Професор от Кеймбридж е обвинен в измама на IQ тестове, искал да получи 1 млн. паунда
Професор от Кеймбридж е упрекнат в машинация на IQ проби, желал да получи 1 млн. паунда
Професор от университета в Кеймбридж е упрекнат в съзнателно пропадане на проби за просветеност и памет. Той опитал да усили иск за обезщетение от 1 милион паунда за мозъчни увреждания поради несполучливо лекуване на инсулт.
Ортопедичният хирург и учител в Медицинския факултет на Кеймбридж
доктор Мохамед Атеф Хакми е на 64 години. Той е останал с трайни увреждания и е бил заставен да се откаже от хирургическата си процедура, откакто е получил инсулт през ноември 2016 година
Хакми съди Националната здравна работа (NHS) във Висшия съд на Лондон
за обезщетение за повече от 1 милион паунда. Причината е, че съгласно него невъзможността за навреме диагностициране на инсулта му е довела до пропускане на опцията за жизненоважно лекуване. Това от своя страна е довело до мозъчни и физически увреждания.
На теста за просветеност, извършен в границите на досъдебното произвеждане,
доктор Хакми е изкарал „ доста неприятен “ резултат от 84 точки. Това го слага много под междинното равнище за Обединеното кралство, макар че продължава да преподава в един от най-престижните университети в света, съобщи Индепендент. Д-р Хакми е ортопедичен хирург и медицински учител в Хартфордшир,
профилиран в хирургия на стъпалото и глезена. Също по този начин изнася лекции във Англия и чужбина.
Съдът е научил, че той е член на Кралския лицей на хирурзите и асоцииран асистент-професор в университета в Кеймбридж,
където извършва преподавателска служба.
Той претърпява първи инсулт през септември 2016 година, само че му е била приложена тромболизна терапия за разрушение на съсиреците и се е възстановил доста добре, завръщайки се в операционната зала в границите на седмици.
Неговият юрист, Робърт Келар, декларирал пред арбитър Дейвид Питауей,
че хирургът е претърпял втори инсулт през ноември 2016 година, като за първи път е забелязал признаците, до момента в който е работил до късно през нощта по документи.
„ Когато признаците се завърнали още веднъж в ранните часове,
той отишъл в болница „ Листър “ в Стивънидж, като се обадил авансово и споделил на личния състав, че получава инсулт “, декларирал юристът.
Въпреки това, той не е получил същото лекуване както преди.
Професорът споделя, че му е било казано, че няма да му бъде препоръчана тромболиза, тъй като „ няма инсулт “, като лекарят от разстояние допуска, че може да е просто мигрена или епилепсия.
Едва в 9 сутринта същия ден в болничното заведение е диагностициран инсултът му,
като в този миг е прекомерно късно да бъде лекуван със същите медикаменти, както преди. Д-р Хакми упреква Националната здравна работа (NHS) в „ лекомислен и ексцентричен обзор “ в незабавното поделение и обстоятелството, че е съумял да приказва с отдалечено работещия експерт по инсулт единствено по телефона заради нередовност в системата за телемедицина на NHS.
Г-н Келар споделя, че доктор Хакми е останал трайно инвалидизиран от инсулта,
само че че най-тежките пострадвания са могли да бъдат избегнати, в случай че не е била небрежността на личния състав в
Листър и на отдалечената линия за инсулт.
Освен че куца и има понижена сензитивност в пръстите на ръцете и краката, той страда от отмалялост в дясната си ръка, китка и захват, което му пречи да извършва комплицирани задания за дълги интервали.
Той е получил и мозъчна контузия, която е довела до краткосрочно увреждане на паметта,
нарушена централизация, понижена скорост на обработка на информация и „ изпълнителни дефицити “. Адвокатът от NHS Джон де Боно е отрекъл, че доктор Хакми е задължен да изплаща обезщетение за вреди и го е обвинил,
че е прикривал признаците си, до момента в който е бил оценен от специалисти преди процеса.
Освен „ доста неприятния “ резултат от коефициента на просветеност, той е постигнал и най-ниските резултати в тестванията за памет, съобщи юристът пред съда.
Той споделя, че доктор Хакми е получил единствено 84 точки
на тест за просветеност, което го слага под 86% от общото население, добавяйки: „ Това е доста неприятно –
допуска се, че би било мъчно да се работи като хирург или като учител “.
Той е бил оценен и от двама невропсихолози, които са направили проби за памет, с „ доста изненадващи “ и от време на време „ удивителни “ резултати, които съгласно него повдигат „ съществено
безпокойствие по отношение на това дали е давал най-хубавото от себе си “ в тестванията.
Д-р Хакми не съумял да си спомни повече от четири едноцифрени цифри поред по време на един изпит и постигнал толкоз невисок резултат на тестванията, че в някои връзки е бил под 99% от популацията, макар че продължавал да работи като „ възпитател “ на бакалавърско равнище.
„ Постигнахте изумително ниски резултати за някой,
който работи на равнището, което описвате тази заран “, споделя юристът, визирайки обстоятелството, че доктор Хакми е приказвал с горделивост на свидетелската пейка за работата си в университета в Кеймбридж.
„ Разбирам, че чувствате, че сте страдали доста вследствие на този втори инсулт “, продължава той.
„ Разбирам, че смятате, че повода за толкоз тежките Ви премеждия се дължи на неточности или немарливост. Разбирам, че това несъмнено Ви ядосва “, добавя де Боно. Той траял да допуска, че „ възприятието за неправда “ на доктор Хакми може да е довело до предпочитание да се увери,
че хората изцяло схващат въздействието, което това е оказало върху живота му.
„ Възможно ли е, когато сте отишли на тест, да сте се показали по-зле, в сравнение с е трябвало, тъй като сте се опитвали да демонстрирате какъв брой огромно е било въздействието? “, попитал юриста.
„ Една от опциите, която Ви предлагам, е, че съзнателно сте се представяли зле “, предположил той.
Но доктор Хакми е отрекъл да се е подигравал на медиците, които са го прегледали преди правосъдния развой,
казвайки пред съда, че е намерил тестванията за „ изтощителни “.
Той е отрекъл да е бил непочтен с лекарите, казвайки на съдията: „ Беше изтощителна среда, когато тестванията се правеха по нескончаем и безсистемен метод. “
„ Всеки може да се провали на тест, само че би трябвало да му се даде най-хубавият късмет “, траял той.
„ Определено имам проблем с паметта, мудни дейности. Направих всичко, с цел да смекча въздействието на инсулта си. Със сигурност знам, че не съм подобен, какъвто съм бил преди него. “ Г-н де Боно траял, базирайки се на тест за „ памет и симулация “, който е дал резултат „ съвсем на равнище случайност “, казвайки на господин Хакми:
„ Някой, който дава случайни отговори, би дал съвсем толкоз неприятен резултат, колкото и Вие “.
Обвинявайки го, че „ не е прям “ с тези, които са го оценявали преди правосъдния развой, той споделил:
„ Очертава се една причинност.
Във всяка дадена обстановка ще се опитате да кажете каквото смятате, че ще Ви помогне най-вече да постигнете каквато и да е задачата Ви. “
Но доктор Хакми отвърнал: „ Бях пряк във всичко в живота си. Целта ми беше да стана още веднъж хирург, само че не съумях. “
Искът за обезщетение е против East and North Hertfordshire NHS Trust, който ръководи болница Lister, и против Norfolk and Norwich University Hospital NHS Foundation Trust, където се е намирал лекарят по инсулт, работещ отдалечено, който разговарял с доктор Хакми.
И двете организации отхвърлят вината, заявявайки,
че той е бил „ от самото начало третиран с рационална грижа и умения от висококомпетентни клиницисти “. Той е бил оценен като несъответствуващ за тромболизно лекуване, защото признаците му не са били задоволително съществени и е било прекомерно късно след появяването им.
Професор от университета в Кеймбридж е упрекнат в съзнателно пропадане на проби за просветеност и памет. Той опитал да усили иск за обезщетение от 1 милион паунда за мозъчни увреждания поради несполучливо лекуване на инсулт.
Ортопедичният хирург и учител в Медицинския факултет на Кеймбридж
доктор Мохамед Атеф Хакми е на 64 години. Той е останал с трайни увреждания и е бил заставен да се откаже от хирургическата си процедура, откакто е получил инсулт през ноември 2016 година
Хакми съди Националната здравна работа (NHS) във Висшия съд на Лондон
за обезщетение за повече от 1 милион паунда. Причината е, че съгласно него невъзможността за навреме диагностициране на инсулта му е довела до пропускане на опцията за жизненоважно лекуване. Това от своя страна е довело до мозъчни и физически увреждания.
На теста за просветеност, извършен в границите на досъдебното произвеждане,
доктор Хакми е изкарал „ доста неприятен “ резултат от 84 точки. Това го слага много под междинното равнище за Обединеното кралство, макар че продължава да преподава в един от най-престижните университети в света, съобщи Индепендент. Д-р Хакми е ортопедичен хирург и медицински учител в Хартфордшир,
профилиран в хирургия на стъпалото и глезена. Също по този начин изнася лекции във Англия и чужбина.
Съдът е научил, че той е член на Кралския лицей на хирурзите и асоцииран асистент-професор в университета в Кеймбридж,
където извършва преподавателска служба.
Той претърпява първи инсулт през септември 2016 година, само че му е била приложена тромболизна терапия за разрушение на съсиреците и се е възстановил доста добре, завръщайки се в операционната зала в границите на седмици.
Неговият юрист, Робърт Келар, декларирал пред арбитър Дейвид Питауей,
че хирургът е претърпял втори инсулт през ноември 2016 година, като за първи път е забелязал признаците, до момента в който е работил до късно през нощта по документи.
„ Когато признаците се завърнали още веднъж в ранните часове,
той отишъл в болница „ Листър “ в Стивънидж, като се обадил авансово и споделил на личния състав, че получава инсулт “, декларирал юристът.
Въпреки това, той не е получил същото лекуване както преди.
Професорът споделя, че му е било казано, че няма да му бъде препоръчана тромболиза, тъй като „ няма инсулт “, като лекарят от разстояние допуска, че може да е просто мигрена или епилепсия.
Едва в 9 сутринта същия ден в болничното заведение е диагностициран инсултът му,
като в този миг е прекомерно късно да бъде лекуван със същите медикаменти, както преди. Д-р Хакми упреква Националната здравна работа (NHS) в „ лекомислен и ексцентричен обзор “ в незабавното поделение и обстоятелството, че е съумял да приказва с отдалечено работещия експерт по инсулт единствено по телефона заради нередовност в системата за телемедицина на NHS.
Г-н Келар споделя, че доктор Хакми е останал трайно инвалидизиран от инсулта,
само че че най-тежките пострадвания са могли да бъдат избегнати, в случай че не е била небрежността на личния състав в
Листър и на отдалечената линия за инсулт.
Освен че куца и има понижена сензитивност в пръстите на ръцете и краката, той страда от отмалялост в дясната си ръка, китка и захват, което му пречи да извършва комплицирани задания за дълги интервали.
Той е получил и мозъчна контузия, която е довела до краткосрочно увреждане на паметта,
нарушена централизация, понижена скорост на обработка на информация и „ изпълнителни дефицити “. Адвокатът от NHS Джон де Боно е отрекъл, че доктор Хакми е задължен да изплаща обезщетение за вреди и го е обвинил,
че е прикривал признаците си, до момента в който е бил оценен от специалисти преди процеса.
Освен „ доста неприятния “ резултат от коефициента на просветеност, той е постигнал и най-ниските резултати в тестванията за памет, съобщи юристът пред съда.
Той споделя, че доктор Хакми е получил единствено 84 точки
на тест за просветеност, което го слага под 86% от общото население, добавяйки: „ Това е доста неприятно –
допуска се, че би било мъчно да се работи като хирург или като учител “.
Той е бил оценен и от двама невропсихолози, които са направили проби за памет, с „ доста изненадващи “ и от време на време „ удивителни “ резултати, които съгласно него повдигат „ съществено
безпокойствие по отношение на това дали е давал най-хубавото от себе си “ в тестванията.
Д-р Хакми не съумял да си спомни повече от четири едноцифрени цифри поред по време на един изпит и постигнал толкоз невисок резултат на тестванията, че в някои връзки е бил под 99% от популацията, макар че продължавал да работи като „ възпитател “ на бакалавърско равнище.
„ Постигнахте изумително ниски резултати за някой,
който работи на равнището, което описвате тази заран “, споделя юристът, визирайки обстоятелството, че доктор Хакми е приказвал с горделивост на свидетелската пейка за работата си в университета в Кеймбридж.
„ Разбирам, че чувствате, че сте страдали доста вследствие на този втори инсулт “, продължава той.
„ Разбирам, че смятате, че повода за толкоз тежките Ви премеждия се дължи на неточности или немарливост. Разбирам, че това несъмнено Ви ядосва “, добавя де Боно. Той траял да допуска, че „ възприятието за неправда “ на доктор Хакми може да е довело до предпочитание да се увери,
че хората изцяло схващат въздействието, което това е оказало върху живота му.
„ Възможно ли е, когато сте отишли на тест, да сте се показали по-зле, в сравнение с е трябвало, тъй като сте се опитвали да демонстрирате какъв брой огромно е било въздействието? “, попитал юриста.
„ Една от опциите, която Ви предлагам, е, че съзнателно сте се представяли зле “, предположил той.
Но доктор Хакми е отрекъл да се е подигравал на медиците, които са го прегледали преди правосъдния развой,
казвайки пред съда, че е намерил тестванията за „ изтощителни “.
Той е отрекъл да е бил непочтен с лекарите, казвайки на съдията: „ Беше изтощителна среда, когато тестванията се правеха по нескончаем и безсистемен метод. “
„ Всеки може да се провали на тест, само че би трябвало да му се даде най-хубавият късмет “, траял той.
„ Определено имам проблем с паметта, мудни дейности. Направих всичко, с цел да смекча въздействието на инсулта си. Със сигурност знам, че не съм подобен, какъвто съм бил преди него. “ Г-н де Боно траял, базирайки се на тест за „ памет и симулация “, който е дал резултат „ съвсем на равнище случайност “, казвайки на господин Хакми:
„ Някой, който дава случайни отговори, би дал съвсем толкоз неприятен резултат, колкото и Вие “.
Обвинявайки го, че „ не е прям “ с тези, които са го оценявали преди правосъдния развой, той споделил:
„ Очертава се една причинност.
Във всяка дадена обстановка ще се опитате да кажете каквото смятате, че ще Ви помогне най-вече да постигнете каквато и да е задачата Ви. “
Но доктор Хакми отвърнал: „ Бях пряк във всичко в живота си. Целта ми беше да стана още веднъж хирург, само че не съумях. “
Искът за обезщетение е против East and North Hertfordshire NHS Trust, който ръководи болница Lister, и против Norfolk and Norwich University Hospital NHS Foundation Trust, където се е намирал лекарят по инсулт, работещ отдалечено, който разговарял с доктор Хакми.
И двете организации отхвърлят вината, заявявайки,
че той е бил „ от самото начало третиран с рационална грижа и умения от висококомпетентни клиницисти “. Той е бил оценен като несъответствуващ за тромболизно лекуване, защото признаците му не са били задоволително съществени и е било прекомерно късно след появяването им.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ