Прогнозата на Фискалния съвет за номинален растеж на БВП за

Прогнозата на Фискалния съвет за номинален напредък на Брутният вътрешен продукт за 2025 година е 7,8%, отговарящ на действителен напредък от 3,0% и дефлатор 4,6. Това гласи мнение на Фискалния съвет относто Бюджет 2026. Фискалният съвет отрави 17 рекомендации за Бюджет 2926. Ето какво демонстрира мнението: 

Хармонизираната инфлация е 3,5% средногодишна и 3,6% в края на интервала. Относно прогнозата за 2026 година Фискалният съвет е създал три разновидността – реален, скептичен и оптимистичен. Базов е реалистичният сюжет с възможност 60%, а оптимистичният и песимистичният са оценени с по 20% възможност. Основният сюжет за развиването на стопанската система през 2026 година е извънредно непосредствен с този на МФ, както в номинален, по този начин и в систематичен аспект.  За 2026 година предвиждаме Брутният вътрешен продукт с номинален напредък от 6,5%. Реалният напредък е 2,7% и дефлаторът е 3,7. Хармонизираната инфлация е оценена на 2,9% средногодишна и 3,3% в края на интервала. Фискалният съвет смята, че е належащо основаването на по-високи циклични буфери (над регулативния 1.5% от БВП). Счита също, че е нужен и систематичен буфер, който да обезпечи средства за належащи структурни промени. Правилото за размер на обществения бранш до 40% от Брутният вътрешен продукт, чисто от разноските за еврофондове, е нарушено през 2026 година и остава такова през идващите години.

Фискалният съвет смята, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени и демонстрира риск от несъблюдение на данъчните доходи. За по-голяма бистрота, считаме, че МФ би трябвало да разгласява техническа част за прехода сред касовия формат на Консолидираната стратегия и формата на " Държавно ръководство “. Експанзията на държавните разноски през 2026 година в размер на към 5% от Брутният вътрешен продукт води до смяна в съотношението публичен/частен бранш и продължение на нарастване на каузи му, макар доста положителното развиване на стопанската система. Публичният бранш доближава 45.8% от Брутният вътрешен продукт, което е над плануваното ограничаване в Закона за обществените финанси от 40%. Дори с отчитане на средствата от ПВУ, и това, че плановете би трябвало да бъдат приключени до трето тримесечие на годината, тази агресия на обществения бранш е нерационална. Големият обществен бранш ще ограничи и икономическия напредък, и опциите за възобновяване след рецесии. С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – усилва се до 29% от Брутният вътрешен продукт за тази година и доближава до 37% от Брутният вътрешен продукт в края на идната. Разходите за лихви също порастват –  от 0,5 милиарда евро. за 2024 година и до 1,7 милиарда евро. през 2028 година Рязкото повишаване на дълговото задължение ще докара до увеличение на цената на финансиране на дълга на интернационалните пазари.

С това движение България е напът да загуби имиджа на страна с невисок фискален риск във връзка с своята задлъжнялост.

Фискалният съвет би преповторил рекомендацията от проектобюджета за 2025 година относно  препоръчаните политики и ограничения, а точно, че: 1) Приходите в бюджета са надценени. 2) В разходната част следва да се отстранен автоматизираните индексирания за възнагражденията в някои браншове, които водят до бюджетен дисбаланс. 3) Да се промени метода на правене на бюджета като се акцентира на успеваемостта и качеството на обществените финанси.

Цялото мнение може да видите