Професорът взел в ръката си чаша с вода, протегнал я

Професорът взел в ръката си чаша с вода, протегнал я напред и попитал студентите си:

- Как мислите, какъв брой тежи тази чаша?

Аудиторията оживено забръмчала.

- Да кажем, 200 грама! Не, по-скоро 300! А може и 500! – се чули отговори.

- Е, няма да разберем тъкмо, до момента в който не я претеглим. Но в този момент това не е належащо. Бих желал да ви попитам: какво ще стане, в случай че подържа тази чаша няколко минути?

- Нищо!

- Да в действителност, нищо ужасно няма да се случи – дал отговор професора. – А какво ще стане, в случай че държа с протегната ръка тази чаша час или два?

- Ще стартира да ви боли ръката.

- А в случай че я държа през целия ден?

- Ще Ви изтръпне ръката и може да Ви аргументи мощни мускулни конвулсии или даже парализа. Може да се наложи да отидете в болница – споделил един студент.

- А съгласно вас, ще се промени ли тежестта на чашата от това, че просто я държа през целия ден?

- Не! – комплицирано дал отговор студентът.

- И какво би трябвало да се направи, с цел да се оправят нещата?

- Просто сложете чашата на масата! – радостно споделил един студент.

- Точно по този начин! – радостно дал отговор професора. – Така стои въпросът и с всички житейски компликации. Помисли за някакъв проблем няколко минути и той ще се окаже паралелно с теб. Мисли няколко часа и той ще стартира да те засмуква. А в случай че мислиш през целия ден, то той ще те сковава. Може да мислим за казуса, само че като цяло, това не води до нищо. Неговата “тежест ” не  понижава. Да се оправим с проблем разрешава единствено действието. Реши го или го остави встрани. Няма смисъл да държиш в душата и главата си тежки камъни, които да те сковават.