Д-р Иван Маджаров: Здравната каса трябва да насърчава иновациите в медицината
Профил: доктор Иван Маджаров е за втори мандат ръководител на управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС). Завършил е медицина в Пловдивския медицински университет, има специалности по уши- нос-гърло и здравен мениджмънт. Преди да оглави съсловната организация на лекарите, е бил изпълнителен шеф на УМБАЛ " Пълмед " и ръководител на Българската болнична асоциация. Работил е като шеф на РЗОК - Пловдив, шеф на МБАЛ - Първомай и като ординатор в отделението по УНГ заболявания в МБАЛ - Пловдив. След пандемията и след ръкоплясканията към лекарите не остана ли опазването на здравето на назад във времето, не го видяхме в предпочитаните 30 области на първите политически сили? - Ако съдим по интереса на парламентарните групи на другите партии, очевидно след прекосяването на пандемията то в действителност остана обратно в целите. Можем да съдим за това и по самия факт, че в Народното събрание влизат все по-малко лекари, все по-малко лекари имат предпочитание да вземат участие в политическите процеси или може би имат предпочитание, само че не са поставяни на избираеми места. Това не подсигурява експертност в Народното събрание и евентуално е отражение на разбирането на партиите до каква степен значимо за тях е опазването на здравето. Не бих желал да мисля по този метод, само че по този начин наподобява. За разлика от в този момент, още от зората на демокрацията всяка партия правеше експертни пулове от самите претенденти за депутати. Знаеше се кой дава отговор за опазването на здравето и наложително трябваше да бъде на избираемо място, знаеше се кои ще са инженерите, юристите, специалистите във всяка сфера. Вместо това в последните два Народното събрание станахме очевидци на това, че в парламентарната комисия по опазване на здравето повече от половината членове не бяха лекари.
Профил: доктор Иван Маджаров е за втори мандат ръководител на управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС). Завършил е медицина в Пловдивския медицински университет, има специалности по уши- нос-гърло и здравен мениджмънт. Преди да оглави съсловната организация на лекарите, е бил изпълнителен шеф на УМБАЛ " Пълмед " и ръководител на Българската болнична асоциация. Работил е като шеф на РЗОК - Пловдив, шеф на МБАЛ - Първомай и като ординатор в отделението по УНГ заболявания в МБАЛ - Пловдив. След пандемията и след ръкоплясканията към лекарите не остана ли опазването на здравето на назад във времето, не го видяхме в предпочитаните 30 области на първите политически сили?
- Ако съдим по интереса на парламентарните групи на другите партии, очевидно след прекосяването на пандемията то в действителност остана обратно в целите. Можем да съдим за това и по самия факт, че в Народното събрание влизат все по-малко лекари, все по-малко лекари имат предпочитание да вземат участие в политическите процеси или може би имат предпочитание, само че не са поставяни на избираеми места. Това не подсигурява експертност в Народното събрание и евентуално е отражение на разбирането на партиите до каква степен значимо за тях е опазването на здравето. Не бих желал да мисля по този метод, само че по този начин наподобява. За разлика от в този момент, още от зората на демокрацията всяка партия правеше експертни пулове от самите претенденти за депутати. Знаеше се кой дава отговор за опазването на здравето и наложително трябваше да бъде на избираемо място, знаеше се кои ще са инженерите, юристите, специалистите във всяка сфера. Вместо това в последните два Народното събрание станахме очевидци на това, че в парламентарната комисия по опазване на здравето повече от половината членове не бяха лекари.
Това от ваша позиция затруднява ли експертната работа?
- Със сигурност, тъй като когато тази комисия преглежда оферти, мнения, било от съсловни организации, било от Министерство на здравеопазването или пациентски организации, би трябвало да има експертиза, с цел да се произнесе, с цел да вземе решение. Това е все едно в комисията по енергетика да има единствено лекари и да чакаме, че ще вземат верните решения за енергийната система.
Не мислите ли, че всичко това е в някакъв смисъл отражение и на публичните настройки, тъй като заплахата мина и медиците още веднъж останаха настрана от фокуса?
- Е да, лекарите към този момент не са ангелите в бели престилки, които печелят благосклонности и биха донесли по-голяма поддръжка за политическите партии. Със сигурност се върнахме още веднъж в обстановката, в която пациентите и техните близки още веднъж започнаха да нагрубяват, да наскърбяват лекари. А апропо даже в последното предложение за бюджет на касата не виждам смяна на настройките. Това е служебно държавно управление, то няма да извършва някаква политика, само че можеше най-малкото да се резервира наклонността, която беше стартирана от последното постоянно държавно управление, а точно опит за изместване на тежестта на бюджетиране към извънболничната помощ, проучвания и така нататък
Реклама
Виждаме, че сега, в който няма постоянно държавно управление, незабавно Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се върна към стандарта от предходните години със устрема да се резервира постигнатото съответствие сред обособените действия без никаква настройка за смяна. Отново са планувани най-вече средства за болнична помощ. Не че няма нужда, само че би трябвало да има визия по какъв начин тъкмо се насочват тези средства към кои болнични заведения. Дори има опит за понижаване на средствата за проучвания в извънболничната помощ. Даже не мога да допускам, че това се случва...
Това е в действителност неповторимо, до момента в никакъв случай не се е случвало НЗОК да понижава към този момент реализирани стойности по обособените пера за извънболнична помощ, медикаменти или лечебни заведения .
- Да, може да няма нарастване с претекст, че предната година не са били усвоени средствата, само че да бъдат понижени непосредствено, не се е случвало. Бюджетът влезе в действие в средата на годината и за това действително средствата не съумяха да доближат до пациентите и всички знаят това.
Здравеопазването като един от най-чувствителните браншове страда от неналичието на политическа непоклатимост. Когато обществото е вперило взор в Народното събрание в очакване да се сформира постоянно държавно управление и това се случва към този момент съвсем година, няма по какъв начин да чакаме, че някой ще се загрижи или ще поеме отговорност за положението му, за промени, за промени, за някаква визия в региона на опазването на здравето. Нестабилността се отразява неприятно.
Реклама От друга страна, при последния парламент партиите сякаш реализираха единение във връзка с спомагателното финансиране на лечебните заведения.
- Аз не инцидентно дублирам, че при последното постоянно държавно управление, а и по-късно в предходния парламент, който много дълго работи, се видя, че Комисията по опазване на здравето реализира единодушие по проблемите, които се сложиха и за финансирането, и за това, че би трябвало да се обърне внимание на районните проблеми, отдалечените лечебни заведения и на извънболничната помощ.
Бяха единомислещи и за промяната на шефа на здравната каса
- Да, това не е някаква промяна, а по-скоро вслушване в гласа на съсловието.
Докъде стигнаха в този момент вашите договаряния за Национален рамков контракт?
- От една страна, сме към края, от друга - имаме още доста работа пред нас. Практически приключихме текстовата част за логаритмите по клиничните пътеки, с няколко детайлности за уточняване с надзорния съвет на здравната каса. Що се отнася до цените и размерите, не мога да предвидя хоризонта в кой миг ще се одобри и дали въобще Народното събрание ще одобри нов бюджет на НЗОК, който да ни даде опция да преговаряме за цените на медицинските действия.
Какви са главните промени в текстовата част?
- В по-голямата си част са механически промени на текстове, които бяха остарели и трябваше да отпаднат. Една немалка част са нововъведения, свързани с дигитализацията и въвеждането на Националната здравноинформационна система и метода, по който ще се реализира документооборотът, метода, по който ще се подписва пациентът, където има нужда, какви документи ще съхранява лечебното заведение и на какъв притежател.
Профил: доктор Иван Маджаров е за втори мандат ръководител на управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС). Завършил е медицина в Пловдивския медицински университет, има специалности по уши- нос-гърло и здравен мениджмънт. Преди да оглави съсловната организация на лекарите, е бил изпълнителен шеф на УМБАЛ " Пълмед " и ръководител на Българската болнична асоциация. Работил е като шеф на РЗОК - Пловдив, шеф на МБАЛ - Първомай и като ординатор в отделението по УНГ заболявания в МБАЛ - Пловдив. След пандемията и след ръкоплясканията към лекарите не остана ли опазването на здравето на назад във времето, не го видяхме в предпочитаните 30 области на първите политически сили?
- Ако съдим по интереса на парламентарните групи на другите партии, очевидно след прекосяването на пандемията то в действителност остана обратно в целите. Можем да съдим за това и по самия факт, че в Народното събрание влизат все по-малко лекари, все по-малко лекари имат предпочитание да вземат участие в политическите процеси или може би имат предпочитание, само че не са поставяни на избираеми места. Това не подсигурява експертност в Народното събрание и евентуално е отражение на разбирането на партиите до каква степен значимо за тях е опазването на здравето. Не бих желал да мисля по този метод, само че по този начин наподобява. За разлика от в този момент, още от зората на демокрацията всяка партия правеше експертни пулове от самите претенденти за депутати. Знаеше се кой дава отговор за опазването на здравето и наложително трябваше да бъде на избираемо място, знаеше се кои ще са инженерите, юристите, специалистите във всяка сфера. Вместо това в последните два Народното събрание станахме очевидци на това, че в парламентарната комисия по опазване на здравето повече от половината членове не бяха лекари.
Това от ваша позиция затруднява ли експертната работа?
- Със сигурност, тъй като когато тази комисия преглежда оферти, мнения, било от съсловни организации, било от Министерство на здравеопазването или пациентски организации, би трябвало да има експертиза, с цел да се произнесе, с цел да вземе решение. Това е все едно в комисията по енергетика да има единствено лекари и да чакаме, че ще вземат верните решения за енергийната система.
Не мислите ли, че всичко това е в някакъв смисъл отражение и на публичните настройки, тъй като заплахата мина и медиците още веднъж останаха настрана от фокуса?
- Е да, лекарите към този момент не са ангелите в бели престилки, които печелят благосклонности и биха донесли по-голяма поддръжка за политическите партии. Със сигурност се върнахме още веднъж в обстановката, в която пациентите и техните близки още веднъж започнаха да нагрубяват, да наскърбяват лекари. А апропо даже в последното предложение за бюджет на касата не виждам смяна на настройките. Това е служебно държавно управление, то няма да извършва някаква политика, само че можеше най-малкото да се резервира наклонността, която беше стартирана от последното постоянно държавно управление, а точно опит за изместване на тежестта на бюджетиране към извънболничната помощ, проучвания и така нататък
Реклама
Виждаме, че сега, в който няма постоянно държавно управление, незабавно Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се върна към стандарта от предходните години със устрема да се резервира постигнатото съответствие сред обособените действия без никаква настройка за смяна. Отново са планувани най-вече средства за болнична помощ. Не че няма нужда, само че би трябвало да има визия по какъв начин тъкмо се насочват тези средства към кои болнични заведения. Дори има опит за понижаване на средствата за проучвания в извънболничната помощ. Даже не мога да допускам, че това се случва...
Това е в действителност неповторимо, до момента в никакъв случай не се е случвало НЗОК да понижава към този момент реализирани стойности по обособените пера за извънболнична помощ, медикаменти или лечебни заведения .
- Да, може да няма нарастване с претекст, че предната година не са били усвоени средствата, само че да бъдат понижени непосредствено, не се е случвало. Бюджетът влезе в действие в средата на годината и за това действително средствата не съумяха да доближат до пациентите и всички знаят това.
Здравеопазването като един от най-чувствителните браншове страда от неналичието на политическа непоклатимост. Когато обществото е вперило взор в Народното събрание в очакване да се сформира постоянно държавно управление и това се случва към този момент съвсем година, няма по какъв начин да чакаме, че някой ще се загрижи или ще поеме отговорност за положението му, за промени, за промени, за някаква визия в региона на опазването на здравето. Нестабилността се отразява неприятно.
Реклама От друга страна, при последния парламент партиите сякаш реализираха единение във връзка с спомагателното финансиране на лечебните заведения.
- Аз не инцидентно дублирам, че при последното постоянно държавно управление, а и по-късно в предходния парламент, който много дълго работи, се видя, че Комисията по опазване на здравето реализира единодушие по проблемите, които се сложиха и за финансирането, и за това, че би трябвало да се обърне внимание на районните проблеми, отдалечените лечебни заведения и на извънболничната помощ.
Бяха единомислещи и за промяната на шефа на здравната каса
- Да, това не е някаква промяна, а по-скоро вслушване в гласа на съсловието.
Докъде стигнаха в този момент вашите договаряния за Национален рамков контракт?
- От една страна, сме към края, от друга - имаме още доста работа пред нас. Практически приключихме текстовата част за логаритмите по клиничните пътеки, с няколко детайлности за уточняване с надзорния съвет на здравната каса. Що се отнася до цените и размерите, не мога да предвидя хоризонта в кой миг ще се одобри и дали въобще Народното събрание ще одобри нов бюджет на НЗОК, който да ни даде опция да преговаряме за цените на медицинските действия.
Какви са главните промени в текстовата част?
- В по-голямата си част са механически промени на текстове, които бяха остарели и трябваше да отпаднат. Една немалка част са нововъведения, свързани с дигитализацията и въвеждането на Националната здравноинформационна система и метода, по който ще се реализира документооборотът, метода, по който ще се подписва пациентът, където има нужда, какви документи ще съхранява лечебното заведение и на какъв притежател.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ