Прогнозата за следващите дни е показателна. Времето ще остане предимно

Прогнозата за идващите дни е показателна. Времето ще остане най-вече облачно, с превалявания от дъжд, а в по-високите елементи – и от сняг. Температурите ще се задържат ниски за края на март, с минимални стойности към нулата и дневни сред 6° и 12°. Вятърът от североизток ще ускорява чувството за мраз, а през почивните дни облачността ще се усили, като в неделя преваляванията ще обзет повече региони.

 

Тази картина не е изключение. Тя е типичният март, който българите от дълго време познават.

 

Март в българската традиция в никакъв случай не е бил просто преход сред два сезона. Той е време, в което природата още не е решила дали да остане в зимата, или да тръгне към пролетта. Именно по тази причина националното въображение основава облика на Баба Марта – променлива и избухлива, ту усмихната, ту ядосана. Според националните показа, непокътнати и разказани от етнографите, нейното въодушевление дефинира и времето на открито: когато е радостна, грее слънце, а когато се разгневи, идват студът и виелиците.

Макар първи март към този момент да е отминал, знаците на месеца остават. Мартениците към момента могат да се видят по ръцете и облеклата на хората. В българската обредност това не е просто декорация, а талисман с защитна мощ. Етнографските описания свързват бялото с непорочност и дългоденствие, а аленото – с живота, кръвта и отбраната от зло. Към мартениците от време на време се прибавят и други детайли – мъниста, монети, дърво или вълна, които също носят защитна или плодородна символика.

 

Обичаят не свършва с връзването на мартеницата. Тя се носи до избран знак от природата или до съответен празничен ден. Според описанията на Националния етнографски музей това може да бъде 9 март, 25 март или първото виждане на щъркел. Тогава мартеницата се смъква и се оставя под камък, пуска се в река или се хвърля против слънцето. ЮНЕСКО също показва, че в традицията червено-белият конец се носи до първото цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Така обичаят е директно обвързван с наблюдението на природата и с вярата за безвредно прекосяване от зимата към пролетта.

 

Март постоянно е бил време на очакване. Мартенската обредност е обвързвана и с подготовката за новия сезон. Етнографите означават, че с настъпването на март стартира подготовката за пролетно-летния интервал. Домът се почиства, а на някои места се окачват червени платове, които би трябвало да посрещнат и зарадват Баба Марта. Това не е просто битов подробност, а част от по-широка визия, че домът и индивидът би трябвало да влязат в пролетта пречистени и предпазени.

 

Наред с общоразпространените показа има и локални практики. Етнографски свидетелства от Троянско да вземем за пример демонстрират, че в село Орешак дамите са изнасяли на двора червен пояс или кърпа, „ с цел да не ги почерни Баба Марта “. Тъкмо такива елементи демонстрират, че мартенските традиции имат обща основа, само че и доста районни разновидности.

 

Днес прогнозите са по-точни, само че чувството е същото. Един ден припомня април, идващият – януари. Сутрин излизаме с зимно яке, а следобяд се чудим дали не е време за по-леко облекло.

 

И може би тъкмо по тази причина март остава толкоз различим. Не с ясното начало на пролетта, а с съмнението преди нея – с оня миг, в който всичко още се мени, само че към този момент знаем, че смяната идва.