Прогноза: Зима и рецесия се очертават в Европа
Прогноза: Зима и криза се обрисуват в Европа.
Наред с последствията от войната в Украйна, агресивното стягане на паричната политика в международен мащаб и непрекъснатата инфлация обрисуват мрачни вероятности за развиването на стопанските системи.
В кратковременен проект е открит режим на стагфлация, при който съвсем липсва напредък, а цените нарастват бързо. Междувременно вероятностите за световна криза стават все по-реални.
Във връзка с това специалистите от Кофас направиха икономическа оценка за растежа на Брутният вътрешен продукт, развиването на обособените страни и браншове.
Анализът показва намаления на 49 секторни оценки, които са чувствителни към икономическия цикъл.
Сред тях са строителството, металургията, дървесината и химическата индустрия в разнообразни географски райони.
Зима и криза се обрисуват в Европа
Предвид упоменатите световни трендове, Кофас преразгледа прогнозите си за международния напредък за идната година – той ще бъде под 2%, както беше през 2001 година, 2008 година, 2009 година, и 2020 година
Макар че прогнозите бяха начертани в посока спад за всички райони по света, Европа е тази, чиито вероятности се утежниха най-вече.
Енергийната рецесия се задълбочава и Старият континент се приготвя за нови ограничения.
Независимо дали става дума за „ непринудено “ ограничение на потреблението (преустановяване на действия, който са нерентабилни заради разноските енергия) или за налагане на правила отстрана на държавните управления, това сигурно ще докара до понижаване на производството и спад на Брутният вътрешен продукт.
„ В България обстановката е още по-нестабилна поради политическите и обществени опасности, които следим към този момент месеци наред.
Ние в Кофас не оценяваме метода на осъществяване на избрани политики, само че следим и проучваме резултатите от тях.
На база на това мога да кажа, че енергийната неустановеност в страната несъмнено ще повлияе отрицателно върху бизнеса в идващите месеци, а резултатите ще се усетят даже и през 2023 година “, споделя Пламен Димитров, шеф на Кофас България.
Следователно по-голямата част от пониженията на оценката на риска през това тримесечие още веднъж засягат европейските стопански системи.
Кофас продължава с 6 спомагателни намаления, изключително за 3 страни, където рискът към момента се смята за доста невисок: Дания, Швейцария и Люксембург. Само Норвегия, производител на газ, остава в положение да се радва на най-хубава оценка на риска.
Централните банки ускоряват битката против устойчивата инфлация
През последните няколко месеца се следи трайно висока и все по-широко публикувана инфлация в развитите и нововъзникващи стопански системи.
В тази конюнктура централните банки не престават да бъдат уверено нападателни и множеството от тях се върнаха към невиждани през последното десетилетие равнища на главните лихвени проценти.
Например това лято Федералния запас увеличи главния си лихвен % три пъти поред със 75 базисни пункта.
Тази настъпателност води до засилено стягане на паричната политика в други страни (особено в тези с зараждащи пазари) за да се спре обезценяването на валутите им по отношение на щатския $.
Подобно стягане на паричните и финансовите условия, в случай че продължи със сегашните темпове, ще заплаши световния напредък и финансовата непоклатимост.
Но и освен това – то помрачава вероятностите пред международния строителен бранш.
Цените на индустриалните метали и дървесината спадат непрекъснато през последните месеци, като регистрират спад надлежно с 20% и 60% от началото на годината, което провокира специалистите от Кофас да намалят рейтинга на тези браншове в няколко географски области.
Противоречащи си цели сред фискалната и паричната политика
Макар че централните банки са решени да се борят с инфлацията със всички вероятни механизми, доста от тях са изправени пред спор на цели с фискалната политика на своята страна/регион.
Националните държавни управления, борейки се против свиването на интензивността, фактически усилиха броя на ограниченията за поддръжка на покупателната дарба на семействата и на паричните потоци на предприятията.
Резултатът ще бъде евентуално огромен риск за обществените финанси: увеличение на обществения недостиг и внезапно повишаване на разноските за финансиране.
Наред с последствията от войната в Украйна, агресивното стягане на паричната политика в международен мащаб и непрекъснатата инфлация обрисуват мрачни вероятности за развиването на стопанските системи.
В кратковременен проект е открит режим на стагфлация, при който съвсем липсва напредък, а цените нарастват бързо. Междувременно вероятностите за световна криза стават все по-реални.
Във връзка с това специалистите от Кофас направиха икономическа оценка за растежа на Брутният вътрешен продукт, развиването на обособените страни и браншове.
Анализът показва намаления на 49 секторни оценки, които са чувствителни към икономическия цикъл.
Сред тях са строителството, металургията, дървесината и химическата индустрия в разнообразни географски райони.
Зима и криза се обрисуват в Европа
Предвид упоменатите световни трендове, Кофас преразгледа прогнозите си за международния напредък за идната година – той ще бъде под 2%, както беше през 2001 година, 2008 година, 2009 година, и 2020 година
Макар че прогнозите бяха начертани в посока спад за всички райони по света, Европа е тази, чиито вероятности се утежниха най-вече.
Енергийната рецесия се задълбочава и Старият континент се приготвя за нови ограничения.
Независимо дали става дума за „ непринудено “ ограничение на потреблението (преустановяване на действия, който са нерентабилни заради разноските енергия) или за налагане на правила отстрана на държавните управления, това сигурно ще докара до понижаване на производството и спад на Брутният вътрешен продукт.
„ В България обстановката е още по-нестабилна поради политическите и обществени опасности, които следим към този момент месеци наред.
Ние в Кофас не оценяваме метода на осъществяване на избрани политики, само че следим и проучваме резултатите от тях.
На база на това мога да кажа, че енергийната неустановеност в страната несъмнено ще повлияе отрицателно върху бизнеса в идващите месеци, а резултатите ще се усетят даже и през 2023 година “, споделя Пламен Димитров, шеф на Кофас България.
Следователно по-голямата част от пониженията на оценката на риска през това тримесечие още веднъж засягат европейските стопански системи.
Кофас продължава с 6 спомагателни намаления, изключително за 3 страни, където рискът към момента се смята за доста невисок: Дания, Швейцария и Люксембург. Само Норвегия, производител на газ, остава в положение да се радва на най-хубава оценка на риска.
Централните банки ускоряват битката против устойчивата инфлация
През последните няколко месеца се следи трайно висока и все по-широко публикувана инфлация в развитите и нововъзникващи стопански системи.
В тази конюнктура централните банки не престават да бъдат уверено нападателни и множеството от тях се върнаха към невиждани през последното десетилетие равнища на главните лихвени проценти.
Например това лято Федералния запас увеличи главния си лихвен % три пъти поред със 75 базисни пункта.
Тази настъпателност води до засилено стягане на паричната политика в други страни (особено в тези с зараждащи пазари) за да се спре обезценяването на валутите им по отношение на щатския $.
Подобно стягане на паричните и финансовите условия, в случай че продължи със сегашните темпове, ще заплаши световния напредък и финансовата непоклатимост.
Но и освен това – то помрачава вероятностите пред международния строителен бранш.
Цените на индустриалните метали и дървесината спадат непрекъснато през последните месеци, като регистрират спад надлежно с 20% и 60% от началото на годината, което провокира специалистите от Кофас да намалят рейтинга на тези браншове в няколко географски области.
Противоречащи си цели сред фискалната и паричната политика
Макар че централните банки са решени да се борят с инфлацията със всички вероятни механизми, доста от тях са изправени пред спор на цели с фискалната политика на своята страна/регион.
Националните държавни управления, борейки се против свиването на интензивността, фактически усилиха броя на ограниченията за поддръжка на покупателната дарба на семействата и на паричните потоци на предприятията.
Резултатът ще бъде евентуално огромен риск за обществените финанси: увеличение на обществения недостиг и внезапно повишаване на разноските за финансиране.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ