Да трансформираме системата
Програмна декларация на Горско стопанство на БСП-София за съвещанието на 50-ия конгрес на Българска социалистическа партия на 11 февруари 2023 година, призната на негово съвещание, извършено на 7 февруари 2023 година
Градски съвет на БСП-София
7 февруари, 2023
„ Системата ни убива “! Този зов се чува все по-често от лишаваните от бъдеще, преживяващите под „ чертата на беднотия “, смазваните от непостижимите цени и отговорности. От тези, които заплащат сметката на всички изменничества. От огромното болшинство български жители. Системата – това е българският капитализъм – по наложителност от периферен тип; системата, която към този момент три десетилетия на думи и с стратегии „ догонва “ проспериращите, а на процедура води до все по-голямо закъснение.
Наложителна е не „ смяна “, а революционна промяна! Ние, българските социалисти, призоваваме всички леви хора за уверено опълчване против системата на големите неравенства, на безогледната употреба, на отчуждението и експанзията.
Нашата идея е взаимност и правдивост, независимост и тъждество! Нашата цел е премахването на всички форми на подтисничество, дискриминация, употреба и обществено изключване. За общественост, неподвластна на патриархалните и расистки постулати, на логиката на капиталистическите рационалности.
Светът днес
Капитализмът се нуждае от нов прочит, който да осъвремени социалистическата тактика. Формират се нови стопански, политически и обществени процеси и феномени, които изискват осмисляне и най-много ориентиране към ползите на болшинството, на човешкото, на публичното. На сцената излизат обществени пластове и мрежи, основани от нови индустриални връзки, непознати в предишното функции на огромни публични групи в актуалния социално-икономически развой.
Модерните технологии, автоматизацията на производството и опциите на глобализацията предложиха на човечеството неповторим исторически късмет – да изпрати в историята тежкия физически труд, да ликвидира глада, бедността и епидемиите, да се оправи с заболявания, които в предишното се смятаха за нелечими. Капиталистическата глобализация обаче се изроди в големи неравенства, в заграбване на облагите от неколцина свръхбогати страни и персони, в систематична корупция и в последна сметка – в налагане на един експлоататорски и гибелен „ международен ред ”, който през днешния ден агонизира и се избавя с експанзия.
Неолибералният капитализъм пристигна с концепцията за окончателност – за „ края на историята “ по Фукуяма. Той анулира съществени демократични права на хората в развития свят, реализирани с битки и жертви, изтрива класовото схващане и подчинява изцяло синдикатите. Един век след въвеждането на 8-часовия работен ден и половин век след установяването на 5-дневната работна седмица, още веднъж усещаме на гърба си свръх капиталистическата употреба, нейната безсъвестност и охота. Появяват се нови закани за човечеството, за индивида, за биологичната и обществената му същина. Заедно с това порастват противодействията, ускорява се битката за трудови права и за по-добри условия на труд и живот.
Данъчните закони, кредитната политика, растящата задлъжнялост на хората към банките оформят тежки зависимости на големи обществени групи. Тези политики всъщност не се отличават от средновековните порядки, подчинявайки живота ни на комбинация от буржоазен и феодални форми. Модерните способи за приватизация, дерегулация и „ еластичен пазар на труда “ раздраха обществената тъкан на актуалното общество.
Умишленият разпад на системата за групова сигурност, както и на социалистическата и антиколониалната други възможности, провокираха поредност от войни, както и трагичния спор в Украйна. Днешната рецесия на интернационалния ред е разследване от противозаконните военни намеси на Балканите, в Близкия Изток и в Централна Азия, от непрекъснатия блян на „ груповия Запад “ за цялостен стопански и политически диктат.
Европа е разтърсвана от рецесии, от несъстоялото се доближаване сред остарели и нови членки, от възходящата бездна сред свръх богатия един % и останалите. Кризите на системата раждат чудовища – фашизъм, нацизъм, расизъм, ксенофобия. Драстичните неравенства и районните спорове пораждат растящи талази на миграция, които на собствен ред внезапно изострят несъгласията сред и вътре в страните членки на Европейски Съюз. Европа се изправя пред обществена и икономическа невъзможност.
Свидетели сме на разрушаването на незаменими за живота на Земята екосистеми. Императивът на симбиозата човек-природа в света-система е пред съдбовна анулация. Днес капитализмът претърпява най-дълбоката си историческа рецесия, отваряйки голямо пространство за обективно назряваща революционна обстановка.
България след прехода
Преходът в България стартира с искане за промяна на системата! Но голямото болшинство жители бяха излъгани – основаната при държавния социализъм икономическа и обществена база коренно бе разградена вследствие на наложената от десницата „ шокова терапия “ – разпродажба на кооперативното земеделие, на крупните промишлени предприятия и на научните и културни институции.
Смяната стана. Собствеността на страната бе раздадена и присвоена посредством подправена приватизация и крадлива реставрация, без грижа за общото богатство и обществената правдивост. Държавната и кооперативна благосъстоятелност бяха разграбени или унищожени.
Вместо да работят, доста от раздадените предприятия бяха продадени като скрап на безценица от назначените новобогаташи. Днес тази тайфа някои назовават мутри, други олигархия. Те ни ръководят със своите аватари в политиката, стопанската система, културата, спорта, в осведомителния свят и в обществените мрежи.
Разбира се, че тази „ нова “ система не можеше и не може да сътвори друго с изключение на държавни институции, негодни да служат на хората. Парламентът се избира от доста по-малко от половината гласоподаватели, болшинството са отблъснати от опорочени изборни системи, а партиите се трансфораха в планове – без идейна същина и управнически стратегии, само че, за сметка на това – със систематичен антиподбор.
Местното самоуправление беше подчинено на правилото – разноските на общините, а страната колкото и когато даде. Пред очите ни се явяват уродливите чеда на „ локалната народна власт “ – несменяеми кметове, крепостни гласоподаватели, приватизирана без излишък общинска благосъстоятелност, корпоративно структурирани общински препоръки.
Демографската рецесия е пагубният резултат от наложения обществен и стопански модел на прехода. Въпреки признатите тактики и опити за нова демографска политика, същностните аргументи за рецесията остават – засилващото се чувство на болшинството жители за липса на вероятност за заслужен живот и обикновена обществена сигурност.
Безперспективността и отчуждението – закономерни следствия от диктата на наднационалния капитал над националните ползи в глобализирания свят – постановат през днешния ден своя тежък отпечатък надалеч освен у нас. Но в същото време нараства и съпротивата против този диктат, ускорява се възприятието на национализъм като национална самоотбрана. Патриотизмът, разбиран не като патриотарство, което насажда национална омраза, експанзия и фашизъм, а в противен случай – като родолюбие, честност, хуманизъм и неприкритост към света.
Необходимата промяна
В отговор на всеобхватната систематична рецесия на актуалния капитализъм, внезапно нараства натискът за дълбоки трансформации в методите на произвеждане, систематизиране и преразпределение на богатствата . Свидетели сме на усилване на синдикалните борби, на цивилен платформи и на леви обединения за ново одобряване на обществената страна – безспорното достижение на следвоенната обществена народна власт, наложила основни отстъпки на капитала в интерес на хората на труда.
Тук, в България, първият императив е битката за правото на работа като фундаментално човешко право, на почтена заплата и осигуровки в здравословна и безвредна среда . Наложителна е държавна и социална поддръжка за одобряването на синдикалните организации като решаващи фактори за заслужено групово трудово договаряне на заплати, работно и свободно време, както и на останалите условия за заслужен труд.
Наред с ново систематизиране сред заплати и облаги в интерес на труда, наложителна е и нова система на преразпределение на персоналните и корпоративните приходи посредством прогресивно данъчно облагане . Нови равнища на облагане на същия принцип следва да се вкарат и във връзка с имуществата.
Социализацията на системата у нас постанова и фундаментални промени в основни „ инфраструктури “ на модерната държавност – по този начин, че и на изпадналите в беднотия, на обществено изключваните, да бъдат обезпечени равнища на обучение, опазване на здравето, обществена осигуреност, културен живот и условия за спорт по най-високите стандарти в страната.
Доказателство, че сходни промени са изцяло вероятни, са действителните обществени придобивки в страните от Европейски Съюз с развити кооперативни системи, групово трудово договаряне, прогресивно данъчно облагане . И когато властващите ги лимитират и лишават, пробвайки се да трансферират тежестите на рецесията върху хората, жителите се активизират за съдбоносен отпор посредством всеобщи митинги и стачки.
Ключова опора за сходна готовност може и следва да стане Конституцията като гаранция за главните персонални и политически права на гражданите – на обезпечено тъждество пред закона, на свое политическо посланичество в Народното събрание и общинските препоръки, на заслужен витален стандарт в демократична правова страна. И не Основният закон ни е отговорен, че през днешния ден страната ни е противовес на заложения в него план.
Такава промяна ще отхвърли латифундисткия модел на развиване на българското селско стопанство , ще подтиква вложенията в действителната стопанска система – в новаторски и екологични производства в промишлеността, в бранша на услугите, в националната енергийна система, в съвременен превоз и връзки. Водещ приоритет ще стане поредното развиване на работната мощ посредством необятна система за подготовка , учене през целия живот, гаранции за привлекателна и доходоносна работа, както и за свободно време посредством въвеждането на кратко работно време. На доста места в Европа и по света последователно се минава и към четиридневна работна седмица, увеличение на платения отпуск и други нововъведения за облекчение на наемния труд.
Само по този начин можем да изградим икономическата основа за съвременна, европейска обществена и правова страна с огромна междинна класа от работещи, образовани и проспериращи жители . Само по този начин ще се върне доверието на жителите към страната като поръчител на техните ползи за заслужен живот в работеща страна, бранител на персоналните и гражданските им права.
Подобна държавност ще се подсигурява от парламент, държавно управление и правораздаване, носители на волята на суверена. Такава е допустима само в общество, в което надвиват концепциите за солидарното, за социализиращото начало в организацията на политическия и обществено-икономическия живот на страната.
Българска социалистическа партия – лява, програмна, демократична, всеобща, парламентарна
Българската социалистическа партия е длъжна да разсъни съзнанието и волята на жителите за цялостен поврат към солидарно общество и работеща обществена страна! В настоящия си тип, Българска социалистическа партия, вследствие на нейното „ реформиране “, е в периферията на обществено-политическите процеси, загърбила всеобщата работа измежду дейните обществени групи, измежду хората на наемния труд, надалеч от нужната мощност за триумф на такава задача. Българска социалистическа партия беше превърната в противовес на самата себе си и на социалистическата концепция.
Българската Социалистическа Партия може още веднъж да бъде политическата мощ, която действително отстоява и постанова полезностите и традициите на социализма, на трудовите хора, на феминизма и равенството сред половете, на екологичното придвижване и устойчивото развиване, на отбраната на човешките права, хуманизма и антифашизма, на прогресивното и демократично схващане както в народен, по този начин и в интернационален проект. На мира и на интернационалната взаимност – мирът е доста повече от неявяване на война. Мирът е изискване и поръчител за заслужен живот и за резистентност на обществения ни план.
Българска социалистическа партия може и ще бъде изведена от дълбоката рецесия, в която се намира и още веднъж ще се трансформира в партията на българските социалисти, способна да показа безапелационна опция на днешната обстановка в България. От нас зависи!
07.02.2023 г.
Градски съвет на Българска социалистическа партия – София
Градски съвет на БСП-София
7 февруари, 2023
„ Системата ни убива “! Този зов се чува все по-често от лишаваните от бъдеще, преживяващите под „ чертата на беднотия “, смазваните от непостижимите цени и отговорности. От тези, които заплащат сметката на всички изменничества. От огромното болшинство български жители. Системата – това е българският капитализъм – по наложителност от периферен тип; системата, която към този момент три десетилетия на думи и с стратегии „ догонва “ проспериращите, а на процедура води до все по-голямо закъснение.
Наложителна е не „ смяна “, а революционна промяна! Ние, българските социалисти, призоваваме всички леви хора за уверено опълчване против системата на големите неравенства, на безогледната употреба, на отчуждението и експанзията.
Нашата идея е взаимност и правдивост, независимост и тъждество! Нашата цел е премахването на всички форми на подтисничество, дискриминация, употреба и обществено изключване. За общественост, неподвластна на патриархалните и расистки постулати, на логиката на капиталистическите рационалности.
Светът днес
Капитализмът се нуждае от нов прочит, който да осъвремени социалистическата тактика. Формират се нови стопански, политически и обществени процеси и феномени, които изискват осмисляне и най-много ориентиране към ползите на болшинството, на човешкото, на публичното. На сцената излизат обществени пластове и мрежи, основани от нови индустриални връзки, непознати в предишното функции на огромни публични групи в актуалния социално-икономически развой.
Модерните технологии, автоматизацията на производството и опциите на глобализацията предложиха на човечеството неповторим исторически късмет – да изпрати в историята тежкия физически труд, да ликвидира глада, бедността и епидемиите, да се оправи с заболявания, които в предишното се смятаха за нелечими. Капиталистическата глобализация обаче се изроди в големи неравенства, в заграбване на облагите от неколцина свръхбогати страни и персони, в систематична корупция и в последна сметка – в налагане на един експлоататорски и гибелен „ международен ред ”, който през днешния ден агонизира и се избавя с експанзия.
Неолибералният капитализъм пристигна с концепцията за окончателност – за „ края на историята “ по Фукуяма. Той анулира съществени демократични права на хората в развития свят, реализирани с битки и жертви, изтрива класовото схващане и подчинява изцяло синдикатите. Един век след въвеждането на 8-часовия работен ден и половин век след установяването на 5-дневната работна седмица, още веднъж усещаме на гърба си свръх капиталистическата употреба, нейната безсъвестност и охота. Появяват се нови закани за човечеството, за индивида, за биологичната и обществената му същина. Заедно с това порастват противодействията, ускорява се битката за трудови права и за по-добри условия на труд и живот.
Данъчните закони, кредитната политика, растящата задлъжнялост на хората към банките оформят тежки зависимости на големи обществени групи. Тези политики всъщност не се отличават от средновековните порядки, подчинявайки живота ни на комбинация от буржоазен и феодални форми. Модерните способи за приватизация, дерегулация и „ еластичен пазар на труда “ раздраха обществената тъкан на актуалното общество.
Умишленият разпад на системата за групова сигурност, както и на социалистическата и антиколониалната други възможности, провокираха поредност от войни, както и трагичния спор в Украйна. Днешната рецесия на интернационалния ред е разследване от противозаконните военни намеси на Балканите, в Близкия Изток и в Централна Азия, от непрекъснатия блян на „ груповия Запад “ за цялостен стопански и политически диктат.
Европа е разтърсвана от рецесии, от несъстоялото се доближаване сред остарели и нови членки, от възходящата бездна сред свръх богатия един % и останалите. Кризите на системата раждат чудовища – фашизъм, нацизъм, расизъм, ксенофобия. Драстичните неравенства и районните спорове пораждат растящи талази на миграция, които на собствен ред внезапно изострят несъгласията сред и вътре в страните членки на Европейски Съюз. Европа се изправя пред обществена и икономическа невъзможност.
Свидетели сме на разрушаването на незаменими за живота на Земята екосистеми. Императивът на симбиозата човек-природа в света-система е пред съдбовна анулация. Днес капитализмът претърпява най-дълбоката си историческа рецесия, отваряйки голямо пространство за обективно назряваща революционна обстановка.
България след прехода
Преходът в България стартира с искане за промяна на системата! Но голямото болшинство жители бяха излъгани – основаната при държавния социализъм икономическа и обществена база коренно бе разградена вследствие на наложената от десницата „ шокова терапия “ – разпродажба на кооперативното земеделие, на крупните промишлени предприятия и на научните и културни институции.
Смяната стана. Собствеността на страната бе раздадена и присвоена посредством подправена приватизация и крадлива реставрация, без грижа за общото богатство и обществената правдивост. Държавната и кооперативна благосъстоятелност бяха разграбени или унищожени.
Вместо да работят, доста от раздадените предприятия бяха продадени като скрап на безценица от назначените новобогаташи. Днес тази тайфа някои назовават мутри, други олигархия. Те ни ръководят със своите аватари в политиката, стопанската система, културата, спорта, в осведомителния свят и в обществените мрежи.
Разбира се, че тази „ нова “ система не можеше и не може да сътвори друго с изключение на държавни институции, негодни да служат на хората. Парламентът се избира от доста по-малко от половината гласоподаватели, болшинството са отблъснати от опорочени изборни системи, а партиите се трансфораха в планове – без идейна същина и управнически стратегии, само че, за сметка на това – със систематичен антиподбор.
Местното самоуправление беше подчинено на правилото – разноските на общините, а страната колкото и когато даде. Пред очите ни се явяват уродливите чеда на „ локалната народна власт “ – несменяеми кметове, крепостни гласоподаватели, приватизирана без излишък общинска благосъстоятелност, корпоративно структурирани общински препоръки.
Демографската рецесия е пагубният резултат от наложения обществен и стопански модел на прехода. Въпреки признатите тактики и опити за нова демографска политика, същностните аргументи за рецесията остават – засилващото се чувство на болшинството жители за липса на вероятност за заслужен живот и обикновена обществена сигурност.
Безперспективността и отчуждението – закономерни следствия от диктата на наднационалния капитал над националните ползи в глобализирания свят – постановат през днешния ден своя тежък отпечатък надалеч освен у нас. Но в същото време нараства и съпротивата против този диктат, ускорява се възприятието на национализъм като национална самоотбрана. Патриотизмът, разбиран не като патриотарство, което насажда национална омраза, експанзия и фашизъм, а в противен случай – като родолюбие, честност, хуманизъм и неприкритост към света.
Необходимата промяна
В отговор на всеобхватната систематична рецесия на актуалния капитализъм, внезапно нараства натискът за дълбоки трансформации в методите на произвеждане, систематизиране и преразпределение на богатствата . Свидетели сме на усилване на синдикалните борби, на цивилен платформи и на леви обединения за ново одобряване на обществената страна – безспорното достижение на следвоенната обществена народна власт, наложила основни отстъпки на капитала в интерес на хората на труда.
Тук, в България, първият императив е битката за правото на работа като фундаментално човешко право, на почтена заплата и осигуровки в здравословна и безвредна среда . Наложителна е държавна и социална поддръжка за одобряването на синдикалните организации като решаващи фактори за заслужено групово трудово договаряне на заплати, работно и свободно време, както и на останалите условия за заслужен труд.
Наред с ново систематизиране сред заплати и облаги в интерес на труда, наложителна е и нова система на преразпределение на персоналните и корпоративните приходи посредством прогресивно данъчно облагане . Нови равнища на облагане на същия принцип следва да се вкарат и във връзка с имуществата.
Социализацията на системата у нас постанова и фундаментални промени в основни „ инфраструктури “ на модерната държавност – по този начин, че и на изпадналите в беднотия, на обществено изключваните, да бъдат обезпечени равнища на обучение, опазване на здравето, обществена осигуреност, културен живот и условия за спорт по най-високите стандарти в страната.
Доказателство, че сходни промени са изцяло вероятни, са действителните обществени придобивки в страните от Европейски Съюз с развити кооперативни системи, групово трудово договаряне, прогресивно данъчно облагане . И когато властващите ги лимитират и лишават, пробвайки се да трансферират тежестите на рецесията върху хората, жителите се активизират за съдбоносен отпор посредством всеобщи митинги и стачки.
Ключова опора за сходна готовност може и следва да стане Конституцията като гаранция за главните персонални и политически права на гражданите – на обезпечено тъждество пред закона, на свое политическо посланичество в Народното събрание и общинските препоръки, на заслужен витален стандарт в демократична правова страна. И не Основният закон ни е отговорен, че през днешния ден страната ни е противовес на заложения в него план.
Такава промяна ще отхвърли латифундисткия модел на развиване на българското селско стопанство , ще подтиква вложенията в действителната стопанска система – в новаторски и екологични производства в промишлеността, в бранша на услугите, в националната енергийна система, в съвременен превоз и връзки. Водещ приоритет ще стане поредното развиване на работната мощ посредством необятна система за подготовка , учене през целия живот, гаранции за привлекателна и доходоносна работа, както и за свободно време посредством въвеждането на кратко работно време. На доста места в Европа и по света последователно се минава и към четиридневна работна седмица, увеличение на платения отпуск и други нововъведения за облекчение на наемния труд.
Само по този начин можем да изградим икономическата основа за съвременна, европейска обществена и правова страна с огромна междинна класа от работещи, образовани и проспериращи жители . Само по този начин ще се върне доверието на жителите към страната като поръчител на техните ползи за заслужен живот в работеща страна, бранител на персоналните и гражданските им права.
Подобна държавност ще се подсигурява от парламент, държавно управление и правораздаване, носители на волята на суверена. Такава е допустима само в общество, в което надвиват концепциите за солидарното, за социализиращото начало в организацията на политическия и обществено-икономическия живот на страната.
Българска социалистическа партия – лява, програмна, демократична, всеобща, парламентарна
Българската социалистическа партия е длъжна да разсъни съзнанието и волята на жителите за цялостен поврат към солидарно общество и работеща обществена страна! В настоящия си тип, Българска социалистическа партия, вследствие на нейното „ реформиране “, е в периферията на обществено-политическите процеси, загърбила всеобщата работа измежду дейните обществени групи, измежду хората на наемния труд, надалеч от нужната мощност за триумф на такава задача. Българска социалистическа партия беше превърната в противовес на самата себе си и на социалистическата концепция.
Българската Социалистическа Партия може още веднъж да бъде политическата мощ, която действително отстоява и постанова полезностите и традициите на социализма, на трудовите хора, на феминизма и равенството сред половете, на екологичното придвижване и устойчивото развиване, на отбраната на човешките права, хуманизма и антифашизма, на прогресивното и демократично схващане както в народен, по този начин и в интернационален проект. На мира и на интернационалната взаимност – мирът е доста повече от неявяване на война. Мирът е изискване и поръчител за заслужен живот и за резистентност на обществения ни план.
Българска социалистическа партия може и ще бъде изведена от дълбоката рецесия, в която се намира и още веднъж ще се трансформира в партията на българските социалисти, способна да показа безапелационна опция на днешната обстановка в България. От нас зависи!
07.02.2023 г.
Градски съвет на Българска социалистическа партия – София
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ