Произходът на Вселената винаги е бил предмет на увлекателни и

Произходът на Вселената постоянно е бил предмет на увлекателни и комплицирани разногласия сред учените. С течение на годините се обрисуваха две преобладаващи теории: теорията за Големия гърмеж и теорията за Големия отскок. Нови проучвания обаче наподобява слагат под въпрос жизнеспособността на последната, откривайки нова вероятност за нашия генезис и еволюцията на Вселената.

Теорията за Големия гърмеж е най-широко признатата доктрина за произхода на Вселената. Според тази доктрина Вселената е почнала като извънредно гореща и плътна точка, постоянно наричана „ сингулярност “, преди към 13,8 милиарда години. По към момента незнайни аргументи тази сингулярност стартира да се уголемява в развой, прочут като инфлация.

С разширението на Вселената тя се охлажда, което разрешава образуването на субатомни частици, а по-късно и на атоми. Впоследствие, накратко, тези атоми се групират, с цел да образуват звезди и галактики. Непрекъснатото разширение на Вселената и космологичният микровълнов декор, който е ехтене от Големия гърмеж, са доказателство за тази доктрина.

Теорията за Големия отскок предлага опция на сингулярността на Големия гърмеж. Според нея актуалната Вселена е последната от поредност вселени, всяка от които се свива до дребен размер и по-късно още веднъж се уголемява. Това стесняване и разширение образува по този начин нареченият „ отскок “.

В някои модели на една скачаща Вселена този цикъл се повтаря безпределно. Идеята на тази доктрина е да се решат някои от проблемите, свързани със сингулярността на Големия гърмеж, по-специално нарушаването на законите на елементарната физика.

Важно е обаче да се означи, че теорията за отскачащата Вселена (от Големия отскок) към момента е необятно дискутирана, за разлика от теорията за Големия гърмеж. Неотдавна две без значение оповестени проучвания оспориха тази концепция, като вместо това акцентираха, че разширението и свиването на Вселената е могло да се случи единствено един път. Едното е оповестено в Physical Review Letters, а другото – в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics.

Аномалиите в галактическия микровълнов декор

Първото проучване се концентрира върху съответен аспект на теорията за отскачащата Вселена, позната като контурна квантова космология (loop quantum cosmology – LQC). LQC предвижда избрани аномалии в космологичния разпръснат декор, светлинното ехтене на към момента младата Вселена, които би трябвало да се следят, в случай че нашата Вселена е артикул на отскока.

LQC заобикаля сингулярностите, които са проблематични, защото физиката и математиката не работят, когато се ползват към безпределно дребна точка. LQC разчита на моста сред класическата физика и квантовата механика, прочут като контурна квантова гравитация, който постулира, че силата на гравитацията се изчерпва на доста дребни дистанции, вместо да нараства до безконечност.

Въпреки това, когато откривателите съпоставят предсказанията на LQC с действителните данни за галактическия микровълнов декор от 2009 до 2013 година, предоставени от галактическата обсерватория „ Планк “, те не откриват осезаеми признаци на тези аномалии. Това допуска, че моделите на отскачащата Вселена, които разчитат на LQC, с цел да обяснят аномалиите в галактическия микровълнов декор, могат да бъдат отхвърлени.

Твърде доста насъбран безпорядък

Въпреки тези открития въпросът за произхода на Вселената остава открит. Привържениците на Големия гърмеж настояват, че тя е имала начало, само че това оставя открит въпроса за неразбираемата сингулярност, от която е почнало всичко. От друга страна, теориите на цикличните космологии допускат, че Вселената е безсмъртна и минава през безкрайни прераждания.

Истински цикличната галактика няма начало и край. Тя се състои от поредност от отскоци, които минават през безконечен брой цикли и не престават до безконечност. И защото една сходна галактика няма начало, няма Голям гърмеж или сингулярност.

Но съгласно физика Уилям Кини от университета в Бъфало, съавтор на второто проучване, има една спънка, която стои на пътя на теорията за постоянно цикличната Вселена. Това е ентропията, която се натрупва при всеки отскок на Вселената. Често обсъждана като количеството на безпорядъка в дадена система, ентропията е обвързвана с количеството използваема сила в системата: колкото по-висока е ентропията, толкоз по-малко сила е разполагаем.

Ако се върнем обратно във времето до началото на Вселената, тази концепция допуска в действителност безпределно малко количество ентропия, само че ентропията действително съществува и това накланя везните към теорията за Големия гърмеж.

Затова откривателите изследват последствията от това нарастване на ентропията в една циклична Вселена. Те стигнаха до заключението, че въпреки цикличната галактика да може да заобиколи казуса с ентропията, като се уголемява мощно при всеки цикъл, даже единствено това решение подсигурява, че вселената не е безсмъртна. С други думи, даже във Вселена, която претърпява циклични скокове, би трябвало да има сингулярност, която да задвижи всичко за първи път. Това поддържа концепцията, че Вселената евентуално е имала начало, което е в сходство с теорията за Големия гърмеж и опонира на концепцията за постоянно отскачаща Вселена.

Въпреки че дебатът за произхода на Вселената надалеч не е завършил, новото проучване дава някои забавни хрумвания и оспорва някои съществуващи теории. Те не потвърждават дефинитивно, че теорията за отскачащата галактика е неправилна, само че акцентират проблемите с някои версии на тази доктрина. Ето за какво откривателите не престават да изследват тези въпроси в търсене на истината за произхода на Вселената и нейната еволюция.

Навярно спомагателна информация на тази тематика ще даде препоръчаният неотдавна нов способ за премерване разширението на Вселената.