съществени разноски за поддръжка, а държавната помощ се оказва освен незадоволителна, само че и постоянно незаслужено разпределена.
След като към този момент са завършили две инспекции на измръзналите площи, от Министерството на земеделието е разпоредена и трета, което ускорява опасенията измежду стопаните, че действителното погашение на средствата може да бъде отсрочено чак за след Нова година. Това би довело до съществени усложнения за мнозина, които така и така мъчно покриват настоящите разноски.
В региона на река черешопроизводителят Орлин Димитров сподели градина, която съгласно него е изцяло унищожена от измръзването, само че за обезщетение е утвърдена единствено част от площта.
„ Всички колеги тук сме със 100% протоколи за пропаднали площи. Това значи измръзване. Извършени бяха две инспекции – едната във фаза разцвет, другата – при завръз. Но от 200 декара ми признаха единствено 28. Какъв е критерият? “
, попита Димитров.
Друг производител добави:
„ Каквито и инспекции да вършат, те не са ефикасни. Имаме протоколи за 100% измръзване. Сега какво ще ревизираме? Нямаме ангажимент да се вършат инспекции на агротехническо положение. Не е проблем самата инспекция, а неналичието на логичност “.
Според производителите, при снимането на черешовите масиви е прилагана друга методология — част от площите са заснемани от близко, а други отдалеко. Помощ обаче се отпуска най-вече за тези, снимани от отдалеченост, което поражда съществени подозрения за обективността на оценките и ускорява чувството за неправда измежду стопаните.
В отговор на възходящото публично напрежение, Петър Кировски, шеф на дирекция „ Растениевъдство “ в Министерството на земеделието, съобщи:
„ Аз не си припомням до момента да е имало такова злополучие в цялата страна. Буквално всички области са наранени – над 300 хиляди декара. Плащанията постоянно се правят след приключване на всички събития “.
По думите му, с цел да бъде отпуснато обезщетение, е належащо да бъде публикуван протокол от междуведомствена комисия, както и да бъдат предоставени минимум три геореферирани фотоси за всяка обособена партида.
„ Тази инспекция, която предвиждаме да стане в околните две седмици, ще бъде последна. Там, където градините са в положително агротехническо положение, ще се изплатят 553 лв. на декар “,
, сподели Кировски.
Случаят още веднъж повдига въпроса за непрозрачността на процедурите по компенсиране в земеделието и акцентира нуждата от ясно написани, ефикасни и навременни механизми за поддръжка при естествени бедствия. Междувременно хиляди аграрни производители не престават да чакат обещаните средства — помощ, която рискува да дойде прекомерно късно, до момента в който новият сезон към този момент наближава и слага нови провокации пред бранша.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ