Пазарно ли е управлението на съвременната болница в България
Профил: Д-р Андрей Младенов, дм, MBA е специалист с повече от 20-годишен професионален опит в областта на клиничните изследвания и лекарствени регулации. Дисертацията му е за ръководството на лечебни заведения в Медицински университет - София, където е приключил медицина и здравен мениджмънт. Заемал е разнообразни управителни позиции в компании като GlaxoSmithKline, " Софарма " АД, Parexel Int Cons, IQVIA, Biontech и други Понастоящем работи като старши регулаторен пълководец в компания в гр. Хайделберг, Германия.
Иновациите от дълго време са част от всекидневието на българските болнични експерти, помагайки им да диагностицират и лекуват по-добре пациентите си. Тази недвусмислена констатация може единствено да ни радва. Същевременно не можем да не погледнем и от другата страна на монетата. Всеки трезво мислещ би си задал въпроса до каква степен нововъведенията способстват за по-качествено и налично болнично опазване на здравето, от което в последна сметка да печели крайният консуматор - българският пациент. Казано просто: съумяват ли днешните лечебни заведения да посрещнат здравните потребности на пациента и в случай че да, то в каква степен?
Профил: Д-р Андрей Младенов, дм, MBA е специалист с повече от 20-годишен професионален опит в областта на клиничните изследвания и лекарствени регулации. Дисертацията му е за ръководството на лечебни заведения в Медицински университет - София, където е приключил медицина и здравен мениджмънт. Заемал е разнообразни управителни позиции в компании като GlaxoSmithKline, " Софарма " АД, Parexel Int Cons, IQVIA, Biontech и други Понастоящем работи като старши регулаторен пълководец в компания в гр. Хайделберг, Германия.
Иновациите от дълго време са част от всекидневието на българските болнични експерти, помагайки им да диагностицират и лекуват по-добре пациентите си. Тази недвусмислена констатация може единствено да ни радва. Същевременно не можем да не погледнем и от другата страна на монетата. Всеки трезво мислещ би си задал въпроса до каква степен нововъведенията способстват за по-качествено и налично болнично опазване на здравето, от което в последна сметка да печели крайният консуматор - българският пациент. Казано просто: съумяват ли днешните лечебни заведения да посрещнат здравните потребности на пациента и в случай че да, то в каква степен?
Този въпрос участва в обществения спор от дълги години, само че за жалост и до през днешния ден не е намерил еднопосочен отговор. В общия случай публичният фокус пада върху чисто обществената страна в оказването на здравна помощ. След дългогодишни промени към момента малко хора си дават сметка, че в болничния бранш работят пазарни механизми, които постановат на участниците един малко по-различен метод на мислене, определян като маркетинг на здравните услуги. Темата не е особена нова нито у нас, нито в чужбина. Изтъкнати наши експерти по публично здраве и здравен мениджмънт са я коментирали нееднократно, не са малцина изявленията и научните писания по въпроса. Към Факултета по публично здраве на Медицински университет - София, от дълго време съществува академична дисциплинираност " Маркетинг в опазването на здравето ", в която и аз самият създадох моята докторска теза преди 10 години (Младенов, А., " Приложение на маркетинговите концепции в ръководството на актуалната болница " ; София, 1.07.2013).
Ако се позовем на теорията, в една пазарно контролирана система на опазването на здравето актуалната болница би трябвало да се стреми на първо място към размяната на стойности, т.е. здравна услуга против задоволена нужда. Тази основополагаща идея съществено контрастира с лаическото разбиране за здравния маркетинг като " търговия със здраве ". Според Филип Котлър, именуван още " бащата на маркетинга ", маркетингът съставлява разбора, планирането, приложението и контрола на изключително деликатно и грижливо дефинирани стратегии, предопределени за реализирането на доброволна обмяна на стойности, с цел да бъдат реализирани задачите на организацията. (Котлър Ф., " Котлър за маркетинга " ; издателство " Класика и жанр ", София, 2000). В това определение се крие и тайната на положителната здравна помощ - деликатното планиране на задачите и концепциите на болничното заведение за оказване на здравни услуги би трябвало да води до пълноценно облекчаване на потребностите и желанията на пациентите.
Реклама
Маркетинговата идея в опазването на здравето прохожда в България на практика дружно с раздържавяването на болничния бранш и законодателните промени, разрешаващи регистрация на болничните заведения като търговски сдружения и разкриване на лечебни заведения с частна форма на собствеността (по-специално Закона за лечебните заведения от 9.06.1999, Търговския закон от 18.6.1991, както и други свързани нормативни актове). Заедно с въвеждането на здравноосигурителната система започва и развиването на един по-пазарно насочен модел на опазване на здравето. За разлика от извънболничната помощ, в която маркетинговият метод навлезе много бързо с отделяне на лекарски практики, частни кабинети, лаборатории, поликлиники и прочие, в болничната помощ нещата сякаш забуксуваха съвсем през цялото време. Защо в действителност? Един взор върху днешната обстановка в лечебните заведения през очилата на пазарното (маркетинговото) мислене може да даде някои отговори.
Действащата нормативна рамка
Пазарното наличие на болничните лечебни заведения не е обвързано с национални и регионални регулации във връзка с здравните потребности на популацията. Изготвената преди 10 години Национална здравна карта на Министерство на здравеопазването (все още) е целесъобразна и не предпоставя надзор върху разкриването на нови лечебни заведения, без значение дали има фактическа потребност от тях. Това води, от една страна, до свръхразвитие на легловата база, съсредоточена главно в огромните градове, а от друга - до неравномерно и нерационално географско покритие с лечебни заведения.
На фона на това през последните години се заприказва за нужда от законодателни промени в юридическия статут на лечебните заведения, като тематиката беше даже импортирана в програмата на Комисията по опазване на здравето на 47-то Народно заседание. От вероятността на маркетинга можем да отбележим, че в случай че една болница няма опция да образува облага, която след това да реинвестира в личното си развиване (на сграден фонд, инсталация, дейност), то тогава нейното битие рано или късно ще се обезсмисли. А и какъв тъкмо би бил статутът на една болница без право на облага - евентуално фондация или държавна организация с второстепенно бюджетно предписание. Опитът демонстрира, че всяка недообмислена нормативна смяна води след това до тежки деформации на пазара, от които страдат всички участници.
Реклама
Системата на финансиране
Публичното финансиране на болничните здравни услуги страда от основни дефекти, които на собствен ред основават съществени пазарни диспропорции. Хронични проблеми с съвсем нарицателно значение са недофинансирането на обществения здравен бранш, квазипазарното ценообразуване на здравните услуги, неравнопоставеността на пазарните участници и делегираните годишни болнични бюджети. В съвкупността си тези фактори водят до съвсем цялостно обезсмисляне на маркетинговия метод в ръководството на една болница. Традиционните принадлежности за поощряване на потреблението, откриване на несрещнати здравни потребности или развиване на нови новаторски услуги не могат да работят в такава среда. Като резултат пазарът стагнира и води до все по-лоши здравни резултати.
Тук би трябвало да отбележим и нежеланото присъединяване на частния здравноосигурителен бранш, който няма основни тласъци за развиване. В изискванията на изчезнал правилник за втори дирек на здравно обезпечаване, размит норматив за кешови здравни услуги и незначителна мотивация на пациентите за непринудено здравно обезпечаване ролята на този финансиращ механизъм е несправедливо скромна. Като резултат съвкупното предложение на частния пазар се свежда най-общо до скъпо платени бутикови услуги, които не адресират значими здравни потребности.
Управлението на лечебните заведения
Иновациите от дълго време са част от всекидневието на българските болнични експерти, помагайки им да диагностицират и лекуват по-добре пациентите си. Тази недвусмислена констатация може единствено да ни радва. Същевременно не можем да не погледнем и от другата страна на монетата. Всеки трезво мислещ би си задал въпроса до каква степен нововъведенията способстват за по-качествено и налично болнично опазване на здравето, от което в последна сметка да печели крайният консуматор - българският пациент. Казано просто: съумяват ли днешните лечебни заведения да посрещнат здравните потребности на пациента и в случай че да, то в каква степен?
Профил: Д-р Андрей Младенов, дм, MBA е специалист с повече от 20-годишен професионален опит в областта на клиничните изследвания и лекарствени регулации. Дисертацията му е за ръководството на лечебни заведения в Медицински университет - София, където е приключил медицина и здравен мениджмънт. Заемал е разнообразни управителни позиции в компании като GlaxoSmithKline, " Софарма " АД, Parexel Int Cons, IQVIA, Biontech и други Понастоящем работи като старши регулаторен пълководец в компания в гр. Хайделберг, Германия.
Иновациите от дълго време са част от всекидневието на българските болнични експерти, помагайки им да диагностицират и лекуват по-добре пациентите си. Тази недвусмислена констатация може единствено да ни радва. Същевременно не можем да не погледнем и от другата страна на монетата. Всеки трезво мислещ би си задал въпроса до каква степен нововъведенията способстват за по-качествено и налично болнично опазване на здравето, от което в последна сметка да печели крайният консуматор - българският пациент. Казано просто: съумяват ли днешните лечебни заведения да посрещнат здравните потребности на пациента и в случай че да, то в каква степен?
Този въпрос участва в обществения спор от дълги години, само че за жалост и до през днешния ден не е намерил еднопосочен отговор. В общия случай публичният фокус пада върху чисто обществената страна в оказването на здравна помощ. След дългогодишни промени към момента малко хора си дават сметка, че в болничния бранш работят пазарни механизми, които постановат на участниците един малко по-различен метод на мислене, определян като маркетинг на здравните услуги. Темата не е особена нова нито у нас, нито в чужбина. Изтъкнати наши експерти по публично здраве и здравен мениджмънт са я коментирали нееднократно, не са малцина изявленията и научните писания по въпроса. Към Факултета по публично здраве на Медицински университет - София, от дълго време съществува академична дисциплинираност " Маркетинг в опазването на здравето ", в която и аз самият създадох моята докторска теза преди 10 години (Младенов, А., " Приложение на маркетинговите концепции в ръководството на актуалната болница " ; София, 1.07.2013).
Ако се позовем на теорията, в една пазарно контролирана система на опазването на здравето актуалната болница би трябвало да се стреми на първо място към размяната на стойности, т.е. здравна услуга против задоволена нужда. Тази основополагаща идея съществено контрастира с лаическото разбиране за здравния маркетинг като " търговия със здраве ". Според Филип Котлър, именуван още " бащата на маркетинга ", маркетингът съставлява разбора, планирането, приложението и контрола на изключително деликатно и грижливо дефинирани стратегии, предопределени за реализирането на доброволна обмяна на стойности, с цел да бъдат реализирани задачите на организацията. (Котлър Ф., " Котлър за маркетинга " ; издателство " Класика и жанр ", София, 2000). В това определение се крие и тайната на положителната здравна помощ - деликатното планиране на задачите и концепциите на болничното заведение за оказване на здравни услуги би трябвало да води до пълноценно облекчаване на потребностите и желанията на пациентите.
Реклама
Маркетинговата идея в опазването на здравето прохожда в България на практика дружно с раздържавяването на болничния бранш и законодателните промени, разрешаващи регистрация на болничните заведения като търговски сдружения и разкриване на лечебни заведения с частна форма на собствеността (по-специално Закона за лечебните заведения от 9.06.1999, Търговския закон от 18.6.1991, както и други свързани нормативни актове). Заедно с въвеждането на здравноосигурителната система започва и развиването на един по-пазарно насочен модел на опазване на здравето. За разлика от извънболничната помощ, в която маркетинговият метод навлезе много бързо с отделяне на лекарски практики, частни кабинети, лаборатории, поликлиники и прочие, в болничната помощ нещата сякаш забуксуваха съвсем през цялото време. Защо в действителност? Един взор върху днешната обстановка в лечебните заведения през очилата на пазарното (маркетинговото) мислене може да даде някои отговори.
Действащата нормативна рамка
Пазарното наличие на болничните лечебни заведения не е обвързано с национални и регионални регулации във връзка с здравните потребности на популацията. Изготвената преди 10 години Национална здравна карта на Министерство на здравеопазването (все още) е целесъобразна и не предпоставя надзор върху разкриването на нови лечебни заведения, без значение дали има фактическа потребност от тях. Това води, от една страна, до свръхразвитие на легловата база, съсредоточена главно в огромните градове, а от друга - до неравномерно и нерационално географско покритие с лечебни заведения.
На фона на това през последните години се заприказва за нужда от законодателни промени в юридическия статут на лечебните заведения, като тематиката беше даже импортирана в програмата на Комисията по опазване на здравето на 47-то Народно заседание. От вероятността на маркетинга можем да отбележим, че в случай че една болница няма опция да образува облага, която след това да реинвестира в личното си развиване (на сграден фонд, инсталация, дейност), то тогава нейното битие рано или късно ще се обезсмисли. А и какъв тъкмо би бил статутът на една болница без право на облага - евентуално фондация или държавна организация с второстепенно бюджетно предписание. Опитът демонстрира, че всяка недообмислена нормативна смяна води след това до тежки деформации на пазара, от които страдат всички участници.
Реклама
Системата на финансиране
Публичното финансиране на болничните здравни услуги страда от основни дефекти, които на собствен ред основават съществени пазарни диспропорции. Хронични проблеми с съвсем нарицателно значение са недофинансирането на обществения здравен бранш, квазипазарното ценообразуване на здравните услуги, неравнопоставеността на пазарните участници и делегираните годишни болнични бюджети. В съвкупността си тези фактори водят до съвсем цялостно обезсмисляне на маркетинговия метод в ръководството на една болница. Традиционните принадлежности за поощряване на потреблението, откриване на несрещнати здравни потребности или развиване на нови новаторски услуги не могат да работят в такава среда. Като резултат пазарът стагнира и води до все по-лоши здравни резултати.
Тук би трябвало да отбележим и нежеланото присъединяване на частния здравноосигурителен бранш, който няма основни тласъци за развиване. В изискванията на изчезнал правилник за втори дирек на здравно обезпечаване, размит норматив за кешови здравни услуги и незначителна мотивация на пациентите за непринудено здравно обезпечаване ролята на този финансиращ механизъм е несправедливо скромна. Като резултат съвкупното предложение на частния пазар се свежда най-общо до скъпо платени бутикови услуги, които не адресират значими здравни потребности.
Управлението на лечебните заведения
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ