Колкото и да пълен животът ви, винаги се намира място и за малко празно безделие
Професор по философия решил да изнесе на студентите си малко по-различен урок. Той взел огромен стъклен буркан и го напълнил с едри камъни. След което ги попитал:
- Пълен ли е съгласно вас този буркан?
- Да, несъмнено.
Тогава той взел шепа дребни речни камъчета и ги изсипал в съда. Те се наместили сред огромните камъни и запълнили свободното място в буркана.
- А в този момент цялостен ли е бурканът?
- Сега към този момент в действителност е цялостен. – дали отговор студентите.
Професорът взел малко количество пясък и го насипал в буркана. Естествено ситният пясък заел всички останали пролуки сред дребните и огромните камъни и извършил целия съд. Още един път задал на студентите същия въпрос и още веднъж получил позитивен отговор.
Накрая преподавателят изсипал чаша вода в буркана, а студентите почнали да се смеят на странния опит.
- Сега ще ви обясня задачата на това упражнение. Исках да ви показвам какво съставлява животът и целите в него. Представете си, че животът ви е като този буркан. Едрите камъни в него са най-важните неща – фамилията, здравето, децата, приятелите. Дори и да са единствено те в живота ви – той е цялостен. Малките речни камъчета са второстепенните неща – кариерата, движимостите, дома ви, а пясъкът са всички останали дребни и маловажни неща, които участват във всеки човешки живот.
Замислете се, какво би станало, в случай че на първо време напълните този съд с пясък – той ще извърши цялото му наличие и за камъните няма да има място. Или пък, в случай че го запълните с дребните камъчета – тогава ще има място за пясъка, само че не и за огромните камъни.
Затова не пилейте прекомерно доста време и сила за дребни и маловажни неща и не отдавайте първостепенно значение на материалните придобивки и работата, тъй като за най-важното няма да остане място. Поставете преди всичко в живота си фамилията и приятелите си, а за останалото постоянно ще се откри място.
- А какъв беше смисълът на водата? – попитал един студент.
- Просто желаех да ви покажа, че колкото и да цялостен животът ви, постоянно се намира място и за малко празно бездействие – усмихнал се професорът.
