Разкриха самоличността на „Самъртънския мъж“ – една от най-големите мистерии в Австралия?
Професор от Аделейдския университет, наподобява, най-сетне съумя да разплете мистерията на Самъртънския мъж (или така наречен Тамам Шуд), като извърши ДНК секвениране на косъм, открит върху отливката на лицето му. Случаят остава забранен цели 73 години.
На 30 ноември 1948 година няколко двойки, разхождащи се по плажа Самъртън в Аделайд, Австралия, се натъкват на незнаен мъж в костюм, който се е свлякъл до стената в необикновена поза. Една от двойките споделя, че придвижванията му изглеждали като на пийнал, до момента в който съгласно друга той в действителност спял.
На идната заран Джон Лионс, един от очевидците, се връща на плажа и заварва мъжа в безусловно същата поза. Този път той взема решение да хвърли по-задълбочен взор и да се увери, че индивидът не е мъртъв. Полицията открива, че той е умрял по някое време след 02:00 ч през нощта.
Мястото, където е открит мъжът (отбелязано с X). Източник: Wikimedia Commons
Труп на плажа? В това няма нищо извънредно. Колкото повече елементи изникват по случая обаче, толкоз по-странен става той.
Като за начало мъжът (около 40-годишен), наподобява, е бил токсичен. Неговият далак е бил наедрял, а черният му дроб – подут от кръв. Патолозите откриват спомагателни количества кръв в стомаха му, което ги кара да предположат, че е бил токсичен. Тестовете обаче неведнъж демонстрират, че в тялото му няма отрова – най-малко не и такава, позната на науката. Анализ на кръвта в тила пък кара експертите да предположат, че трупът е лежал по тил много дълго време. Чак по-късно е бил подложен в необикновената поза, в която го заварват очевидците – с пура в яката му (все едно е паднала от устата).
Дрехите му са още по-странни. Всички етикети са били изрязани подробно. По тялото му не са открити безусловно никакви неща, които биха могли да оказват помощ за идентифицирането на самоличността му. Полицията вижда обаче, че един от джобовете на панталоните му е бил разкъсан и след това – зашит извънредно деликатно с оранжев конец.
На 11 януари идната година полицията стига до задънена улица. Ето за какво тя взема решение да разшири обсега на издирването и да потърси изоставени движимости (в хотели, жп гари, услуги за химическо почистване и т.н.), които евентуално биха могли да принадлежат на мъртвеца. В края на краищата в централната жп гара на Аделайд следователите се натъкват на кафяв куфар, в който има облекла, обозначени с записка, на която написа “Kean ” и “T. Keane ” (те по този начин и не откриват изчезнали хора с сходно име), както и други разнородни движимости. Той обаче съдържа и същия оранжев конец, употребен за поправянето на скъсания джоб на панталоните му. По всяка възможност този куфар е принадлежал точно на мистериозния мъж.
Единствената друга улика в куфара е палто, зашито с техника, употребена в Америка, само че не и в Австралия (но когато се пробват да разпознават самоличността му благодарение на имиграционни данни, още веднъж стигат до задънена улица).
Следователите за следващ път насочват вниманието си към непотърсеното от никого тяло на мъжа. Патологът Джон Клилънд открива джобче, зашито в региона на колана, което съдържа дребна хартийка. На нея са изписани думите „ Tamám Shud ”, принтирани с необикновен шрифт. В превод от персийски тази фраза се превежда като " край " или " свършек ".
Източник: Omar Khayyam/Wikimedia Commons, Public Domain
Следователите откриват, че това са заключителните думи от „ Рубайят “ на Омар Каям - една много известна книга с лирика по това време. Ето за какво те вземат решение да се опитат да издират изданието, от което са откъснати тези две думи.
Задачата наподобява непостижима, само че все пак през юли същата година книгата е открита. Един от локалните се натъква на нея в автомобила си, който през предишния декември е бил паркиран край плажа Самъртън. Когато научава от медиите, че служителите на реда я търсят, той отваря на последната страница и вижда, че тъкмо тези две думи липсват.
На книгата е изписан телефонен номер, който не е включен в указателя и който принадлежи на локалната здравна сестра Джестин " Джо " Томпсън. Тя твърди, че не знае нищо за мистериозния мъж. Въпреки това когато следователите ѝ демонстрират отливка на лицето му, „ тя се изненадва дотам, че наподобява като че ли ще припадне “. Джестин споделя, че през 1944 година е дала копие на книгата на мъж, наименуван Алфред Боксал. Алфред обаче е жив и към момента има подареното му копие на „ Рубайят “.
