Производител на зеленчуци: Продавам домати за 80 стотинки, а в магазина струват 5 лева
Производител на зеленчуци: Продавам домати за 80 стотинки, а в магазина костват 5 лв.
Цените на храните в България не престават да порастват, само че малко хора се замислят какво стои зад крайната цена на продуктите в магазините. Пътят на един кг домати от равнищата до рафта в София
демонстрира комплицирана мрежа от прекупвачи, които оскъпяват стоката неведнъж, оповестява bTV.
Борислав Дамянов от село Струмяни, Благоевградско, отглежда зеленчуци в оранжерията си – домати, марули, лук и картофи. Грижата за доматите лишава седем месеца, само че когато Борислав ги продава, получава 80 стотинки за кг.
В същото време крайната цена стига и 4,99 лева
Оказва се, че до момента в който доматът измине 140 километра до София, той сменя собствеността си пет пъти – от производителя през няколко прекупвачи до магазина.
Дългата верига на доставка е главен фактор за високите цени на храните у нас.
Докато в други европейски страни фермерите сплотяват старания в кооперативи, които договарят непосредствено с веригите, в България това съвсем не се случва. Вместо това пътят на продукцията включва няколко медиатора:
Регионален прекупвач – купува дребни количества от разнообразни фермери
и ги препродава на по-голям търговец. Той пък се магизини и обезпечава нужните размери. „ Всеки по веригата прибавя надценка и в последна сметка плащаме доста повече “, споделя Борислав.
Докато в България цените на храните порастват, в страни като Полша, Гърция и Испания
те са по-достъпни. Основната разлика е в добре развитите кооперативи, които сплотяват фермерите и договарят непосредствено с комерсиалните вериги.
Бившият министър на земеделието Явор Гечев признава,
че неналичието на кооперативи в България основава условия за прекупвачи и усилва вноса. „ Малките производители просто нямат късмет да влязат непосредствено в магазините, тъй като нямат огромни количества. В България няма коопериране, няма съответна политика “, разяснява той.
Още един проблем в бранша е обвързван с отчетността.
Фермерите са принудени да издават фиктивни фактури за продукция, която не съществува, с цел да получат дотации. Според Борислав Дамянов за един декар домати той би трябвало да потвърди продажба на 17 200 кг продукция – количество, което е мъчно постижимо.
В допълнение, неналичието на държавна поддръжка за напояването и усложнената администрация
затрудняват още повече земеделците. „ Държавата не ни оказва помощ. Напротив – инспекциите единствено ни пречат. Наскоро БАБХ откри, че имам котка във фермата и това е проблем. А мишките не са проблем? “, възмущава се Борислав.
Българските управляващи разискват механизми за надзор на цените,
само че съгласно фермерите това няма да докара до по-евтини артикули. „ Цените няма да паднат, тъй като производителите понижават. Ако стане война като в Украйна, ние ще се избием за храна – не произвеждаме нищо “, предизвестява Борислав.
Докато страната не сътвори условия за развиване на земеделието и коопериране на фермерите, цените в магазините ще продължат да порастват, а българските производители ще изчезват.
Цените на храните в България не престават да порастват, само че малко хора се замислят какво стои зад крайната цена на продуктите в магазините. Пътят на един кг домати от равнищата до рафта в София
демонстрира комплицирана мрежа от прекупвачи, които оскъпяват стоката неведнъж, оповестява bTV.
Борислав Дамянов от село Струмяни, Благоевградско, отглежда зеленчуци в оранжерията си – домати, марули, лук и картофи. Грижата за доматите лишава седем месеца, само че когато Борислав ги продава, получава 80 стотинки за кг.
В същото време крайната цена стига и 4,99 лева
Оказва се, че до момента в който доматът измине 140 километра до София, той сменя собствеността си пет пъти – от производителя през няколко прекупвачи до магазина.
Дългата верига на доставка е главен фактор за високите цени на храните у нас.
Докато в други европейски страни фермерите сплотяват старания в кооперативи, които договарят непосредствено с веригите, в България това съвсем не се случва. Вместо това пътят на продукцията включва няколко медиатора:
Регионален прекупвач – купува дребни количества от разнообразни фермери
и ги препродава на по-голям търговец. Той пък се магизини и обезпечава нужните размери. „ Всеки по веригата прибавя надценка и в последна сметка плащаме доста повече “, споделя Борислав.
Докато в България цените на храните порастват, в страни като Полша, Гърция и Испания
те са по-достъпни. Основната разлика е в добре развитите кооперативи, които сплотяват фермерите и договарят непосредствено с комерсиалните вериги.
Бившият министър на земеделието Явор Гечев признава,
че неналичието на кооперативи в България основава условия за прекупвачи и усилва вноса. „ Малките производители просто нямат късмет да влязат непосредствено в магазините, тъй като нямат огромни количества. В България няма коопериране, няма съответна политика “, разяснява той.
Още един проблем в бранша е обвързван с отчетността.
Фермерите са принудени да издават фиктивни фактури за продукция, която не съществува, с цел да получат дотации. Според Борислав Дамянов за един декар домати той би трябвало да потвърди продажба на 17 200 кг продукция – количество, което е мъчно постижимо.
В допълнение, неналичието на държавна поддръжка за напояването и усложнената администрация
затрудняват още повече земеделците. „ Държавата не ни оказва помощ. Напротив – инспекциите единствено ни пречат. Наскоро БАБХ откри, че имам котка във фермата и това е проблем. А мишките не са проблем? “, възмущава се Борислав.
Българските управляващи разискват механизми за надзор на цените,
само че съгласно фермерите това няма да докара до по-евтини артикули. „ Цените няма да паднат, тъй като производителите понижават. Ако стане война като в Украйна, ние ще се избием за храна – не произвеждаме нищо “, предизвестява Борислав.
Докато страната не сътвори условия за развиване на земеделието и коопериране на фермерите, цените в магазините ще продължат да порастват, а българските производители ще изчезват.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




