ПРОФИЛ: Адв. Свилена П. ДИМИТРОВА е председател на Българска болнична

ПРОФИЛ: Адв. Свилена П. ДИМИТРОВА е ръководител на Българска болнична асоциация от 2019 година Тя гради професионалната си експертиза повече от двадесет години, от които в последните 10 специализира и здравно право. Магистър по право от Софийския университет " Св. Климент Охридски ", със специализация в Aix-Marseille III, France, както и " Търговска медиация " в Harvard University, USA. Специализира корпоративно право и договаряния и е сертифициран посредник, съдия и учител. Учредява адвокатско сдружение " Димитрова и сътрудници " през 2006 година, а през днешния ден с изключение на с ръководството на адвокатската адвокатска фирма интензивно се занимава с социална активност. В интервала 2015 - 2019 година адв. Свилена Димитрова е зам.-председател на Българска болнична асоциация, а през 2018 - 2019 година е ръководител на Центъра за спогодби и медиация при Софийския областен съд и Софийския градски съд. Член е на европейската правна мрежа United Legal Network и на европейската мрежа на съдиите за медиация GEMME.
Малко повече от година измина, откогато пандемията Коронавирус нахлу в живота ни и промени всичко. Нищо още не е свършило, само че най-малко в опазването на здравето могат да се създадат заключения. Безспорно пациентите понесоха най-тежките удари на един чужд до момента вирус, само че лечебните заведения и техните лекари бяха тези, които трябваше да се борят и с него, и с минусите на системата, които пандемията отвори още по-широко. И те се оправиха макар всички спънки. Но с цената на какво?

COVID-19 без подозрение беше самобитен стрес тест. Но за разлика от плановите стрес проби този не беше разгласен авансово, нямаше време за подготовка и нямаше по какъв начин да се скрият сериозните пропуски и проблеми в опазването на здравето. Когато те са открити, може би най-накрая ще пристигна ред да реформираме бранша. Кризата с вируса сложи доста лечебни заведения на лимита на съществуването. Освен невиждания напън от пациенти и непознатите реакции на вируса лечебните заведения бяха изправени и пред чисто бюрократични тествания, за които неведнъж сигнализираха. От Българската болнична асоциация нееднократно се повдигна въпросът за
Финансирането на лекуването на Коронавирус пациенти
което пък отвори още веднъж тематиката вярна ли е методологията за финансиране на лекуванията и на други болести. Лечението на едно и също заболяване може да коства друго според от степента на сериозността, с която поразява всеки обособен пациент. От асоциацията бяха предоставени данни на институциите от разнообразни лечебни заведения, от които ясно се вижда преразход на лекуването на Коронавирус, който доближаваше до над 100% от покритието на НЗОК. Цената на клиничната пътека бе увеличена на 1200 лв., само че междинните и тежките случаи нормално изискват доста повече средства за лекуването им. Това изправи доста лечебни заведения пред финансови усложнения. Но докара и до стъпки в вярната посока. Сега на дневен ред е предлагането на асоциациите, подкрепено от Българския лекарски съюз, цените на клиничните пътеки да се актуализират по отношение на други страни. За политиците, да си признаем, недофинансирането на бранша обаче в никакъв случай не е " уместно времето ". А ние още веднъж сме пред избори.

В сложна обстановка попадаха лечебните заведения и поради
Неуредиците при разкриването на Коронавирус кревати
Според данни на Българската болнична асоциация кревати имаше, само че процесът по откриването на профилирани такива е муден и прекомерно комплициран. А лечебните заведения трябваше да избират - дали да настаняват пациенти и да нарушават разпоредбите, или да ги връщат. Никога не би трябвало да си заставен да правиш подобен избор.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства
Болниците обаче се оправиха. Разбира се, можеше да не е по този начин, в случай че пандемията не беше останала на ръба, на който стоеше и при трите талази. Само още малко напън и силите можеше и да не устоят. Под прицела на спекулациите и обвиняванията още при първата вълна попаднаха частните лечебни заведения. Делението на обществен и частен бранш и " двойните стандарти " в третирането им от страната, не се отразява добре в нито един бранш, само че в опазването на здравето това е рисково. Пандемията се трансформира в следващата дъвка, с която да бъдат упрекнати в грехове, които още не са направили. " Предсказанията " обаче не се сбъднаха и
Частните лечебни заведения се включиха наедно с всички останали в борбата
Специализирани Коронавирус отделения бяха открити по заповед на съответните РЗИ и пациентите можеха да се лекуват на всички места, без значение от собствеността на лечебното заведение. Частните лечебни заведения не получаваха средства от вълната от дарения при първата спешна обстановка, само че потвърдиха, че са равностойни участници в оправянето с изключителната обстановка. След втората вълна доста лечебни заведения бяха подценени при разпределянето на спомагателни средства от страната, които се раздадоха на избрани лечебни заведения. Едва в края на април, след третата вълна, надзорният съвет на НЗОК регистрира нуждата всички лечебни заведения, които лекуват заболели от Коронавирус, да бъдат подкрепени равностойно. Въпреки това частните лечебни заведения поеха голяма тежест, изключително отчетливо в градове като Русе, Пазарджик, Пловдив и Благоевград и София. Остава въпросът
Как и по кое време ще се компенсират лечебните заведения за действителните разноски
направени поради пандемията.