Някога нелегален, този японски алкохол се завръща
Произвежданите в Япония уиски, саке и бира са известни в целия свят.
Но един бар в Токио се пробва да върне на локалните поданици и посетителите усета на добуроку - една от най-старите и спорни питиета в японската история.
Пивоварната Heiwa Doburoku Kabutocho се намира в квартал Нихомбаши в източната част на Токио. По време на интервала Едо (1603-1868 г.) в този регион кипи раздвижване, защото лодки придвижват саке.
С оглед на това пивоварната Heiwa Shuzou, която от 1928 година създава саке в префектура Вакаяма, взема решение да открие този необичаен профилиран бар добуроку в един от влиятелните квартали на града.
Преди да се впуснете в бара, с цел да опитате чаша, ето какво би трябвало да знаете за този исторически, спорен чай.
Какво тъкмо съставлява добуроку?
Историята на добуроку е толкоз мътна, колкото и самата напитка.
Често се счита, че е основоположник на днешното саке; неслучайно йероглифите, съставящи думата, 濁酒, значат „ мътна “ или нерафинирана напитка. За да се разграничи този тип мътна японска алкохолна напитка от вездесъщото и транспарантно саке, съществуват две разнообразни, въпреки и леко подвеждащи категории: seishu (清酒), или транспарантно саке, и добуроку (濁酒).
What is Doburoku and why is it gaining popularity despite its illegal past in Japan?
— Travel Tomorrow (@TravelTomorrowX)
Следователно сакето и добуроку имат една съществена разлика в съответните си производства.
При типичното саке се изисква закваска от дрожди, наречена шубо, и прибавяне на три съществени съставки - задушен ориз, куджи (плесенясала оризова гъба) и вода - в продължение на няколко дни.
При производството на добуроку обаче всички те се слагат по едно и също време със закваската, което води до относително препълване на получената примес със захари. След това захарите стартират да разграждат дрождите, което стопира ферментацията доста по-рано. В последна сметка остава по-сладка течност с доста по-ниско наличие на алкохол, публично известна като добуроку.
Защо добуроку се счита за спорна?
Добуроку съществува съвсем през цялото време на развъждането на ориз в Япония. Той е бил желана напитка както за фермерите, по този начин и за шинтоистките свещеници. Със относително елементарна рецепта - т.е. мятане на всичко едновременно в пословичния тигел - добуроку е била постоянно срещана в цялата провинция.
Откритата процедура на домашно подготвяне на бира продължава с цялостна мощ в продължение на епохи.
Според Уцуномия Хитоши, шеф на Японската асоциация на производителите на саке и шочу (JSS), през 1855 година единствено в Едо (днешно Токио) е имало 459 производители на doburoku.
Въпреки това вследствие на края на интервала Едо (1603 година - 1868 г.) всички феодали са принудени да изоставят районните си владения в името на централизираното държавно управление Мейджи, основано в новата столица Токио. В резултат на смяната на ръководството на 180 градуса се появяват мощно структурирани институции, в това число овластен и регламентиран орган за събиране на налози.
Осъзнавайки, че лицензираните пивоварни и дестилерии са жизненоважен източник на приходи за новото държавно управление, стартират да се подхващат ограничения за ограничение на домашното пивоварство.
Уцуномия споделя, че през 1880 година стартира да се лимитира количеството на домашно приготвения алкохол, а през 1882 година е въведена система за лицензиране. След това, през 1896 година, е натрапен налог върху всички типове домашно приготвени алкохолни питиета, като кулминационната точка е цялостната възбрана на домашно приготвените алкохолни питиета през 1899 година
По създание всички създадени от този момент добуроку стартират да се назовават mitsuzoushu (密造酒), „ скрито създаден алкохол “ или луна.
Въпреки това, даже по време на тази възбрана, добуроку към момента може да се откри в Япония. Показателно е, че шинтоистките светилища са могли да продължат да употребяват напитката за ритуали. След Втората международна война, заради дефицит на саке, известна опция е корейската напитка makgeolli, нефилтриран братовчед на добуроку, изработен от ориз, пшеница, малц и вода.
Въпреки обстоятелството, че домашното подготвяне на уиски към момента е нелегално, през 2003 година японското държавно управление позволява на гостилници и заведения за хранене в специфични зони за дерегулация, най-вече в райони, където икономическият напредък е в застой, да продават добуроку с комерсиална цел.
Към 2021 година в страната има 193 заведения, които имат позволение да продават добуроку.
Състоянието на добуроку през днешния ден
Откритото през 2015 година саке Hotaru в Токио е първото законно място, което предлага добуроку в японската столица. Но притежателите на бара започнаха да го продават на обществеността едвам в края на 2016 година
Оттогава насам се появиха още благоприятни условия. Най-значимо е, че през юни 2022 година упоменатата към този момент пивоварна Heiwa Doburoku Kabutocho отвори бар покрай Нихомбаши.
Норимаса Ямамото, президент на Heiwa Shuzo, пресмята, че половината от посетителите на бара са от чужбина.
„ Често получаваме въпроси за разликата сред саке и добуроку, какъв брой дни са нужни за приготвянето му и по какъв начин се създава “ , споделя той за посетителите на бара.
В допълнение към добуроку се оферират лични етикети на саке и бира на пивоварната. Имайте поради обаче, че в случай че желаете да поръчате нещо, пивоварната не приема пари в брой.
Вкусът е натоварен, като пробвалите го съпоставят както със сирене чедър, по този начин и с нони - полинезийски плод с неповторим усет.
Пътниците, които не могат да стигнат до Япония, могат да опитат doboruku по-близо до дома си. В Бруклин Kato Sake Works продава дребни количества от напитката.
Собственичката Шинобу Като обаче споделя, че „ подтекстът не съществува тук “, защото е по-малко евентуално американците да са чували за добуроку.
„ С изключение на няколко магазина за саке, които са доста осведомени и се интересуват от нашето добуроку, множеството продажби са в чешмата, както за бутилки, по този начин и за пиянство на чаша “ , споделя Като.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Но един бар в Токио се пробва да върне на локалните поданици и посетителите усета на добуроку - една от най-старите и спорни питиета в японската история.
Пивоварната Heiwa Doburoku Kabutocho се намира в квартал Нихомбаши в източната част на Токио. По време на интервала Едо (1603-1868 г.) в този регион кипи раздвижване, защото лодки придвижват саке.
С оглед на това пивоварната Heiwa Shuzou, която от 1928 година създава саке в префектура Вакаяма, взема решение да открие този необичаен профилиран бар добуроку в един от влиятелните квартали на града.
Преди да се впуснете в бара, с цел да опитате чаша, ето какво би трябвало да знаете за този исторически, спорен чай.
Какво тъкмо съставлява добуроку?
Историята на добуроку е толкоз мътна, колкото и самата напитка.
Често се счита, че е основоположник на днешното саке; неслучайно йероглифите, съставящи думата, 濁酒, значат „ мътна “ или нерафинирана напитка. За да се разграничи този тип мътна японска алкохолна напитка от вездесъщото и транспарантно саке, съществуват две разнообразни, въпреки и леко подвеждащи категории: seishu (清酒), или транспарантно саке, и добуроку (濁酒).
What is Doburoku and why is it gaining popularity despite its illegal past in Japan?
— Travel Tomorrow (@TravelTomorrowX)
Следователно сакето и добуроку имат една съществена разлика в съответните си производства.
При типичното саке се изисква закваска от дрожди, наречена шубо, и прибавяне на три съществени съставки - задушен ориз, куджи (плесенясала оризова гъба) и вода - в продължение на няколко дни.
При производството на добуроку обаче всички те се слагат по едно и също време със закваската, което води до относително препълване на получената примес със захари. След това захарите стартират да разграждат дрождите, което стопира ферментацията доста по-рано. В последна сметка остава по-сладка течност с доста по-ниско наличие на алкохол, публично известна като добуроку.
Защо добуроку се счита за спорна?
Добуроку съществува съвсем през цялото време на развъждането на ориз в Япония. Той е бил желана напитка както за фермерите, по този начин и за шинтоистките свещеници. Със относително елементарна рецепта - т.е. мятане на всичко едновременно в пословичния тигел - добуроку е била постоянно срещана в цялата провинция.
Откритата процедура на домашно подготвяне на бира продължава с цялостна мощ в продължение на епохи.
Според Уцуномия Хитоши, шеф на Японската асоциация на производителите на саке и шочу (JSS), през 1855 година единствено в Едо (днешно Токио) е имало 459 производители на doburoku.
Въпреки това вследствие на края на интервала Едо (1603 година - 1868 г.) всички феодали са принудени да изоставят районните си владения в името на централизираното държавно управление Мейджи, основано в новата столица Токио. В резултат на смяната на ръководството на 180 градуса се появяват мощно структурирани институции, в това число овластен и регламентиран орган за събиране на налози.
Осъзнавайки, че лицензираните пивоварни и дестилерии са жизненоважен източник на приходи за новото държавно управление, стартират да се подхващат ограничения за ограничение на домашното пивоварство.
Уцуномия споделя, че през 1880 година стартира да се лимитира количеството на домашно приготвения алкохол, а през 1882 година е въведена система за лицензиране. След това, през 1896 година, е натрапен налог върху всички типове домашно приготвени алкохолни питиета, като кулминационната точка е цялостната възбрана на домашно приготвените алкохолни питиета през 1899 година
По създание всички създадени от този момент добуроку стартират да се назовават mitsuzoushu (密造酒), „ скрито създаден алкохол “ или луна.
Въпреки това, даже по време на тази възбрана, добуроку към момента може да се откри в Япония. Показателно е, че шинтоистките светилища са могли да продължат да употребяват напитката за ритуали. След Втората международна война, заради дефицит на саке, известна опция е корейската напитка makgeolli, нефилтриран братовчед на добуроку, изработен от ориз, пшеница, малц и вода.
Въпреки обстоятелството, че домашното подготвяне на уиски към момента е нелегално, през 2003 година японското държавно управление позволява на гостилници и заведения за хранене в специфични зони за дерегулация, най-вече в райони, където икономическият напредък е в застой, да продават добуроку с комерсиална цел.
Към 2021 година в страната има 193 заведения, които имат позволение да продават добуроку.
Състоянието на добуроку през днешния ден
Откритото през 2015 година саке Hotaru в Токио е първото законно място, което предлага добуроку в японската столица. Но притежателите на бара започнаха да го продават на обществеността едвам в края на 2016 година
Оттогава насам се появиха още благоприятни условия. Най-значимо е, че през юни 2022 година упоменатата към този момент пивоварна Heiwa Doburoku Kabutocho отвори бар покрай Нихомбаши.
Норимаса Ямамото, президент на Heiwa Shuzo, пресмята, че половината от посетителите на бара са от чужбина.
„ Често получаваме въпроси за разликата сред саке и добуроку, какъв брой дни са нужни за приготвянето му и по какъв начин се създава “ , споделя той за посетителите на бара.
В допълнение към добуроку се оферират лични етикети на саке и бира на пивоварната. Имайте поради обаче, че в случай че желаете да поръчате нещо, пивоварната не приема пари в брой.
Вкусът е натоварен, като пробвалите го съпоставят както със сирене чедър, по този начин и с нони - полинезийски плод с неповторим усет.
Пътниците, които не могат да стигнат до Япония, могат да опитат doboruku по-близо до дома си. В Бруклин Kato Sake Works продава дребни количества от напитката.
Собственичката Шинобу Като обаче споделя, че „ подтекстът не съществува тук “, защото е по-малко евентуално американците да са чували за добуроку.
„ С изключение на няколко магазина за саке, които са доста осведомени и се интересуват от нашето добуроку, множеството продажби са в чешмата, както за бутилки, по този начин и за пиянство на чаша “ , споделя Като.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ