Георги Стефанов: От началото на годината сме свидетели на екстремни студове и екстремни валежи в цялото Северно полукълбо
Прогнозата е, че " Ла Ниня “ ще се задържи доникъде на годината, след което в няколкомесечен интервал ще настъпи " Ел Ниньо “, което още веднъж ще докара до парещ и изсъхнал климат. Глобалните климатични цикли, създаващи съответните метеорологични условия, са повлияни от изменението на климата и тяхната заостреност става все по-осезаема. Това сподели специалистът по климат и енергетика Георги Стефанов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио ФОКУС .
Тихоокеанският феномен " Ла Ниня “ оказва въздействие върху вихровата система на въздушните и морски течения. Той оформя метеорологичните условия в разнообразни елементи на нашата планета, изясни специалистът. " На всеки 18 до 24 месеца се трансформира от " Ла Ниня “ в " Ел Ниньо “, което води до засилващи и отслабващи превалявания и от там до повишаване и намаляване на световната температура. Това са естествени процеси, само че когато те се сменят, сме очевидци на такива динамичности. В такава динамичност сега попада Европа. Навлизат антарктически студове, които изместват пластовете във високите елементи на атмосферата. Това води до смяна на изискванията на преваляванията в разнообразни точки “, разясни Георги Стефанов.
От началото на годината сме очевидци на рискови студове и рискови превалявания в цялото Северно полукълбо, уточни той.
Характерно за последните години е редуването на доста сухи с доста дъждовни интервали. Това е резултат от изменението на климата. " И тук идва детайлът на акомодацията на човешките действия. Ретензионните размери би трябвало да бъдат възобновени – това са огромни площи земя, която може да бъде залята, когато има значителни превалявания “, изясни специалистът по климат.
В момента обаче към 95% от всички заливни тераси в България са пресушени и превърнати в обработваеми земи. " Природата го е измислила доста функционално, тъй като всяко долно течение на всяка река има такива територии. Но в предишното индивидът е решил да дигира и изправи реките, надявайки се, че ще употребява тези заливни тераси за земеделие. Много постоянно тези насипи биват разрушавани, а обитаемоте места – наводнявани. Това се знае от тесните експерти, допуска се от законодателството, само че в България към момента не се е случило. В момента учим съвършенството на природата по сложния метод. Ако желаеме да имаме адаптивно ръководство на речните басейни, би трябвало да планираме това с нашите съседи “, изясни Стефанов.
По думите му България не се възползва дейно от европейската стратегия " Коперник “, осигуряваща сателитно наблюдаване на Земята и разбор на данни за водите, атмосферата, метеорологичните условия.
" България е може би единственият европейски член, който заплаща своята годишна вноска, само че не съумява да употребява това непрекъснато сателитно наблюдаване по този начин интензивно, че то да служи институционално. Може да се ръководи трафик, замърсяване, процеси, мокрота и доста по-ефективно и скоростно да се прави това нещо. Това ни прави гонещи събитията. Много неща могат да се създадат и това е въпрос на административно предпочитание и воля. Не става въпрос за средства, а за схващане на едни модерни способи за решение на разнообразни проблеми и нужните дейности, с цел да има акомодация. Адаптацията значи, че когато се задават такива екстремуми на времето, всички по веригата би трябвало да бъдат добре готови, с цел да минимизираме рисковете и вредите. Когато не го вършим, цената, която плащаме като общество и като данъкоплатци, е неведнъж пъти по-висока “, акцентира Георги Стефанов.
Тихоокеанският феномен " Ла Ниня “ оказва въздействие върху вихровата система на въздушните и морски течения. Той оформя метеорологичните условия в разнообразни елементи на нашата планета, изясни специалистът. " На всеки 18 до 24 месеца се трансформира от " Ла Ниня “ в " Ел Ниньо “, което води до засилващи и отслабващи превалявания и от там до повишаване и намаляване на световната температура. Това са естествени процеси, само че когато те се сменят, сме очевидци на такива динамичности. В такава динамичност сега попада Европа. Навлизат антарктически студове, които изместват пластовете във високите елементи на атмосферата. Това води до смяна на изискванията на преваляванията в разнообразни точки “, разясни Георги Стефанов.
От началото на годината сме очевидци на рискови студове и рискови превалявания в цялото Северно полукълбо, уточни той.
Характерно за последните години е редуването на доста сухи с доста дъждовни интервали. Това е резултат от изменението на климата. " И тук идва детайлът на акомодацията на човешките действия. Ретензионните размери би трябвало да бъдат възобновени – това са огромни площи земя, която може да бъде залята, когато има значителни превалявания “, изясни специалистът по климат.
В момента обаче към 95% от всички заливни тераси в България са пресушени и превърнати в обработваеми земи. " Природата го е измислила доста функционално, тъй като всяко долно течение на всяка река има такива територии. Но в предишното индивидът е решил да дигира и изправи реките, надявайки се, че ще употребява тези заливни тераси за земеделие. Много постоянно тези насипи биват разрушавани, а обитаемоте места – наводнявани. Това се знае от тесните експерти, допуска се от законодателството, само че в България към момента не се е случило. В момента учим съвършенството на природата по сложния метод. Ако желаеме да имаме адаптивно ръководство на речните басейни, би трябвало да планираме това с нашите съседи “, изясни Стефанов.
По думите му България не се възползва дейно от европейската стратегия " Коперник “, осигуряваща сателитно наблюдаване на Земята и разбор на данни за водите, атмосферата, метеорологичните условия.
" България е може би единственият европейски член, който заплаща своята годишна вноска, само че не съумява да употребява това непрекъснато сателитно наблюдаване по този начин интензивно, че то да служи институционално. Може да се ръководи трафик, замърсяване, процеси, мокрота и доста по-ефективно и скоростно да се прави това нещо. Това ни прави гонещи събитията. Много неща могат да се създадат и това е въпрос на административно предпочитание и воля. Не става въпрос за средства, а за схващане на едни модерни способи за решение на разнообразни проблеми и нужните дейности, с цел да има акомодация. Адаптацията значи, че когато се задават такива екстремуми на времето, всички по веригата би трябвало да бъдат добре готови, с цел да минимизираме рисковете и вредите. Когато не го вършим, цената, която плащаме като общество и като данъкоплатци, е неведнъж пъти по-висока “, акцентира Георги Стефанов.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ