Ихтозавърът е най-големият известен обитател на океана
Произходът на индивида, в случай че имаме вяра на еволюцията на Дарвин, е почнал някъде от океаните, когато избрани типове са решили да създадат идната стъпка и да изоставен водата. Хилядолетия по-късно стигаме до заключението, че даже и да се опитаме да проследим историята на типовете в океаните, задачата ще отнеме доста време и още повече финанси. Според някои източници, броят на познати типове в океана и въобще във всички водоеми, може да бъде от едвам 5%. Едно обаче е несъмнено, имаме визия до този миг, кое е най-голямото творение, което в миналото е покорявало дълбините. Логично е да се досетим, че същото датира от времето на динозаврите.
Точно като тези колоси, то също умира с смяната на климата и активирането на един естествен прелом. Въпросното влечуго носи името ихтиозавър. Може да премине дължината от 15 метра, като умерено може да се конкурира с някои косатки. Първите скелети на това животно са открити преди повече от 250 години и са видяни покрай крайбрежията на Англия, както и в северните елементи на Германия. С появяването на динозаврите и направените проучвания там, учените не са имали никакви проблеми да схванат на какво тъкмо са се натъкнали в този миг. Разбира се, не са разкрили добре съхранен скелет, а единствено череп, който е с дължина от 2.4 метра.
По-забавното е, че въпросното страшилище е намерено в планините на Невада, което би трябвало да ни подсказва, че Северна Америка е била континент под вода за доста дълго време. Останалата конструкция и следи били сходни на тези на делфина, само че с тази разлика, че челюстите били доста по-сериозни.
За огромна наслада по-късно е открит още един скелет, който пази и гръбначния дирек. При направенето проучване излиза наяве, че този жител е бил стопанин на водата преди повече от 246 милиона години, а с помощта на големия фосил, ерата на динозаврите стартира да става все по-лесна за различаване. С откриването на този жител идват и въпросите – какво го е предиздвикало да еволюира дотам и да се развие по този метод.
Този въпрос също има отговор, само че той идва след няколко години в проучвания. Ихтозавърът има доста съществени прилики с кита, само че те завършват с това. Смята се, че и двете животни са плод на еволюция от морски жители, които за първи път са излезли на сушата, само че по някаква причина по-късно се връщат назад и не престават да развиват тялото си до степен, в която да бъдат наложения и атакуващ тип. По-интересното е, че тези пропорции са достигнати с доста висока скорост, за разлика от всички останали в океана – най-малко известните такива, тъй като на този стадий това е най-голямото намерено създание, а е допустимо да има и други. Когато конкуренцията във водата се редуцира, за почти 3 милиона години, ихтозаврите към този момент са почнали да се постановат като колосите и няма кой да им се опре.
Еволюцията ни споделя и какъв брой време е било належащо на китовете, с цел да доближат същите размери – почти 45 милиона години.
И дано не се залъгваме, храната също изиграва огромна роля и тъкмо затова учените вършат реорганизация на хранителната верига от същия интервал. Преди 252 милиона години с измирането на пермтриасите, планетата остава с към 5% от живота, който в миналото е бил прочут. Серията от катаклизми оказва помощ за избиването на съвсем всички типове. При неналичието на каквато и да е храна, различен тип получава правото да се развива – мекотелите. Именно те са получили опцията да основат тъкмо такива левиатани.
По-интересното е, че китовете и доста други огромни бозайници се хранят с микроорганизми като планктон, а този принцип най-вероятно е открит от ихтозаврите, които би трябвало да се считат като прародителите на кита. Разбира се, въпросните организми в предишното са били храна на различен тип организми, които бързо заместили по-скромното меню, с цел да се стигне до такива впечатляващи размери. Единственият вид да се доближи до нещо толкоз впечатляващо е, че първо въпросните рекордьори не са имали толкоз доста съперници във водата – размерите им освен ги заплащат и прогонват, само че и разрешават да бъдат водачи в океана. С какво тъкмо тази информация ни оказва помощ?
С установяването на типовете от предишното, множеството откриватели ще имат доста детайлна информация по отношение на стъпките и настъпилите промени в жителите през днешния ден. Това е едната позитивна страна, а малко по-късно ще открием, че аудиторията има автоматизирано и цялостната независимост да открие спомагателните отговори като да вземем за пример: какво ще се случи с другите типове в идващите години и какво можем да чакаме от наследниците? В този случай приказваме за китовете като наследници, само че в случай че имаме добър модел, с лекост можем да открием и идващите
