Бюрократичен хаос остави милиони без безплатни изследвания за рак
Програмите за 25 милиона лв., обещани за октомври 2025 година, потънаха в административни " софтуерни аргументи "
Над 4 милиона българи остават без достъп до жизненоважна профилактика, откакто Министерството на здравеопазването (МЗ) тихомълком отсрочи старта на огромните скринингови стратегии за рак на дебелото черво и рак на маточната шийка. Първоначално гръмко обявени да стартират през октомври 2025 година, стратегиите към момента не действат, а новият небосвод е разтегливото разбиране " през 2026 година ".
" Технологични аргументи " или неуспех в поръчките?
Официалното пояснение на здравните управляващи граничи с цинизъм – " неразбираеми софтуерни аргументи ". Анализ на Dunavmost обаче демонстрира, че " технологията " евентуално опира до банална администрация.
Сърцето на новата стратегия трябваше да бъдат новаторски комплекти за независимо пробовземане – проби, които хората да вършат вкъщи и да предават за разбор. За тази цел страната задели запас в размер на над 20 милиона лв.. Проверката ни в регистрите демонстрира, че процедурите по публичните поръчки за доставка на тези медицински произведения са зациклили, оставяйки милиони пациенти в чакалнята на системата.
Доц. Илия Карагьозов, акушер-гинеколог, удостовери казуса: " Аз доста се надявах и предходната година да започва програмата. Но по някакви неразбираеми за нас софтуерни аргументи, това не се случи. Навсякъде хората са имали проблеми - само че е доста значимо скринингът да е ефикасен. "
Цената на забавянето
Докато администрацията се бори с документи, действителни човешки ориси заплащат цената. Йоана Димитрова, 26-годишна жена от Силистра, е лицето на статистиката, която страната подценява.
" Аз останах без майка си поради това заболяване - бях още ученичка. В Силистра не престават да отхвърлят ваксина, на който желае - в София ни я оферират, " споделя Йоана пред bTV.
Нейният случай илюстрира и другия огромен проблем – районното неравноправие. Докато в столицата достъпът до профилактика е вероятен (често против възнаграждение в частни лаборатории), в по-малките градове неналичието на държавна стратегия е присъда.
Какво губим?
Програмата трябваше да обхване:
2,7 милиона българи на възраст сред 45 и 75 години за рак на дебелото черво.
1,7 милиона дами на възраст сред 25 и 65 години за рак на маточната шийка.
България продължава да държи печалните първи места по смъртност от тези изцяло предотвратими болести в Европа. Всеки ден закъснение на скрининга не икономисва пари на бюджета, а натрупа бъдещи разноски за тежки интервенции, химиотерапии и изгубени човешки животи.
От Министерство на здравеопазването сбито обявиха, че следва персоналните лекари да получат инструкции. Кога тъкмо ще дойдат тестванията, които трябваше да са тук преди три месеца – отговор няма.
Над 4 милиона българи остават без достъп до жизненоважна профилактика, откакто Министерството на здравеопазването (МЗ) тихомълком отсрочи старта на огромните скринингови стратегии за рак на дебелото черво и рак на маточната шийка. Първоначално гръмко обявени да стартират през октомври 2025 година, стратегиите към момента не действат, а новият небосвод е разтегливото разбиране " през 2026 година ".
" Технологични аргументи " или неуспех в поръчките?
Официалното пояснение на здравните управляващи граничи с цинизъм – " неразбираеми софтуерни аргументи ". Анализ на Dunavmost обаче демонстрира, че " технологията " евентуално опира до банална администрация.
Сърцето на новата стратегия трябваше да бъдат новаторски комплекти за независимо пробовземане – проби, които хората да вършат вкъщи и да предават за разбор. За тази цел страната задели запас в размер на над 20 милиона лв.. Проверката ни в регистрите демонстрира, че процедурите по публичните поръчки за доставка на тези медицински произведения са зациклили, оставяйки милиони пациенти в чакалнята на системата.
Доц. Илия Карагьозов, акушер-гинеколог, удостовери казуса: " Аз доста се надявах и предходната година да започва програмата. Но по някакви неразбираеми за нас софтуерни аргументи, това не се случи. Навсякъде хората са имали проблеми - само че е доста значимо скринингът да е ефикасен. "
Цената на забавянето
Докато администрацията се бори с документи, действителни човешки ориси заплащат цената. Йоана Димитрова, 26-годишна жена от Силистра, е лицето на статистиката, която страната подценява.
" Аз останах без майка си поради това заболяване - бях още ученичка. В Силистра не престават да отхвърлят ваксина, на който желае - в София ни я оферират, " споделя Йоана пред bTV.
Нейният случай илюстрира и другия огромен проблем – районното неравноправие. Докато в столицата достъпът до профилактика е вероятен (често против възнаграждение в частни лаборатории), в по-малките градове неналичието на държавна стратегия е присъда.
Какво губим?
Програмата трябваше да обхване:
2,7 милиона българи на възраст сред 45 и 75 години за рак на дебелото черво.
1,7 милиона дами на възраст сред 25 и 65 години за рак на маточната шийка.
България продължава да държи печалните първи места по смъртност от тези изцяло предотвратими болести в Европа. Всеки ден закъснение на скрининга не икономисва пари на бюджета, а натрупа бъдещи разноски за тежки интервенции, химиотерапии и изгубени човешки животи.
От Министерство на здравеопазването сбито обявиха, че следва персоналните лекари да получат инструкции. Кога тъкмо ще дойдат тестванията, които трябваше да са тук преди три месеца – отговор няма.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ