Професор Серхий Плохий може да бъде простен за песимистичното си

...
Професор Серхий Плохий може да бъде простен за песимистичното си
Коментари Харесай

Ядрен експерт: Намираме се в по-голяма опасност от кубинската ракетна криза

Професор Серхий Плохий може да бъде простен за песимистичното си въодушевление. Историкът от Харвард е на посещаване при фамилията си в родната си Украйна и нещата наподобяват мрачни.

„ Сега в Киев е по-опасно, в сравнение с беше, когато бях тук за финален път “, споделя 68-годишният историк. „ И колкото по-близо до фронтовата линия, толкоз по-опасно е. Но в Украйна има решителност, ние споделяме: „ Ние сме тук, ще останем, ще се борим “. “

Макар да е оптимист за способността на Украйна да се отбрани, на по-широката международна сцена Плохий има вяра, че се намираме в миг на голяма заплаха, даже по-опасен от върха на кубинската ракетна рецесия, написа The Times.

„ Мисля, че през днешния ден живеем в по-опасен свят, в сравнение с през октомври 1962 година “, споделя той.

Новата му книга, „ Ядрената епоха “, наблюдава историята на нуклеарното въоръжение от ранните работи по нуклеарна физика на Ърнест Ръдърфорд и Фредерик Соди до плана „ Манхатън “, Студената война и последователното струпване на нови нуклеарни сили след разпадането на Съветския съюз.

Оттогава Китай, Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея се причислиха към клуба, а доста други страни желаят да се причислят. Повечето от тях няма да играят по същите правила. „ Ако интернационалната система загуби настоящия си баланс и световните и районни rivalries, които подхранваха разпространяването на нуклеарни оръжия през последните десетилетия, излязат отвън надзор, скоро може да забележим до 40 спомагателни страни с нуклеарни оръжия в света, което е към пет пъти повече в сравнение с през днешния ден “, предизвестява Плохий.

След кубинската ракетна рецесия американските и руските водачи, ужасени от това какъв брой близо са били до заличаването, сътвориха система от инспекции и салда – контракти, горещи линии и съглашения за надзор над въоръженията – с цел да управляват нуклеарното развиване. Страхът през 60-те и 70-те години беше мощ за мир. Взаимното заличаване означаваше, че никой няма да употребява оръжията си.

Днес, съгласно Плохий, страхът се е завърнал – само че евентуално единствено ще направи споровете по-вероятни. В книгата си той написа:

„ С отпадането на споразуменията от Студената война и началото на нова, нерегулирана конкуренция във въоръжаването, страхът се завръща, подготвен този път да подхрани конкуренция във въоръжаването, която в най-хубавия случай ще се окаже голяма загуба на пари и запаси, а в най-лошия може да докара до нуклеарна борба. “

Какво има поради с това? „ Когато срещнеш лъв в джунглата, страхът може да те активизира да тичаш по-бързо, в сравнение с би тичал в противоположен случай “, споделя той. „ Или може да те сковава или да те накара да тичаш в неверната посока. “

Той показва образеца с връзките на Запада с Владимир Путин, който неведнъж е намеквал, че Русия ще употребява нуклеарния си боеприпас, в случай че членовете на НАТО се намесят във войната в Украйна. Външни наблюдаващи ще видят последици „ такива, каквито в никакъв случай не сте виждали в цялата си история “, предизвести Путин, когато нахлу през февруари 2022 година

Но страхът от дейностите на Путин е удължил войната, споделя Плохий, тъй като западните страни се въздържаха да се ангажират по-пълно.

„ Това е класическо успокояване. Надяваш се, че в случай че нахраниш лъва, апетитът му ще бъде удовлетворен, само че в действителност апетитът му се ускорява. “

Част от казуса е несъответствието в силите, който произтича от съглашението на Украйна да се откаже от нуклеарния си боеприпас в Будапещенското меморандум от 1994 година В подмяна на отказването от оръжията, които е наследила от Съветския съюз – по това време третият по величина боеприпас в света – Съединените щати, Обединеното кралство и Руската федерация се заклеха да пазят суверенитета на Украйна.

Войници се готвят да унищожат балистична ракета SS-19 в Вакуленчук, 137 благи западно от Киев, през 1997 година, а долу – украински офицер до последния ускорител на ракета SS-19, който ще бъде погубен.

„ От позиция на неразпространението това се считаше за безспорен триумф “, споделя Плохий. „ Но това сътвори вакуум в сигурността, като отстрани оръжията за въздържане от територията на Украйна и не ги размени с никакви други средства за въздържане. “ Това означаваше, че Путин се почувства свободен да нападне 28 години по-късно. „ Меморандумът от Будапеща е виновен за най-голямата война в Европа от 1945 година насам. “

Плохий знае следствията от такава нуклеарна злополука. През 1986 година, когато живееше в град Днипро в източна Украйна, той си спомня, че започнаха да се популяризират клюки за детонация в Чернобил.

Той се заинтересува от истината, което докара до издаването на знаковата му книга от 2018 година за злополуката – „ Чернобил: Историята на една покруса “. Книгата от своя страна въодушеви хвалената минисериал на HBO „ Чернобил “ с Джаред Харис и Емили Уотсън в основните функции.

„ Някои от най-мощните ракети от времето на Студената война бяха създадени в Днипро, във фабрика на същата улица, на която живеех. Моят тъст е работил там по време на Кубинската ракетна рецесия. “

Той също по този начин добре познава следствията от актуалната война. Братът на брачната половинка му Андрий е бил погубен в края на 2022 година, когато неговата армейска част е била подложена на въздушни бомбардировки покрай Бахмут.

„ Това е война, в която доста постоянно не виждаш врага си “, споделя Плохий.

Режими като този в Иран, споделя той, гледат на Украйна като образец за какво е жизненоважно да имаш нуклеарно възпиращо средство.

„ Ударът, който тази война нанесе на неразпространението, е голям “, споделя той.

Войната изпрати ясно обръщение, че нуклеарните оръжия са най-хубавите налични гаранти за суверенитет. А софтуерните бариери за реализиране на такава мощ към този момент са ниски.

И по този начин, какво би трябвало да направи Западът във връзка с решимостта на Иран да придобие нуклеарни качества?

Тук Плохий заема необикновена позиция. Той преглежда нашествието в Ирак през 2003 година – и пагубните последици, които последваха – като признак на неоснователния (както се оказа) боязън на Запада от оръжията за всеобщо заличаване на Саддам Хюсеин.

„ Моята позиция е, че иранската нуклеарна бомба е нещо неприятно “, споделя той. „ Но въпреки всичко не е толкоз неприятно, колкото тотална война и евентуално повтаряне на историята на Ирак. Трябва да се опитаме да ги спрем да създават нуклеарни бомби, като използваме всички средства, с които разполагаме, само че без да стигаме до тотална война. “

Той споделя, че стремежът към неразпространение на нуклеарни оръжия е „ засегнат, само че не е мъртъв “. И неговото бъдеще зависи от това, което ще се случи в Украйна.

Това бъдеще, в поврат на историята, може да бъде несъмнено скоро в Будапеща, същия град, в който Украйна се съгласи да се откаже от оръжията си преди три десетилетия. Там Доналд Тръмп, вдъхновен от триумфа си в посредничеството за преустановяване на огъня в Газа, се съгласи да се срещне с Путин в опит да постави завършек на войната в Украйна.

„ Ако Западът е задоволително единен и Съединените щати – главната мощ, която принуди Украйна да се откаже от нуклеарните си оръжия – в последна сметка откри метод да отбрани Украйна, това ще бъде доста друг край, доста друга история и доста друг урок, който да научим “, сподели Плохий.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР